Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Известната водеща и лекарка д-р Неделя Щонова, която е родом от Пловдив, сподели в личния си профил в социалната мрежа кое е любимото й място в града под тепетата, видя Plovdiv24.bg. Ето какво сподели тя с последователите си в емоционална публикация:

"Гребната база в Пловдив. Проектирана е от моя съпруг арх. Валентин Маринов.

Най-любимо място. Направи това пътуване към себе си. Не за да избягаш от света, а просто за да си спомниш какво е да спреш.

Да спреш, преди животът да реши да те спре, вместо теб. Защото ако ти не спреш, животът никога няма да те пожали. Той ще продължи да взема - здраве, време, дъх, внимание, енергия, светлина. И не от жестокост, а по инерция, просто светът така работи - той не е злонамерен, той е ненаситен.

Светът никога не ни пита дали сме уморени, той просто винаги протяга ръцете си и ако ти не пазиш вътрешните граници, енергията ти се разпилява като пара над топъл чай … и да, красива е, но безвъзвратно изгубена. Невронауката тук е безпощадно ясна - продължителното напрежение държи нервната система в режим на оцеляване. Кортизолът остава висок, префронталният кортекс губи яснота, тялото плаща цената със забавено възстановяване и изчерпани ресурси.

Почивката не е каприз, тя е биологична необходимост, за да останем здрави.

Затова понякога отстъпи крачка назад … както сърцето има нужда от диастола, за да може отново да се свие, така и душата има нужда от пауза, за да продължи да дава. В дзен казват, че празната чаша е полезна, не защото е празна, а защото има място. Място за покой, за смисъл, за да видиш красотата там, където вече си и в това, което вече си изградил, преживял, надживял. Погрижи се за тишината в теб … не я запълвай веднага и в нея си спомни колко много вече си постигнал и колко много сила вече си дал.

И може би … в края на годината е време да си кажем нещо важно. Животът наистина е жесток, конкуренцията е силна и ни притиска непрекъснато - да бъдем повече, по-бързи, по-издръжливи, по-незаменими, все по-продуктивни, но може би сега в края … на 2025 година е време да оставим тази нагласа и често жестокост към самите себе си и липсата на уважение към границите.

И когато направим крачката напред към 2026 година, да си дадем едно различно обещание. Не да се натискаме още и все още до изтощение, а да се научим да пазим покоя в себе си. Да го защитаваме съзнателно.

Лично аз никога не съм била добра в това нещо.

Винаги се раздавам, до край, до безумие … понякога и отвъд него. Преизтощавала съм се, изгаряла съм енергията си, давала съм много повече, отколкото е било разумно … и да, била съм безкрайно щастлива с това. Но днес … сякаш искам да променя това и искам заедно с вас, да се научим да говорим за покоя по нов начин. Не като за лукс и не като за награда след изтощението.

Истинското здраве не е само да оцеляваме, а да оставаме цели, докато живеем, даваме, обичаме и създаваме.

Да, ужасно трудно е, сигурно даже и е невъзможно това. Но нека поне да опитаме. Защото самозащитата е в наши ръце .. няма кой друг, сами трябва да се опазваме."