14:33 / 26.12.2025
2245
Изкуството винаги съдържа известен автобиографичен елемент, който се надгражда с всичко, през което сме минали, видели, прочели, чули, пропътували, срещнали. Въобще, изкуството, което ни привлича по някакъв начин, може би ни привлича, защото говори на нещо лично в самите нас. С много силно автобиографичен елемент е и новата, наскоро излязла от печат книга "Животът с французин“, в която някак си се размива границата между това кое е истина и кое е фикция. Това каза в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ писателката Велина Минкова, автор на романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив“.
Корицата на "Животът с французин“ е дело на Росен Дуков и изобразява парижки покриви. "Идеята да напиша тази книга бяха разкази, които започнах да пиша по време на пандемията, когато със съпруга ми Арно и двете ни деца бяхме затворени в един малък тавански апартамент близо до площада на Бастилията. А за да не може Арно да прочете разказите, които пиша, започнах да ги пиша на български, за да мога да ви се оплаквам от него, скъпи български бъдещи читатели. Във всеки случай това ни спаси по някакъв начин, така че много ще се радвам, ако съм успяла и ако ви хареса.“
"Това, което винаги много ме впечатлява, са ужасно дребни неща. Мисля, че огромно богатство се съдържа в тях. Аз просто съм като един колекционер на мигове, на предмети, на емоции. И всичко това по някакъв начин ми се е вплело в страниците на книгите ми,“ сподели писателката и добави, че в новата й книга е описан животът й с нейния съпруг, французина Арно, и голямата роля на киното както в книгата, така и в личния й живот, като описва първата среща с него като сцена от филма "До последен дъх“ на Жан-Люк Годар.
По думите й не всичко винаги е толкова розово и именно заради това е много важно да се гледат филми. "Защото те ни дърпат напред към мечтите, карат ни да се гмурнем в тях и са винаги там за нас,“ подчерта Минкова. Филмът "Може би“ (Peut être) на режисьора Седрик Клапиш е изключително впечатляващ постапокалиптичен филм за житейските избори на човек и до какво водят или не водят те, и е един от многото френски филми от огромната DVD колекция на съпруга й. "Следващият филм, който той ми пусна, беше този, който се развива в нашия квартал, около площада на Бастилията и се казва "Всеки търси своята котка“ и беше много вълнуващо да видя този Париж, в който се разхождам по улиците,“ посочи тя и сподели, че тогава е започнала да разбира какво точно означава да си парижанин, какво точно означава да дойдеш и да останеш в Париж.
Някои от проектите на театралната група, известна като Le Splendid, Минкова определя като брутални френски филми, като даде пример с "Дядо Коледа е боклук“ (Le Père Noël est une ordure), който е тип черна комедия, изключително популярна във Франция. "В него присъства и кошмарно неразбран български прототип, мосю Прескович, който прави един софийски сладкиш, който се меси дълго време под мишниците.“ Като част от международните линии, които се прокрадват в разказите й, е и филмът "Черният Орфей“ (Orfeu Negro) на френския режисьор Марсел Камю, който е цяла една вселена, посочи още гостът. "Това е един от най-невероятните филми правени за Бразилия. А и е френски филм на всичкото отгоре. И този поглед, и този мит, и тази музика, и тези пейзажи са нещо уникално. Водещият на предаването Благой Д. Иванов добави филма "Полунощ в Париж“ на Уди Алън, който според него е "превъзходен на много нива, но той е превъзходен основно заради посланието си, че ние имаме навика да не оценяваме съвремието и прекалено да романтизираме миналото“.
