Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Два зъба на гризач, живял преди около 34 милиона години, бяха открити в слой глина във въглищен пласт в Южен Тайланд . Новият вид е наречен Yakamys sirindhornae, пише списание Discover .

Учени твърдят, че в Тайланд са открити заден зъб и фрагмент от преден зъб на гризач, което сочи към животно, което може да е приличало на капибара и да е тежало колкото голямо куче.

"Днес най-големият жив гризач е капибарата, но много големите гризачи не са изключителна характеристика на съвременните екосистеми. Гигантски гризачи са се появявали многократно по време на късната еволюция на тази група, главно в Южна Америка. Това откритие предполага, че Югоизточна Азия също е играла важна роля в ранната еволюционна история на големите гризачи“, каза съавторът на изследването Виржини Милиен в прессъобщение .

Учените отбелязали, че зъбите дават много улики за това какво е било животното. В случая с Yakamys sirindhornae, формата на втория долен кътник и микроскопичната структура на емайла на долния резец помогнали на екипа да постави вида в Ischyromyidae, ранно семейство гризачи.

За да оценят теглото на животното, изследователите са използвали седем модела, базирани на съотношението на размера на зъбите към телесната маса при съвременните гризачи. Моделите дават средна оценка от 30 килограма.

"Това е само приблизителна цифра, тъй като оценката на телесната маса на изкопаемите животни е свързана със значителна несигурност“, обясни Милън.

Два зъба са достатъчни, за да поставят Югоизточна Азия на картата на ранните гигантски гризачи. Екипът се надява да открие още фосили, които биха могли да разкрият какво е било всъщност да си гигант в този географски регион.

Вкаменена кост от крак беше открита преди това в пещера в Индонезия, което помогна на учените да идентифицират неизвестен досега вид гигантска птица, подобна на пиле.

Тази птица е живяла на остров Флорес по същото време, както и древните хора с дребен ръст, наричани хобити. Възрастта на вкаменелостта се оценява на 120–190 хиляди години. Тя датира от епохата на плейстоцена.