Кората не е боклук – в нея е скрита голяма част от ползата. Пазаруваш си кротко, плъзгаш мрежичката с картофи, а на щанда – дилема: да вземеш ли гигантите, дето стават с една белачка, или да заложиш на дребосъците, които се белят, ама по десет на манджа?

Легендата твърди, че дребните картофи били по-пресни, по-вкусни, по-крехки. Реалността казва: всичко зависи от сорта и целта.

–  Baby картофчетата не са бебета по възраст, а по генетика. Някои сортове просто не порасват много – не ги жали.

– Големите – включително онези, които надхвърлят 700 грама – са напълно нормални за определени сортове и райони. Стига да не са зелени, кълнящи или меки, няма проблем с тях.

За пюре, крем супа и картофена салата — колкото по-малко белене, толкова по-добре. Големите са като дините – режеш веднъж и пълниш тенджерата.

Картофите са много полезни:

– източник на витамин C (повече, отколкото се очаква)

– калий (повече от бананите)

– фибри, особено ако се консумират с кората (стига да са хубаво измити)

– и естествено – въглехидрати, които тялото използва бързо и ефективно

Протеин – има, макар и в малко количество.

Мазнини – почти никакви.

Проблемът не е в картофа, а в това как се приготвя.

Картофи и месо – вечно забранената любов?

Често се чува, че не трябва да се ядат заедно. Обяснението е, че се разграждали по различен начин, обърквали храносмилането, затормозявали стомаха.

Печено месо с картофи не е хранителен грях. По-скоро злоупотребата с мазнини, сосове и втора порция е онова, което натоварва организма.

В заключение ще ви посъветвам: Избирай картофи със стегната кора, без зелени петна и без кълнове – зеленото показва наличие на соланин, а той не е приятел на храносмилането. Съхранявай ги на тъмно и проветриво място – не в хладилник, защото студът превръща скорбялата в захар и променя вкуса.