12:10 / 25.07.2025
2245
Стенли Кубрик е любимият ми кинорежисьор, но признавам си, имах известни колебания да посегна към него, тъй като той е енигма. Той е доста затворен и не обича да говори пред камера, но Кубрик говори чрез камерата. Това посочи в предаването "Сториборд“ на Радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов радиоводещият Драгомир Симеонов, автор на статии за Кубрик и творчеството му в L'Europeo.
"В последната статия в L'Europeo, посветена на великите режисьори, заглавието, което избрах, е: "Един съвсем обикновен гений“, защото това е Кубрик. Той много държи да е обикновен и да обяснява на всички останали, че няма нищо специално в него. Но предишната статия, свързана със "Сиянието“, беше в брой, посветен на конспирациите, тъй като фактът, че Кубрик държи личния си живот далеч от камерите и от репортерите, кара много хора да си фантазират какъв е. Обикновено тази фантазия го превръща в някакъв краен особняк, страшен перко, мизантроп и всякакви легенди започват да се въдят около него.“
"Една от особеностите на Кубрик е, че той е и изключително методичен и артистичен, а комбинацията между това да си артистичен, да си фантазьор, и в същото време да си методичен, не се среща често. Точно защото умее и двете, изпипва работата си изключително внимателно, но не държи всичко да е ясно, всичко да е обяснено,“ каза Симеонов, като добър пример за всичко това е филмът "2001: Космическа одисея“, който е създаден в сътрудничество с НАСА и техническото обезпечение, техническите идеи, които са използвани за създаването на този филм, са наистина технически инженерни постижения.
"Тайната на Кубрик е, че ти позволява да превърнеш самото гледане, самия анализ сам по себе си в изкуство, в забавление. Така, че ако имаш въпроси, докато гледаш един филм на Кубрик, и ако той възбужда въображението ти, значи си е свършил работата, значи си го разбрал.“ По думите му самотата в детството си Кубрик започва да компенсира чрез бурния си нрав и за да фокусира интереса на бурния тийнейджър в нещо градивно, баща му купува фотоапарат и невръстният Стенли започва да снима. И от тук насетне светът започва да минава през обектива за Кубрик. "Това, което вълнува Кубрик, е всъщност чрез фотографията да направи интересен разказ на живота, като често пъти си добавя допълнителни елементи.“
Войната е един от елементите, на които той обръща голямо внимание, както и на темата за противоречията и загадките, която е продължение на влиянието от Втората световна война, посочи още радиоводещият. Неслучайно и първите му два филма ("Целувката на убиеца“ и "Убийството“) са в стил американски ноар, а "Пътища на славата“ и "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, макар и с различни изразни средства – първият е антивоенна драма, а вторият – военна сатира, изключително въздействащо и сериозно третират темата за войната.
"Но най-голямата тайна в подхода му е, че много внимателно подготвя предварително какво желае да види. Той сякаш има много ясно изразена идея, която успява да наложи при снимането на филмите си, дори и това да му коства прекалено много дубли. Умението му да не се влияе от чуждото мнение и да не се води по това какво желае да види публиката – това го прави творец,“ категоричен е Симеонов.
Кубрик търпи критики за своите филми, една от които е от Стивън Кинг за екранизацията на неговия роман "Сиянието“ с Джак Никълсън, "защото филмът просто не е това, което е книгата“ по думите на водещия. Друг негов, предизвикал доста спорове филм, е шедьовърът "Широко затворени очи“, който е адаптация на произведение на Артур Шницлер от 1926 г., посветено е на сънищата и е много фройдистко. "Любопитно при Кубрик е, че той се увлича не само от техническите параметри, но има и великолепно чувство за хумор, палав е във фантазията, има усещане за еротични снимки, флиртува с психологията и с психоанализата. Така че това са неговите силни страни, които той успява да обедини в лебедовата си песен и прави един почти съвършен филм в своята енигматичност, в своята
"стенликубриковост“. Никакъв друг филм на Стенли Кубрик не би могъл да бъде по-добро описание на цялостното му творчество.“
"За да бъдеш истински фен на Кубрик, трябва да си дадеш време той да порасне в теб. Не е задължително всеки от филмите, които изгледаш, веднага да ти хареса. Но обикновено остава едно усещане на по-дълготрайна рефлексия върху тези филми. И това е ключовото. Ако им позволиш, и на себе си позволиш да помислиш, тогава разбираш, че си имал нужда от Кубрик. А на режисьори, от които имаш нужда, няма как да не си фен,“ заключи радиоводещият.
