16:08 / 09.09.2025
1948
Лили Иванова търси художничка, нарисувала лицето на певицата на стена в София.
"Благодаря от цялото си сърце на незнайната, талантлива, млада художничка, която е нарисувала мой портрет на стена в гр. София! Благодаря за чудесния разказ и на г-жа Miroslava Veleva-Radkova! Здраве, щастие и любов!", пише Лили Иванова в личния си Фейсбук прафил.
"Моля, ако някой познава художничката и има неин контакт, да се свърже с моя екип на [email protected]", призовава примата.
А ето и разказа на Мирслава:
От три дни наблюдавам една жена, която рисува на нашата улица – точно до входа на подземните гаражи. Днес реших да я поздравя за красотата, която създава, и тогава разбрах, че е глухоняма. Втория път, когато минах, не устоях – спрях и я загледах. Тя не просто рисуваше. Тя се наслаждаваше. Всяко движение на четката, всеки пласт боя, всеки детайл беше като молитва. Бавно, търпеливо, смирено, с усмивка.
И си помислих – ако тази жена живееше живота си от позицията на жертва, ако беше позволила на етикета "инвалид“ да определи духа ѝ, никога нямаше да може да твори така. Никога нямаше да излъчва тази светлина и това отдаване.
Колко погрешно е, че обществото нарича такива хора "не-валидни“… Всъщност те често са най-валидните. Те са душите, които чрез тишината, болката или ограниченията си успяват да събудят сетива, недостъпни за повечето от нас. Те ни показват, че истинската свобода не е във физическото тяло, а в духа. Че радостта не е в съвършените условия, а в отдадеността към творчеството.
И може би именно тези хора са онези свръхчувствителни души, които животът е изпратил, за да ни напомнят:
Че не липсата, а изобилието вътре в нас определя колко сме живи.
Че когато замълчим и се смирим, чуваме най-силно гласа на духа.
Че красотата не е в това да бъдеш "нормален“, а да бъдеш истинен.
Тя ме научи на нещо важно без да каже нито една дума:
Силата на човека не е в онова, което му е дадено, а в начина, по който превръща липсата в дар.
