Противопоставянето на невинния образ на детето със средата около него, която не излъчва непременно невинност, във филмите с деца, които не са специално предназначени за деца, ги прави ocoбeнo интересни. Филмите с деца-герои не са задължително за деца, а по-скоро са за нас, възрастните, които вече не можем да наблюдаваме света честно и обективно. Това каза копирайтърът Александър Гюров в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов.

Отправната точка на този мит, проектиран многократно в литературата и в киното по-късно, идва от библейската история за Давид и Голиат, където има противопоставяне на нещо, което е дребно, което не може да се противопостави на голямата сила със собствените си ръце и размери, но използва ума и уменията си, за да пребори гиганта. Примери за това могат да се намерят в немалко литературни образи, обясни гостът, като посочи като такъв Пинокио – детския образ, изграден от Карло Колоди, който "иска да стане истинско дете, но става жертва на експлоатиране“, както и като Дейвид Копърфийлд и Оливър Туист на Чарлз Дикенс, дори като Козет от "Клетниците“ на Виктор Юго – все образи, свързани с травматично изживяване и с тежко детство. "Тук детето не е аудиторията, към която е проектирано произведението, дали ще бъде литература или кино, а по-скоро то е инструментът, чрез който се разказва някаква история, която стига най-вече до зрялата аудитория.“

Един от първите и може би най-популярният филм от зората на киното е черно-белият филм "Хлапето“, където "самият Чарли Чаплин като автор използва детския образ като катализатор на социална критика, защото там бедността, западащите институции и все по-разпадащият се морал са доста добре проектирани в средата, която обгражда въпросното хлапе.“ Друг ярък пример от ХХ век е филмът "Крадци на велосипеди“ (Ladri di biciclette) на Виторио Де Сика от 1948 г., който е "емблематичен за цялата вълна от италианския неореализъм, защото историята е разказана най-вече през очите на детето, като свидетел на това, което се случва около него.“

Най-голямата сила на представящия следвоенната разруха и спечелилият множество награди филм "Иваново детство“ на Андрей Тарковски, е, че има голям сблъсък на контрасти – невинността на детството срещу ужаса на войната. "Имаш и това, което е атмосферата на съня, на мечтата, бляна, който е сблъскан с абсолютната реалност. т.е. Иван е по средата като образ между двата полюса на всичко това, което се случва в сюжета,“ посочи Гюров и даде и други примери за филми с деца в разгара на военни събития, като "Иди и виж“ на режисьора Елем Климов, "Империя на Слънцето“ на Стивън Спилбърг, направен по автобиографичния роман на Джеймс Балард за живота му във военнопленнически японски лагер и детския персонаж, изигран блестящо от Крисчън Бейл. "Лабиринтът на фавна“ на Гийермо дел Торо също разглежда света на едно дете, но по време на гражданската война в Испания, а "Гробът на светулките“ на Исао Такахата копирайтърът определи като най-ефектния анимационен филм, свързан с темата на войната, правен до този момент. Конфликтът, представен като детска игра може да се види и в комедийния филм с изцяло детски каст "Бъгси Малоун“, в който участва като тийнейджър Джоди Фостър.

Благодарение на студиото на Спилбърг Amblin Entertainment, се появяват няколко филма през 80-те и 90-те години, в които протагонистите са деца, като неговия "Извънземното“ (E.T. the Extra-Terrestrial), "Дяволчетата“ (The Goonies) на Ричард Донър и "Полтъргайст“ на Тоби Хупър. "Спилбърг обича да използва деца като централни персонажи, а по-късният "Шесто чувство“ на М. Найт Шамалан е страхотен хит благодарение най-вече на това, че толкова невръстен актьор успява да поеме толкова психологически натоварена роля. Посланието му се конкретизира точно в това какво може да бъде домът за едно дете и как се стреми то да се върне в дома, а не да порасне и да си тръгне от него,“ обясни гостът.

"Покани ме да вляза“ като роман и като филм е сред най-въздействащите хоръри от началото на века, посочи още Гюров. "Много ефективна, романтична предпоставка, която е доста добре развита. Филмът е изключително добре сглобен и със страхотни детски изпълнения,“ каза той и добави, че "Юношество“ на Ричард Линклейтър е уникален с това, че в него може да се види не просто детето във филма, а детето, което се превръща във възрастен. "Този филм просто трябва да се гледа.“  Гостът сподели също, че филмът Aftersun е любим негов филм, където "детето не е точно централен персонаж, защото ние не сме сигурни кой е централен персонаж до самия край, но темата за архивната травма на възрастния, запечатала се в неговата детска психика, е изключително добре разработена.“