Колко ли са на брой великите творци, които нямат шанса да станат знаменитости, макар да го заслужават? Може би американецът Джон Фанти е точно такъв творец... или поне в някаква степен носи този потенциал. Роден през 1909 г. и починал през 1982 г., той е писател и сценарист, който пише прозата като призвание, а се занимава с филмова драматургия само и единствено за пари. Неговият стил, колкото и да е отличим, не е достатъчно масов и лъскав, за да му помогне да достигне мейнстрийм статус, но същевременно литературни великани като Чарлс Буковски дължат кариерата си на него и на културното му наследство, силно повлияни от наситената му с ирония и самоирония урбанизирана естетика.
Най-известните произведения на Фанти са включени в неговата т. нар. тетралогия "Квартет Бандини", която съдържа четири романа: "Почакай до пролетта, Бандини", "Пътят към Лос Анджелис", "Питай прахта" и "Мечти от Банкър Хил", като някои от тях дори са екранизирани. Сюжетите са увлекателно разгърнати, текстът е лек и се чете бързо, съдържанието е наситено с автобиографични елементи, а градската среда е като замъглено отражение в магическо огледало, което читателят поглъща с усещането, че може физически да се разходи из описаните улички, алеи и кръстовища.
По повод новите издания на знаменития "Квартет Бандини" в студиото на кино предаването "Сториборд" по радио ФОКУС гостува техният преводач – писателят Богдан Русев. Той споделя, че за него работата по подобен тип белетристика е истинско предизвикателство, но и голямо удоволствие. На фона на агресивни пазарни тенденции, появата в книжарниците на творчеството на Фанти е глътка свеж въздух, от която ценителите на класическата градска проза имат нужда.
Целия разговор ще откриете в звуковия файл.



13:04 / 12.06.2026
314





