14:10 / 05.06.2026
265
Могат ли социалните послания да помогнат или по-скоро вредят, когато са втъкани в едно произведение на изкуството? Успява ли съвременният агресивен и дори нехигиеничен активизъм повече да привлече или повече да отблъсне, особено ако е инсталиран в някой филм, независимо дали филмът е комерсиален или фестивален? Губи ли една творба своята естетическа автономност в желанието си да задоволи определени наративи?
На тези въпроси отговаря в предаването "Сториборд" по радио ФОКУС Христо Христозов, който е програматор на фестивала "Киномания", но стои също и зад разпространителския бранд PRO8 Film Distribution. "Голям проблем е прекомерността", смята Христозов. Според него, ако нравоучителното кино е по-обрано или подобен тип филми са по-малко на брой, може би ефектът им ще е по-силен и въздействащ, защото всяко заглавие, което е претоварено с теми и което обслужва някакви тенденции, може да се окаже задушаващо за зрителите, дори и темите да са от голямо значение.
Христозов допълни, че може би ни е нужно и малко смирение, а в процеса не трябва да забравяме, че киното би следвало и да забавлява, не само да натоварва. Той отбеляза обаче, че балонът на някои хора е по-привилегирован и безопасен от балона на други, така че темите за сексизма, хомофобията и расизма са не само още актуални и наболели, но и са такива, за които трябва да се говори. "Понякога натискът е невидим, той е като подводно течение, за което не си даваме сметка, а когато в някакъв момент си дадем сметка за него, ни идва да изкрещим."
Целия разговор ще откриете в звуковия файл.
