Кинокритикът Зорница Аспарухова: Squid Game е абсолютно поп-културен феномен и ще остане в историята

"Игра на калмари“ (Squid Game) е първото шоу на Netflix, което неговият трети сезон дебютира под номер едно едно във всички държави още в деня на премиерата. Squid Game е абсолютно поп-културен феномен и ще остане в историята на телевизията, не само на платформата, а на телевизията като цяло, като нещо, което е направено по добър модел, нещо, което работи и нещо, което не се изчерпва за 3 сезона. Това каза в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ кинокритикът и журналист Зорница "Зузи“ Аспарухова.

По думите й първият сезон на сериала е иновативен и предизвиква огромен интерес с антиутопичната си история за хора затворени на едно място, тип социален експеримент. Но освен, че първи сезон е иновативен в своята жестокост, социална сатира, черен хумор и прочие теми, които се засягат, втори и трети сезон, които са снимани заедно и само технически разделени на две части, надскачат първия и се разгръщат по още по-добър начин.

"Те някак си успяват да повторят формулата от първия сезон, т.е. имаме отново изключително графично насилие, изключително много хумор и сатира, които са много характерни за корейското кино. Имаме социална сатира, имаме социален коментар, имаме всякакви теми вътре. Но освен това, освен че той ти предлага още от това, което ти вече си гледал и си харесал, ти си го купил, оттам насетне той успява да надгради, да вкара много повече персонажи, да се запознаеш много по-добре с организацията, която седи зад Squid Game. И разбира се, любимата част от трети сезон е финалът,“ обясни тя.

Добрия хорър, добрия ужас и добрата естетика е това, на което се дължи успеха на сериала, както и н много истории с подобен характер, посочи кинокритикът и даде примери с "Повелителят на мухите“, "Игрите на глада“, както и Big Brother като социален експеримент. "Това да опорочиш и да окъпеш в червено, в мрачни краски нещо, което по принцип носи наивност, носи щастие, носи красота, каквото е детството, каквото е това да играеш на игри, това да сложиш ужаси и да сложиш тъмнина и гадост в нещо, което е наивно, е формулата, която работи,“ като тук е застъпен силно и социалната психология, която ни казва, че ние може да сме едни, когато сме вкъщи, но поставени в определени условия, в група от хора, динамиката на групата се променя спрямо членовете и броя на членовете в нея, много добре предадено в Squid Game.

"Идеята на Squid Game е, че голямо количество хора събрани на едно място, поставени в екстремни условия, получавайки награда огромно възнаграждение, което те искат, от тук насетне се променя моралният компас на всеки един човек,“ каза Зузи Аспарухова и допълни, че корейската култура и народопсихология предполагат това жанрово разнообразие, което Squid Game е.