12:34 / 16.10.2026
315
Швеция, началото на осемдесетте. В една къща в провинцията се разразява поредният семеен скандал и от устата на майката се изплъзва тайна. Седемгодишният Андрев научава, че мъжът, когото е наричал "татко", всъщност не е негов баща. Истинският му баща е с дълга коса, като индианец, и има кон – или поне така изглежда във въображението на момчето. От този миг малкият Андрев започва да живее с мечтата за срещата с Индианеца, изграждайки в съзнанието си неговия съвършен образ. Мъжете, които един след друг печелят сърцето на майка му, са далеч от този образ. Идват и си отиват, като сезоните или болките на растежа... и с всеки нов баща на момчето му се налага да се облича спретнато, да се смее на несполучливите опити за шеги и да стиска зъби. Междувременно то се чуди – а кога ще дойде Индианеца от далечна страна?
"Моите седем бащи" на Андрев Валден разказва за хаотично детство, за приятелствата и първата любов, за хората, които се появяват случайно и напускат внезапно; разказва и за порастването. Това е история за живота през очите на едно дете, подправена с хумор, остроумни коментари и наивни размишления, често криещи най-дълбоките истини. Това е история и за мъжете – в крайна сметка, научаваш много за този странен "вид", ако си имал седем бащи за седем години. Книгата, превърнала се в сензация, скоро след появата си привлича вниманието и на кинематографистите, а филмът по нея е дело на Йенс Сьогрен.
За наскоро преведения и в България роман и за екранизацията му разказа повече в радио "Фокус" издателят Йоана Ванчева, главен редактор на "Емас". При гостуването си в предаването "Сториборд" тя обърна внимание и на скандинавската проза като цяло, както и на възможните причини тя да е толкова универсално четена и харесвана, а адаптациите по нея – толкова гледани и високо оценявани, отбелязвайки, че "скандинавската литература може да комуникира трудни теми по изключително достъпен начин."
Целия разговор ще откриете в звуковия файл.
