Етнолог за обредния хляб на Бъдни вечер: В наши дни може да го декорирате със символи, характерни за вашата професия 

Според традициите на Бъднивечерската трапеза задължително трябва да присъстват обредните хлябове. Всички те са постни – напомням това на домакините, които ще подготвят своите пити. Най-важната е боговицата или коледарският кравай, бъдникът. Това каза в интервю за ФОКУС етнологът Иглика Мишкова.

"На този ден предците ни са правили дори три вида хляб. Един хляб, който е специално пластично декориран, който е посветен на раждането на младия бог Исус Христос, който най-често е моделиран с помощта на сукарчета от тесто във формата на слънце, на кръст. Хлябът, който е посветен на поминъка, и разбира се, онези, без които не може – коледарските краваи", обясни тя.

"Това са символите всъщност на самия празник. И тъй като те са свързани предимно със земеделието, на хляба, който е посветен на поминъците, са изобразени обикновено нивата, орачът, ралото, кръстците, купите със снопите и въобще онези занятия, които осигуряват прехраната на семейството. А там, където скотовъдството е основен поминък, там по-често намират място кошарата с агнетата, овцете, овчарят и т.н.", разказва етнологът.

Иглика Мишкова дава и една много добра идея, която можем да реализираме на празника в нашето съвремие:

Този хляб днешните хора биха могли да проявят известно творчество и всъщност да ги декорират с онези символи, които са характерни за тяхната професия, защото все пак хората, които се занимават със земеделие и скотовъдство, днес не са толкова много и това не е поминъкът на всяко едно българско семейство.

По думите й характерно за за миналото, е било, че трапезата се е подготвяла на земята, върху слама, а не на софра или на маса. Навсякъде на трапезата се е слагал хлябът, до него обикновено постна баница, която най-често е приготвена с тиква.

"След това се нареждат различните други постни ястия – сармите, пълнените пиперки, било то с ориз или с боб, ошав, фасул, варено жито. Т.е. всяко едно от нещата, което е плод на земята за даден регион, намира, разбира се, място на трапезата. Чесновият лук, червеният лук заемат видно място"

"Обикновено шарките от питите, които са били отгоре, пластичната декорация се е запазвала. Много често, тъй като тя се приготвя с едно малко по-сбито тесто, за да може да се запази рисунъкът, и е по-трудна за консумация, поради тази причина в много краища тези шарки обикновено се оставят за животните. Разбира се, остатъкът от боговицата се слага високо на полицата, за да расте високо житото", обясни Мишкова. 

"От трапезата не бива да стават, а ако някому се наложи да стане, било то да отвори пътната врата, или да вземе нещо, което е пропуснато, той задължително трябвало да бъде приведен, за да могат да са пълни житата с плод. И всички трябва да станат почти едновременно от трапезата, за да могат самите посеви да поникнат по едно и също време. Когато свърши вечерята, младите момчета са тръгвали към своите коледарски чети, а останалите членове на семейството остават в дома си. Разбира се, от будността, от това, че хората остават до късно тази вечер, събрани около бъдника, около домашното огнище и очаквайки коледарските дружини, вечерта е получила и названието Бъдни вечер – вечерта, през която се бди и се очаква раждането на младия Бог", напомня тя.