Тази постановка, а и не само постановката, продукцията по-конкретно, повече дори от постановката, самата работа, творба на Контес по-скоро, бих казал, че се опитва да покаже какво е влиянието на неизразените желания, на желания, които сякаш не можеш да изразиш, сякаш не можеш да оползотвориш. Или не можеш, или нямаш право да изразиш. Така, че това е по-скоро един такъв поглед на цената на желанието, което не може човек да изрази и да изживее.

Това каза световноизвестният актьор Джон Малкович на специалната пресконференция в Народен театър ''Иван Вазов'' във връзка с предстоящата гостуваща постановка ''Самотата на памуковите полета'' по пиесата на Бернар-Мари Колтес, режисирана от Тимофей Кулябин, в която Малкович си партнира с Ингеборга Дапкунайте, предаде репортерът на "Фокус", Велизара Ангелова.

Актрисата Ингеборга Дапкунайтe смята, че постановката вълнува с това, че няма специално откроено послание, а по-скоро задава въпроси.

''Постановката повдига изключително много въпроси, но не мога да кажа, че има послания, които се предават директно в самата постановка. Тя не толкова учи или преподава нещо, или кара хората да мислят по определен начин, а по-скоро повдига въпросите и да призная честно и аз самата не съм запозната и не знам какви са отговорите на въпросите, които се повдигат в нея. Така, че определено може да накара хората само да се замислят'', допълни тя.

От думите на Малкович разбираме, че това далеч не е първата сцена, която двамата актьори споделят, като дружбата им започва доста по-отдавна.

''Това е изключително трудна и относителна постановка, но 30 години работя с Ингеборга и трябва да кажа, че когато имаме нещо трудно за вършене за мен е огромно удоволствие да го върша именно с нея, така че се чувствам много добре, в готовност за новата сцена'' , коментира още Малкович за предстоящата  след два дни премиера за България.

Игнеборга споделя, че това е третата сцена, на която ще играят постановкат, като вярва че са добре подготвени и се надява публиката да се наслади на това пътешествие, на което заедно да се отправят.

''Искахме да направим нещо по-простичко, но трябва да си признаем честно не намерихме какво по-просто да изиграем така, че се надяваме, че ще бъде много приятно за всички, които ще присъстват на това страхотно място тук в София'', допълни още актрисата.

Малкович предпочита да запази подготовката за спектаклите си в тайна, но пък сподели един от задължителните елементи за добрата актьорска игра:

''Имам редица, как да ги нарека ситуационни принципи, които при определени състояния и ситуации прилагам, но ако трябва да съм честен, не съм склонен да ги споделям, бих ги запазил по-скоро лични, един принцип, който винаги спазвам и изпълнявам : Когато се вдигне завесата да се раздам максимално, да се постарая да си свърша работата възможно най-добре.''

На въпроса какво ги провокира да играят в постановката и какво първоначално са харесали в героите си, или не са, актрисата отговари:

''Не мога да кажа, че нещо ме привлича или не, то в крайна сметка е текст написан на хартия и ти го четеш и четеш, и четеш... и в последствие започваш повече и повече да разбираш и да навлизаш в ролите, които играеш. Като работиш вече започваш, изпълнявайки го, изживявайки го да навлизаш и да мислиш по този начин.'', завърши Дапкунайте.

Джон Малкович също се съгласи с това, че за актьорската игра не е важно дали даден персонаж ти харесва, или не.

Пиесата е написана през 1895 г., малко преди авторът й Колтес да почине от СПИН, което със сигурност прибавя специфичен характер на постановката. Действието се развива ''от другата страна на времето''- в тъмните часове на нощта, когато се срещат Дилър и Клиент, оплитайки се в опасна игра. Обектът на ''сделката'' в постановката остава смътен и неназован.