Доц. Николай Вуков: Една от важните мисии на медиите днес е да поддържат връзката с миналото и културата

През последните две десетилетия на ХІХ век почти няма периодично издание, което да не отделя внимание на важността от събиране, документиране и обнародване на фолклор на своите страници, осъществявайки живата връзка между устната народна култура и новата сфера на комуникацията – печатното слово. Това каза доц. Николай Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и преподавател по социална и културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“ в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Преди дни той получи специалната наградата на Съюза на българските журналисти за най-високи професионални постижения в раздел "Книги и научни изследвания“ за проучването си "Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в.“.

Книгата проследява два много важни процеса в късния период на Българското възраждане, в последните две десетилетия преди Освобождението. "От една страна е откриването на фолклора по линия на неговото записване, неговото идентифициране като много важен ресурс, компонент и индикатор за същностни процеси в този период – ресурс за национална идентичност, основа за създаването на книжовен език, опора на възникващата нова българска литература. От друга страна тече и процесът на навлизане на печатното слово в българските земи и създаването и развиването на печатници с български печатни букви, поява и разгръщане на печатни и периодични издания с много висока значимост“, обясни доц. Вуков.

Тези два процеса текат паралелно, те взаимно се обогатяват и черпят сили един от друг.

Периодичните издания отпреди Освобождението в най-висока степен изиграват ключова роля за разпространението на фолклора. "И не само неговото разпространение, а целият този механизъм на преминаването му от една устна култура в света на печатното слово, където това устно творчество е записано, нормализирано като книжовна практика, систематизирано, отсявано, селектирано за поява в различните вестници и списания“, допълни специалистът.

Именно през този период фолклорът е откроен като важната опора за българската културна идентичност. "Никога преди това фолклорът не е бил обект на съзнателно, целенасочено записване. Никога педи това не е бил обект на систематизиране и извеждане на тези ключови нови смисли, които обрастват около него и го обграждат с нови значения. Той е тази културна реалност, която удържа на локално, регионално ниво различни групи под знака на българското и удържа културния профил на българското население, още повече в периода на вековно османско владичество. В същото време, колкото и да присъства като една постоянна и неизменна културна реалност, в своя устен вариант, все още незаписан, фолклорът придобива тези много важни измерения с оглед на необходимостта от консолидиране, от конструиране необходимостта от популяризиране и отстояване на националната идентичност на фона на новото време, на модерността, на Освобождението“, обясни доц. Николай Вуков.

Днес фолклорът продължава да има своето много важно присъствие като жива културна среда и важен компонент от общностната идентичност, смята той. "Една от важните мисии на медиите днес е да поддържат връзката с миналото и културата, която трябва да бъде запазена и поддържана, независимо от новите технологични светове, в които живеем“, смята доц. Вуков.