12:32 / 10.03.2026
2219
Спектакълът "Око" се движи на границата на видимото и невидимото. Това е нещо, което се преживява, в което се потапяш, отпускаш и си позволяваш да се отместиш от обикновената реалност. Това каза режисьорът и хореограф Деян Георгиев в предаването "Утрото на фокус“ на Радио ФОКУС.
Спектакълът е българо-австрийска продукция, дело на Деян Георгиев и Бианка Браунесбергер, а премиерата му е на 17 и 18 март в Зала №1 на "Топлоцентрала“.
Идеята за спектакъла се ражда преди година и половина. "Тя много се промени, но остана ядрото, което е свързано с индивидуалното ни възприятие за ежедневното и много интензивния напоследък въздух. В представлението се смесват външният и вътрешният свят на персонажите. От там идва и заглавието – погледът навътре и навън. Със сигурност не можем да видим всичко, винаги ще има скрити неща, винаги незнанието ще е част от знанието. Живеейки между тези две неща, на мен лично ми дава малко повече баланс и малко повече смирение. Интересен въпрос е до какво води желанието да искаш да видиш всичко и да си обясниш всичко, трябва ли да знаем всичко и до каква степен знанието ни за определени неща издържат във времето“, допълни Георгиев.
Разказът за това вътрешно състояние на героите се случва чрез движението на актьорите, предметите и костюмите и танца. "Работим с доста различни изразни средства. Това, което правим, е нещо, което не се опитва да насочва хората да мислят какво е правилно и какво не, а отваряме пространството за размисъл, за рефлексия. Има смесица между реалност, халюцинация, пак връщане към реалност, като че ли друга физика има животът на сцената“, обясни режисьорът на представлението.
Костюмите в спектакъла са дело на Николай Божилов. "Костюмите са от полупрозрачен материал. В определени моменти телата под тях се виждат, в други – не. Това е една метафора – окото на зрителя преминава през една бариера, поглежда по-навътре, през самите хора на сцената. Това е като покана за прекрачване на един праг – да се погледне навътре, през тези хора“, обясни Деян Георгиев.
