Европейски ден на езиците е и Световен ден на контрацепцията. През 1580 г. Франсис Дрейк и неговата експедиция акостират в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. През 1907 г. английската колония Нова Зеландия става доминион – самоуправляваща се държава в състава на Британската империя, признаваща върховната власт на английския крал (кралица). Доминиони са още Канада (от 1867 г.), Австралийския съюз (от 1901 г.) и др.

През 1912 г. по време на Балканската война черногорската армия атакува османската, а през 1918 г. започва последното голямо сражение през Първата световна война – битката за Аргон. През 1934 г. на вода се пуска най-големият пътнически кораб на компания “Кунард лайн" ­ “Куин Мери". На този ден през 1955 г. вследствие на кризисна ситуация на Нюйоркската стокова борса се отбелязват загуби от 44 милиона щатски долара.

2017 г. 

Вторият най-голям необработен диамант в света "Леседи ла Рона", е продаден за 53 млн. долара. Диамантът е открит през ноември 2015 г. в Ботсвана в мината "Карауе". Теглото на диаманта е 1109 карата. На езика на местните името му означава "Нашата светлина“.

2016 г.

Индийската организация за космически изследвания (ИОКИ) успешно изстрелва в орбита Скатсат-1 и седем други спътника от космическия център "Сатиш Дхауан“ в Шрихайрота.

2016 г.

Провежда се конституционен референдум в Азербайджан

2015 г.

Земетресение с магнитуд 6.5 по скалата на Рихтер е регистрирано в Чили, в близост до крайбрежието на юг от град Ла Серена.

2014 г.

Британският парламент одобрява провеждането на въздушни удари върху "Ислямска държава“.

2012 г.

В Гърция е обявена 24 часова национална стачка.

2011 г.

Министър председателят на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро разпуска парламента и обявява предсрочни парламентарни избори. Социалистът премиер изтегля с четири месеца парламентарните избори, които трябва да се проведат през март 2012 г., поради безсилието на правителството да се справи с антикризисната политика. След изборите Сапатеро се оттегля от политиката поради нарастващата обществена подкрепа за консервативната Народна партия на Мариано Рахой.

1990 г.

Умира Алберто Моравия (псевдоним на Алберто Пинкерле) – италиански писател.

Алберто Моравия е роден през 1907 г. Автор е на: сборник разкази "Онова нещо", "Трилогия за отчуждението": "Приключението" (1960 г.), "Нощта" (1960 г.), "Затъмнението" (1962 г.), романа "Аз и Той" и други.

1989 г.

Европейската общност приема план за подпомагане на Полша и Унгария — програма ФАР (PHARE).

1984 г.

Китай и Англия постигат споразумение за преминаването на Хонконг под китайско управление от 1997 г.

Хонконг е територия в Азия, в югоизточната част на Китай на брега на Южнокитайско море. Състои се от 2 части: остров Сянган и малък участък от полуостров Дзюлун – китайски територии, отнети от Великобритания през 1842 г., а също – по-голямата част от полустров Дзюлун с прилежащите острови (т. нар. Нова територия), дадени под аренда от Китай на Великобритания през 1898 г. за срок от 99 години. Площта на Хонконг е 1 066 кв. км. населението – 6 500 000 жители, над 98% от които – китайци. Официални езици са английски и китайски. Административен център е гр. Сянган (англ. Виктория). Благодарение на големите чужди инвестиции (китайски, английски, японски и американски) през 60-те и 70-те години на ХХ в. на базата на вносни суровини започва бурно развитие на промишлеността, около 4/5 от продукцията на която отива за износ. Развити са следните промишлени отрасли шивашка, обувна, електротехническа, електронна, текстилна, хранително-вкусова, тютюнева, нефтохимическа, циментова и порцеланово-керамична промишленост, корабостроене, туризъм. Добиват се каолин, флуорит, кварцов пясък. В страната съществува интензивно развито зеленчукопроизводство и цветарство. Отглеждат се свине, птици. Развит е риболовът. Изградена е ЖП и шосейна мрежа. Много добре развит е търговският флот. Хонконг е износител (включително реекспорт) на промишлена продукция, бижутерия, играчки. Развит е. През юли 1997 г. Хонког е върнат на Китай.

1983 г.

В нощта на 26 септември 1983 година в команден пункт Серпухов-15, намиращ се недалеч от Москва, постъпва съобщение от космическата система за ранно предупреждение - за нападение от страна на САЩ. Оперативният дежурен в този момент - подполковник Станислав Петров - взема решение, че това е лъжливо сработване на системата, в което предотвратява потенциална ядрена война.

1976 г.

Умира Леополд Стефан Ружичка – швейцарски химик органик, професор, Лауреат на Нобелова награда за химия (1939 г., заедно с А. Бутенанд). През 1910 г. завършва Виенското техническо училище в Карлсруе. Асистент е на Г. Щаудингер. През 1912 г. заминава заедно с него за Швейцария. Преподава във Федералното висше техническо училище в Цюрих (1923-1925 г., 1929-1957 г.). През 1926-1929 г. е професор в Утрехтския университет. Основните му трудове са посветени на установяване строежа (ирон, фарнезол и др.) и пътищата за биогенеза ("изопреновото правило") на терпеноидните съединения, на синтеза на стероидите (между които през 1934-1935 г.- синтез на мъжките полови хормони андростерон и тестостерон) и макроциклични съединения (мускон и др.).

1960 г.

Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН ­ 4 часа и 29 минути.

Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли" (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г.е министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар е на ЦК на КП на Куба от 1965 г., министър- председател (1959-1976 г.). От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Куба. Начело е на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

Вицепрезидентът на САЩ Ричард Никсън и сенаторът Джон Кенеди провеждат първия предаван в национален мащаб телевизионен предизборен дебат. 

На 8 ноември Джон Ф. Кенеди печели президентските избори в САЩ срещу кандидата на републиканците Ричард Никсън.

1955 г.

Вследствие на кризисна ситуация на Нюйоркската стокова борса се отбелязват загуби от 44 милиона щатски долара.

1944 г.

Влиза в сила решение на българското правителство да скъса дипломатическите си отношения с Унгария. Решението е взето на 23 септември същата година.

1934 г.

Пуска се на вода най-големият пътнически кораб на компания “Кунард лайн" ­ “Куин Мери".

1918 г.

Започва последното голямо сражение през Първата световна война – битката за Аргон.

Битката за Аргон е последната офанзивна битка на Първата световна война. Тази офанзива пряко води до тоталното разгромяване на немската армия, подписването на примирието от 11 ноември и края на войната.

Битката протича във три основни фази. Първата фаза започва в 5.30 на 26 септември, и за два дни американските войски напредват с 11 км. На 29 септември срещу американските сили са разгърнати още шест немски дивизии. Втората фаза започва на 4 октомври, когато атаките са подновени. Загубите са толкова големи, че генерал Пършинг изисква 90 000 души подкрепление, но получава едва 45 000. Той обсъжда ситуацията с командващия генерал на Антантата маршал Фош, който държи офанзивата да продължи, тъй като е насочена към главната немска линия на отстъпление. До 14 октомври американските сили са преминали Хинденбургската линия на няколко места. Геройството на 77 -ма американска дивизия, която се оказва откъсната от доставки и връзка с командването, е обезсмъртено във филма “Изгубеният батальон" (2001).

Третата фаза на битката започва на 28 октомври, когато американските сили са прегрупирани в две армии, които продължават да настъпват срещу 31 немски дивизии. Американската офанзива е част от обща директива на маршал Фош да се продължи настъпление по целия фронт. И двете страни използват интензивни въздушни атаки, включително и дневни бомбардировки. 

Офанзивата е преустановена на 11 ноември, когато се подписва примирието с Германия. Битката при Аргон е най-сериозната офанзива на Американските експедиционни сили в Първата световна война, а също и една от най-кръвопролитните - загиват 26 277 американски войници и 95,786 са ранени. Общият брой на загубите от германска страна е над 126 000.

1914 г.

Федералната комисия по търговията в САЩ приема постановление, забраняващо създаването на монополи в индустрията и търговията.

1907 г.

Английската колония Нова Зеландия става доминион – самоуправляваща се държава в състава на Британската империя, признаваща върховната власт на английския крал (кралица). Доминиони са още Канада (от 1867 г.), Австралийския съюз (от 1901 г.) и др.

Нова Зеландия е държава в югозападната част на Тихия океан. Общата площ на страната е 268 700 кв. км., а населението 3 320 000 жители. Столица е гр. Уелингтън. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор. Законодателен орган е еднокамарен парламент (палата на представителите).

1899 г.

В периода 19 – 26 септември се провеждат допълнителни парламентарни избори, спечелени от Либералната партия. Изборите бележат началото на конфликти между либерали и народнолиберали, които впоследствие довеждат до падане на кабинета.

1883 г.

Третото Обикновено народно събрание одобрява конвенциите за изплащане на окупационния дълг към Русия и за дострояване на Източните железници (Цариброд-Вакарел).

1815 г.

Владетелите на Русия, Австрия и Прусия Александър I, Фридрих Вилхелм III и Франсис I създават Свещения съюз за запазване на статуквото в Европа след Наполеоновите войни.

Свещеният съюз, създаден през 1815 г. е исторически, политически и военен съюз между монарсите на Австрия, Прусия и Русия, оформен на 14 (26) септември 1815 г. в Париж след свалянето на император Наполеон I. Целите на съюза са осигуряване нерушимостта на решенията на Виенския конгрес (1814-1815 г.) и утвърждаване на абсолютизма в Европа. През 1815 г. към Свещения съюз се присъединяват Франция, Англия, Испания и др. Съюзът организира въоръженото потушаване от австрийски войски на въстанията в Неапол (1820-1821 г.) и в Пиемонт (1821 г.) и от френски войски на въстанието в Испания (1820-1823 г.). В много акции участва и Англия. Съюзът се разпада след 1830 г. поради изострянето на външнополитическите противоречия между държавите участнички.

1580 г.

Франсис Дрейк и неговата експедиция акостират в Плимут след 33-месечно околосветско пътешествие. Те стават първите британци, обиколили света. Това е и второто околосветско пътуване в историята, а самият Дрейк става първият водач на подобна експедиция, който се завръща заедно с нея.

На тази дата са родени:

1932 г.

Роден е Владимир Войнович – руски писател. В бившия СССР излизат повестите му “Мы здесь живем" (1963 г.), “Повести" (1972 г.), “Степень доверия" (1972 г.). Много от книгите му излизат за първи път на Запад. Сред тях са донеслият му световна известност роман “Животът и необикновените приключения на войника Иван Чонкин" (т. I – 1975 г., т. II - 1979 г.), за който Войнович е избран за член на Баварската академия на изящните изкуства и почетен член на американско дружество “Марк Твен". Автор е на повестите “Иванкиада" (1976 г.), “Путем взаимной переписки" (1979 г.) и “Шапка" (1988 г.), пиесата “Трибунал" (1985 г.), романите “Москва 2042" (1986 г.) и “Замысел" (1995 г.), автобиографичната книга “Дело № 34840" (1994 г.), публицистичният сборник “Антисоветский Советский союз" (1985 г.). През 2000 г. излиза романът “Монументалната пропаганда".

1931 г.

Роден е Кръстьо Анков Горанов – български философ марксист, социолог и естет, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Професор е по социология (1970 г.) и по философия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (дн. НАТФИЗ). Директор е на Института за култура при БАН (1971 г.). Народен представител е в VII ВНС. Автор е на съчиненията: "Съдържание и форма в изкуството" (1958 г.), "Художествен образ и съвременност" (1967 г.), "Основи на естетиката" (1986 г.) и др.

1923 г.

Роден е Александър Алов – руски режисьор и сценарист. Режисьор е на: "Павел Корчагин" (1957 г.), "Мир за новороденото" (1961 г.), "Бяг" (1971 г.), "Легенда за Тил" (1974 г.), "Техеран’43" (1980), "Бряг" (1984 г.). Сценарист на: "Избор" (1988 г.), "Закон" (1990 г.). Умира на 12 юни 1983 г.

1898 г.

Роден е Джордж Гершуин – един от най-популярните американски композитори.

Гершуин започва да се занимава с композиране под влияние на Ървин Бърлин и Джером Керн. Първата си оперета "В осем и половина часа" създава през 1919 г. Слава му донася "Ла, ла Люсил" (1920 г.). През 1924 г. е представено произведението "Рапсодия в синьо" ("Рапсодия в стил блус") с диригент П. Уаймън и с участието на автора. Джордж Гершуин създава оперетата "Лейди, бъдете добра" и няколко песни. Следват: Концерт за пиано и оркестър във фа (1925 г.), симфонията-поема "Един американец в Париж" (1928 г.), "Кубинска увертюра", "Втора рапсодия" и операта "Порги и Бес" – първата американска национална опера и негово най-значително произведение. Умира на 11 юни 1937 г. в Ню Йорк.

1897 г.

Роден е Павел VІ (Джовани Батиста Монтини) – римски папа от 1963 г. до 1978 г. Завършва лицей (1916 г.), семинария (1920 г.), продължава образованието си в университет. В периода 1923-1954 г. е на дипломатическа служба във Ватикан. Архиепископ е на Милано (1954-1958 г.) и кардинал (1958 г.). Избран е за папа на 21 юни 1963 г. Провежда сесии на Вселенския събор (1963-1965 г.). През 1964 г. пътува до много страни в света (Палестина, Индия, САЩ, Филипините, Австралия и др.). Разширява кардиналската колегия до 147 души (1973 г.). Започва реформиране на Римската курия (апостолическата конституция "Регимини еклезие универсе", 1967 г.). Създава енцикликите "Еклезиам суам" (1964 г.), "Популорум прогрессио" (1967 г.), "Хумане вите" (1968 г.), апостолическото послание "Октогезима адвениенс" (1971 г.). Умира на 6 август 1978 г. в Рим.

1889 г.

Роден е Мартин Хайдегер – германски философ-екзистенциалист. Завършва Фрайбургския университет, където учи философия при Г. Рикерт. От 1916 г. е асистент на Е. Хусерл. Професор е в Марбургския (1923-1928 г.) и Фрайбургския университет (1928-1951 г.). В периода 1933-1934 г. е ректор. В началото на философската си дейност е привърженик на различни тенденции в идеалистичната философия от края на ХIХ и нач. на ХХ в.: феноменологията на Хусерл и М. Шелер, философията на живота на В. Дилтай и отделни мотиви от диалектическата теология. В произведението си “Битие и време" (1927 г.) разглежда въпроса за смисъла на битието, който според него е забравен от традиционната европейска философия. Мартин Хайдегер умира на 26 май 1976 г.

1888 г.

Роден е Томас Стърнз Елиът –  англо-американски поет, историк на културата.

През 10-те години на ХХ в. Томас Елиът е имажист (поетична школа в англоезичната литература, която обединява англичаните Т. Елиът, Ф. М. Флинт, Д. Лоурънс, Р. Олдингтън и американците Е. Лоуъл, Е. Паунд, Х. Дулитъл, Дж. Флетчър). Първите му произведения са "Пруфрок и други наблюдения" ( 1917 г.), "Стихотворение" ( 1920 г.), "Безплодната земя" (1922 г.). Автор е на драми, между които "Убийство в църквата" (1935 г.), "Събиране на семейството" (1939 г.) и др. Историко-литературните му статии и статиите му върху общи проблеми на културата са събрани в сборника "Предназначение на поезията и критиката" (1933 г.), "Бележки към определяне на понятието “култура" (1948 г.), "За поетите и поезията" (1957 г.). През 1948 г. получава Нобелова награда за литература. На 6 юли 1993 г. са открити 40 непубликувани поеми на Елиът. Умира на 4 януари 1965 г. в Лондон.

1886 г.

Роден е сър Арчибалд Вивиан Хил – английска физиолог, член на Лондонско кралско дружество (от 1818 г., през 1935-1945 г. е секретар). Лауреат на нобелова награда за физиология и медицина за 1922 г. (заедно с О. Майерхоф). През 1907 г. завършва Кеймбриджкия университет. През 1914-1919 г. преподава физическа химия в Кеймбриджкия и физиология в Манчестърския университет. През 1920-1923 г. е професор по физиология в Манчестърския университет, през 1923-1925 г. е професор по физиология в университетския колеж в Лондон. Председател е на Дружеството за подкрепа на науката и образованието (1946-1963 г., от 1963 г. - президент). Основните му трудове са по термодинамика на мускулната дейност и механизмите на мускулното съкращение. Усъвършенства термоелектрическия метод за измерване температурата в мускулите и създава редица точни прибори за изучаване на топлообразуването в нервите и мускулите. Въвежда понятията “кислороден дълг" и “устойчиво състояние" като характеристики на връзката между потреблението на кислород и отстраняването на продуктите на разпада в мускулите.

1877 г.

Роден е Алфред Дени Корто – френски пианист и диригент. През 1919 г. основава заедно с А. Манжо “Нормална музикална школа", а през 1905 г. - трио, заедно с Ж. Тибо и П. Касалс. Умира на 15 юни 1962 г. в Лозана.

1849 г.

Роден е Иван Петрович Павлов – руски физиолог, академик (от 1907 г. в Санкт Петербургската АН; от 1917 г. в Руската АН). Завършва естествени науки в Петербург (1875 г.) и Медико-хирургическата академия (1879 г.). Работи в клиниката на С. П. Боткин. От 1890 г. е професор в Катедрата по фармакология, от 1895 г. до 1925 г. - в Катедрата по физиология. От 1891 г. завежда Физиологическия отдел на Института по експериментална медицина, в който работи 45 години. Изучава физиологията на сърдечно-съдовата система и храносмилането. Най-голямото му постижение е откриването на условните рефлекси и включването им като основен метод за изучаването на висшата нервна дейност. Изследва физиологията на съня; открива процесите на вътрешно задържане в кората на главния мозък и законите за ирадиацията и концентрацията на процесите на възбуждане и задържане; автор е на учението за анализаторите, за типовете висша нервна дейност, за сигналните системи. През 1904 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина.

Иван Павлов умира на 27 февруари 1936 г.

1791 г.

Роден е Теодор Жерико – френски художник – живописец и график. Учи при К. Верне (1808-1810 г.) и П. Герен (1810-1811 г.), изпитва влиянието на А. Гро. Първите му произведения са повлияни от Наполеоновите войни - "Офицер от гвардейския конноегерски полк в атака" ( 1812 г.), "Ранен кирасир, напускащ бойното поле" ( 1814 г). Едно от основните произведения на Жерико е "Салът на "Медуза" (1818-1819 г.).През 1820-1821 г. е в Англия, където създава произведенията "Голяма и малка английски сюити" ( 1820-1821 г.), "Дерби в Епсъм" ( 1821 г.).

На тази дата умират:

1973 г.

Умира Ана Маняни - италианска актриса. Роден е на 7 март 1908 г. Учи в школа за декламация в академията “Санта Чечилия". Дебютира в киното през 1933 г. - “Сляпата от Соренто". През 1941 г. изпълнява главната роля в “Ученичката Тереза" на Виторио де Сика. От 1941 г. работи в естрадата заедно с Тото. През 1945 г. се снима в “Рим - открит град" на Роселини. Снима се в “Любов" (1948 г.) на Роселини, “Земята трепери" (1948 г.) на Висконти, “Най-красивата" (1951 г.), “Златната карета" (1953 г.) на Реноар, “Татуираната роза" (1955 г., “Оскар"), “Сестра Летиция" (1957 г.), “Дивият вятър" (1958 г.), “Ад сред града" (1959 г.). Голям успех постига във филма на Пазолини “Мама Рома" (1962 г.). През 60-те год. се снима в Холивуд - “Бегълците" (1960 г.), “Тайната на Санта Виктория" (1968 г.), работи и в телевизията - “Три жени" (1971 г.). За последен път се появява на екран, играейки себе си в “Рим" (1972 г.) на Ф. Фелини.

1970 г.

Умира Джон Френк Шерер – американски геолог. Роден е на 13 април 1904 г. През 1925 г. завършва Йейлския университет. Доктор по философия от 1928 г. в Йейл. От 1927 г. е физико-химик в геофизичната лаборатория в института Карнеги. Основните му трудове са в областта на минералогията, геохимията и физическата химия. Вицепрезидент на Международна асоциация по вулканология и химия на земните недра (1957-1960 г.), президент на Минералогичното (1943 г.), Геологичното (1944 г.) и Геохимическо (1960 г.) общества в Америка.

1945 г.

Умира Бела Барток – унгарски композитор. Автор е музикално-сценични произведения: операта "Замъкът на херцог Синята брада" (1911 г.), балетите "Дървеният принц" (1916 г.), "Чудесният мандарин" (1919 г.). Създава и музикални произведения: симфонията "Кошут", концерт за оркестър, три концерта за пиано и оркестър, концерти за цигулка, за виола, камерна музика, вокално-инструментални творби ("Кантата профана", "Алегро барбаро" и др.). Емигрира в САЩ през 1940 г.

1914 г.

Умира Аугуст Маке – германски художник. Роден е на 3 януари 1887 г. През 1902 г. създава първите си картини, учи в Художествената академия в Дюселдорф. Рисува портрети, като най-често му позира Елизабет Герхард от Бон (негова съпруга от 1909 г.). Пътува из Северна Италия, посещава Лондон, а през 1907 г. заминава за Париж, където се запознава с импресионистите. В Германия изучава ранния Ренесанс и немската школа, а през 1908 г. отново пътува до Италия и Париж, където попада под влияние на фовистите (Матис). Заедно с Франц Марк замисля и съставя алманаха “Синият ездач" (1912 г.). Организира “Изложба на рейнските експресионисти" (1913 г.) в Бон, последвана от първия немския Есенен салон в Берлин. От 1910 г. до 1913 г. създава повече от 330 платна (без акварелите и рисунките).Убит е на фронта по време на Първата световна война.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;