В далечната 1526 г. владетелят на Фергана Захир ал-Дин Мохамед Бабур побеждава милионната армия на султан Ибрахим и завзема Делхи.  През 1689 г. в Англия е коронацията на Вилхелм III Орански и съпругата му Мария II Стюарт. През 1836 г. се състои битката при Сан Хасинто, в която тексаските войски побеждават мексиканците и така  е извоювана независимостта на Тексас от Мексико.През 1898 започва Испано-американската война, избухнала между САЩ и Испания по повод въстанието на остров Куба. Американският изследовател Фредерик Кук предприема неуспешен опит да достигне Северния полюс през 1908 г. През 1937 г. е приет гербът на Украйна. През 1946 г. е отворен руският манастир Троице-Сергиевата лавра. През 1940 г. по време на Втората световна война германските войски завземат Лилехамер (Норвегия). СССР влиза в Юнеско през 1954 г. На 21 април са родени: английската кралица Елизабет II; Макс Вебер (Карл Емил Максимилиан) - германски социолог, историк и икономист.  На тази дата умират: американската поп звезда Принс; Марк Твен (псевдоним на Самюъл Ленгхорн Клемънс) - американски писател, публицист и общественик. 

 

2018 г.  

Членовете на Съвета за сигурност на ООН се събират в шведското село Бакокра, до град Лунд, за да опитат да изгладят противоречия по отношение на Сирия и бушуващата там гражданска война.  

 

 

2018 г. 

На 117-годишна възраст умира японката Наби Таджима, най-възрастният човек в света. 

 

 

2018 г. 

Управляващите в Индия приемат да се въведе смъртно наказание за изнасилилите момичета на възраст под 12 години. Това става, след като премиерът Нарендра Моди свиква извънредно заседание на правителството в отговор на национално недоволство. 

 

 

2017 г. 

Талибани атакуват армейска база в Мазар-е-Шариф, Афганистан, убивайки над 100 души. 

 

 

2016 г. 

Украйна забрани всички филми, заснети в Русия след 2014 г., когато Русия анексира Кримския полуостров. Президентът Петро Порошенко подписа закона, който също така забранява всички филми, произведени от руски физически и юридически лица след 1991 г., ако "възхваляват работата на държавните органи" на Русия. 

 

 

2013 г. 

В Парагвай се провеждат президентски избори, които печели богатият предприемач Хорасио Картес, връщайки на власт дясната партия Колорадо управлявала в Парагвай в периода 1954 до 2008г. 

 

 

2012 г. 

В Прага се провежда митинг със стохилядно шествие през центъра на града срещу бюджетните съкращения предвидени от дясноцентристкото правителство на премиера Петър Нечас. 

 

 

2012 г.  

Опозиционните сили в Бахрейн организират поредният масов протест с искания за промяна на режима. 

 

 

2012 г. 

Холандският премиер Марк Рюте обявява, че страната се изправя пред предсрочни парламентарни избори, поради провал на коалиционните преговори между трите управляващи партии - Народната партия за свобода и демокрация, Партията на труда и Партията на свободата. 

 

 

2011 г. 

В южен Египет избухва мюсюлманско въстание ръководено от ултраконсервативният салафитски лидер Шаабан Дервиш. Лидерът на присъединилото се политическо движение "Братя мюсюлмани“ Саад ел Хюсейни иска незабавното създаване в южен Египет на мюсюлманска държава. Острото отношение срещу 10-те% коптски християни в страната се изостри след падането от власт на Хосни Мубарак. 

 

 

2006 г. 

103 полицейски служители в Панама са освободени от длъжност по обвинение, че са били замесени в случаи на корупция. Директорът на Националната полиция в Панама Роналдо Миронес заявява, че по всяка вероятност освободените служители са били свързани с наркогрупировки и други престъпни организации и всички те са предадени на правосъдието. 

 

 

2000 г. 

В Братислава полицията щурмува дома на бившия премиер на Словакия Владимир Мечияр, обвинен в корупция. 

 

 

1999 г. 

Терористи отвличат пасажерски самолет ТУ-154, летящ по линията Душанбе-Москва. 

 

 

1996 г. 

С ракета изстреляна от руски самолет е убит първият чеченски президент Джохар Дудаев. 

 

 

 

1987 г. 

Сепаратистката организация “Тигри за освобождение на Тамил" е обвинена за експлозията на колата бомба, избухнала в столицата на Шри Ланка - Коломбо и убила 106 жертви. 

Тамилските тигри са най-мощната група в Шри Ланка, основана през 1976 г. Използва както легални, така и нелегални методи за получаване на пари, снабдяване с оръжие и разпространяване на своите идеи за установяване на независима тамилска държава. "Тигрите" започват въоръжения конфликт с правителството на Шри Ланка през 1983 г. В основата на борбата стои партизанска стратегия с използване на терористични тактики. Сред известните техни акции са покушението на терорист-камикадзе срещу президента Ранасингх Премадаси през 1993 г. и над индийския премиер Раджив Ганди през 1991 г. 

 

 

1976 г. 

Валери Андре става първата жена генерал във френската армия. 

 

 

1967 г. 

Извършен е военен преврат в Гърция. На власт идват “черните полковници". 

Превратът е подготвен от полковниците Георгиос Пападопулос, Николас Макарезос и Стилианос Патакос. Рано сутринта на 21 април танкова част, командвана от бригадир Патакос, влиза в Атина и превзема телефонната централа, радиостанцията и летището, обкръжени са парламентът и кралският дворец. Превратаджиите узурпират властта и сформират свое правителство, "признато" още същия ден от монарха, пред когото то полага клетва. Започват арести на хиляди хора - министри, депутати, водачи на партии и "неудобни" граждани. Извършена е чистка в полицията и ръководството на армията. Уволнени са много професори от университетите, а видни личности, в това число и съдии, губят постовете си. Задържаните са изтезавани по затворите, на някои се отнема гръцкото гражданство и са прогонени от страната, а други заминават на заточение по островите. Ключови позиции в държавния апарат заемат офицери, поддръжници на организаторите на преврата. Като цяло полковниците нямат ясна конструктивна програма за по-нататъшното развитие на Гърция. Те твърдят, че спасяват "елинохристиянската цивилизация" от комунизма и подготвят народа за нов тип демокрация. Това включва военно положение, тайна полиция, разпускане на парламента, преустановяване дейността на политическите партии и профсъюзите, възвеличаване ролята на армията, авторитета и дисциплината, строга цензура и дори забрана на миниполи за жените и дълги коси за мъжете. Гърция изпада в международна изолация, тъй като европейските държави не одобряват режима на полковниците. През декември 1967 г. крал Константин II прави опит за контрапреврат, но търпи поражение и е принуден да избяга в Италия. Залезът на режима на полковниците в Гърция започва от първите месеци на 1973 г. Изолирана отвън и атакувана отвътре, през лятото на 1974 г. военната диктатура се изчерпва напълно. 

 

 

1960 г. 

Новопостроеният град Бразилия е обявен официално от президента Жуселино Кубичек за столица на Бразилия. Градът е построен за четири години по авангардния проект на архитекта Оскар Нимайер. Постепенно гр. Бразилия изземва административните и политически функции от Рио де Жанейро. Една година по-късно, на същата дата, е открит Бразилският университет, а на 31 май 1961 г. е осветена и катедралата. През следващите години една след друга са изградени телевизионната кула (1967 г.), централната поща (1977 г.), градският парк (1981 г.) и централната банка (1981 г.). От 1987 г. град Бразилия е включен в листата на ЮНЕСКО със световните паметници на културата. 

 

 

1954 г. 

СССР влиза в Юнеско. 

 

 

1954 г. 

В Чехия започва процесът срещу “буржоазните националисти", сред които е и Густав Хусак. 

 

 

1946 г. 

Отворена е Троице-Сергиевата лавра. 

Троице-Сергиевата лавра е руски (мъжки) манастир, разположен в центъра на град Сергиев Посад в Московска област. Основан е от св. преподобни Сергий Радонежски, който около 1345 г. издига на това място малък дървен храм, посветен на Светата Троица. Манастирът е разрушен през 1408 г. от хан Едигей, но скоро е възстановен и става център на книжовното дело, иконописта и приложните изкуства. През 1540-1550 г. е превърнат в мощна крепост, оградена от високи каменни стени и кули. Това му помага да удържи успешно полската обсада през 1608-1610 г. През XVI в. манастирът вече е почитан повече от останалите манастири в Московска епархия, и през 1744 г. получава статут на лавра. През средата на XVIII в. Троице-Сергиевата лавра става един от най-богатите руски манастири. От 1814 г. в нея се помещава и Духовната академия. След Октомврийската революция от 1917 г. Троице-Сергиевата лавра е закрита (1920 г.), а манастирските сгради са дадени на различни учреждения, които ги ползвали и за жилища. Лаврата е върната на Руската православна църква през 1945 г. и манастирският живот е възобновен. Тя отново става център на духовното образование. В нея са разположени и повечето от административно-управленческите структури на Московската патриаршия, а към Академията е създаден самобитен църковно-археологически музей. 

 

 

1941 г. 

Провежда се двудневна конференция в хотел "Империал" във Виена. Там Рибентроп се среща с граф Чано – министър на външните работи на Италия и са определени италианските териториални прeтенции в Македония и демаркационната линия с италианската окупационна зона – западно от Качаник, Лешок, Жилка, източно от Желязна ръка, Ново село, Мамудовац, Мешенище, западно от Подмоле излиза на Охридското езеро, през езерото излиза на източния бряг северно от Пещени, продължава през Галичица и излиза северно от с. Невла на територията на Преспа, продължава източно от Козяк и по гребена на Баба планина завършва на старата гръцко-югославска граница. Това е т. нар "Виенска линия". На Италия е предоставена за окупиране Западна Македония с градовете Тетово, Струга, Дебар, Кичево и Гостивар заедно с няколко села южно от Охрид. Целта е да бъде създадена "Велика Албания". Според "Виенския протокол" на Италия се предоставя за окупирана още Гюмендженско и Воденско, част от Леринско и Берско, Костурско и част от Кожанско в Югозападна Македония, както и Епир, Тесалия, Пелопонес, Евбея и островите на Кикладския архипелаг. България получава Охрид и Ресен. 

На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се посочват само задължения, като компенсация за заетите български земи. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. Централна Македония със Солун и Солунско, Кукушко, част от Гюмендженско, Леринско, Воденско и Берско, както и Катеринско са окупирани от Вермахта. В германската окупационна зона влизат още северният бряг на Бяло море, Атина, Пирея и островите Крит, Лемнос, Митилини, Хиос и др. 

 

 

1940 г. 

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) германските войски завземат Лилехамер (Норвегия). Въпреки обявения неутралитет Норвегия е окупирана, а норвежкото правителство емигрира в Лондон. Организирано е съпротивително движение. 

 

 

1937 г. 

Приет е гербът на Украйна. 

 

 

1918 г. 

Във Франция в битка с канадски самолети умира барон Манфред фон Рихтхофен. 

Манфред фон Рихтхофен е германски офицер, пилот изтребител. Той е роден през 1892 г. По време на Първата световна война воюва на Западния фронт, където има 81 победи в единични въздушни боеве. Загива във въздушен бой в края на войната. 

 

 

1908 г. 

Американският изследовател Фредерик Кук предприема неуспешен опит да достигне Северния полюс. С помощта на кучешки впрягове той успява да стигне едва до 87 градуса северна ширина. 

Фредерик Албърт Кук е роден през 1865 г. Той е син на немския лекар Теодох Кох. В САЩ фамилията му се трансформира в Кук. Първоначално Фредерик Кук работи като практикуващ лекар в Ню Йорк. През 1891 г. обаче животът му поема в друга посока, след като става участник в северногренландската експедиция на изследователя Робърт Пири. През 1897 г. Кук се включва в експедицията на белгиеца Андриен де Жерлаж в Арктика. Корабът не експедицията "Белжик" е затиснат в арктическите ледове и екипажът бедства 13 месеца. 

Фредерик Кук прави два опита да изкачи връх Маккинли, един от 4-те полярни първенеца - Гренландия, Антарктида, Северният полюс и връх Маккинли. По време на първия опит през 1903 г. върхът не е покорен, но експедицията на Кук успява да премине маршрут, който дотогава не е изследван. През 1906 г. Кук организира втора експедиция до върха. Целта отново не е постигната, но са извършени изследвания в огромен район на юг от върха. След връх Маккинли Кук насочва усилията си към овладяване на Северния полюс. 

 

 

 

1898 г. 

Започва Испано-американската война, избухнала между САЩ и Испания по повод въстанието на остров Куба. Унищожението на испанската флота при Манила и обсаждането на Сантяго са главни моменти във войната. Испания губи богатите си колонии - Куба, Пуерто Рико и Филипинските острови, които минават под суверенитета на САЩ. 

 

 

1858 г. 

В духа на танзиматските реформи турското правителство изготвя нов "Закон за земите". Законът определя категориите земи, формите на собственост, както и начините за придобиване, владеене и прехвърляне на земята в Турция. Официално законът влиза в сила от 6 юни 1858 г. 

 

 

1836 г. 

Състои се битката при Сан Хасинто, в която тексаските войски начело със Сам Хюстън побеждават мексиканците, предвождани от ген. Антонио Лопес де Санта Ана. С това е извоювана независимостта на Тексас от Мексико. 

 

 

1689 г. 

В Англия се състои коронацията на Вилхелм III Орански и неговата съпруга Мария II Стюарт. Като управител на Холандия той осуетява нахлуването на френските войски в страната, като отваря шлюзовете, които наводняват цели области. Сваля от английския престол зет си Яков II в резултат, на което е провъзгласен за крал на Англия. 

 

 

1526 г. 

Владетелят на Фергана Захир ал-Дин Мохамед Бабур, потомък на Тимур и Чингиз Хан, заедно със своите 25 000 бойци побеждава милионната армия на делхийския султан Ибрахим и завзема Делхи. С това той слага началото на най-великата династия в Индия – тази на Великите моголи. Династията управлява Индия до завладяването на Делхи от Персите през 1739 г., като запазва своето влияние чак до 1858 г., когато британците свалят от власт Шах Бахадур II. След смъртта на Бабур на престола застава неговият син Хюмаюн. 

 

 

 

На тази дата са родени: 

 

1926 г. 

Родена е английската кралица Елизабет II. Елизабет-Александра-Мери е от династията Уиндзор. Тя е дъщеря на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет. По време на Втората световна война помага в женските служби. През 1947 г. Елизабет II се омъжва за лейтенанта от британската марина Ф. Маунтбатън. Двамата имат 4 деца: Чарлз (1948 г.), Ана (1950 г.), Андрю (1960 г.), Едуард (1964 г.). През 1952 г., след смъртта на баща си, Елизабет II заема британския престол. През 2002 г. Великобритания отбеляза 50 години от коронацията й. 

 

 

1922 г. 

Роден е Станислав Йосифович Ростоцкий – руски режисьор. От 1952 г. той работи в студия "Максим Горки". Режисьор е на филмите "Земя и хора" (1956 г.) , "Това се случи в Пенково" (1959 г.) "Ще доживеем до понеделник" (1968 г.), "Белият Бим Черното ухо" (1977 г.). Военни филми - "Майски звезди" (1960 г.), "На седемте вятъра" (1962 г.), "А утрините тук са тихи …" (1972 г.). На актьора Вячеслав Тихонов посвещава (под псевдонима Степан Степанов) филма портрет "Професия - киноактьор" (1980 г.). Снима екранизации и исторически филми - "Герой на нашето време" (1967 г.), "Ескадронът на летящите хусари" (1981 г.), "И на камъните расте трева" (1986 г.), "Из живота на Фьодор Кузкин" (1989 г.). 

 

 

1915 г. 

Роден е Антъни Куйн (псевдоним на Антони Рудолф Каксака) - американски актьор от мексикански произход. През 1936 г. дебютира в “Парола". Играе второстепенни роли в уестърни на Сесил де Мил, в които пресъздава образи на мексиканци и индианци - “Човекът от равнината" (1937 г.), “Юниън Пасифик" (1939 г.). Най-добрите му изяви през този период са в “Кръв и пясък" (1941 г.), “Черният лебед" (1942 г.), “Инцидентът в Окс Боу" (1943 г.), “Бъфало Бил" (1944 г.). За участието си във филма “Пътят" получава “Оскар" за поддържаща мъжка роля. Куйн прави опити и в режисурата, като довършва последния филм на Сесил де Мил “Пиратът" (1958-1959 г.). Снима се още в: “Под три флага" (1951 г.), “Вива Сапата!" (1952 г.), “Одисей" (1954 г.), “Див е вятърът" (1955 г.), “Жажда за живот" (1956 г., “Оскар" за гл. мъжка роля), “Парижката Св. Богородица" (1957 г.), “Синдбад Мореплавателя" (1958 г.), “Последният влак от Гън Хил" (1959 г.), “Бели сенки" (1960 г.), “Реквием за един боксьор от тежка категория" (1961 г.), “ “Тайната на Санта Виктория" (1968 г.), “Обувките на рибаря" (1969 г.), “Последният воин" (1970 г.), “Дон Анжело е мъртъв" (1973 г.), , “Марсилски заговор" (1974 г.), “Мойсей" (1975 г.), “Прехвърлянето" (1978 г.), “Гръцкият тайфун" (1978 г.), “Децата на Санчес" (1979 г.), “Саламандър" (1981 г.), “Големият риск" (1982 г.), “Удовлетворението" (1985 г.), “Отмъщението" (1990 г.), “Последният екшън герой" (1993 г.), “Магьосникът" (1993 г.), “Разходка в облаците" (1995 г.), “Седемте прислужника" (1996 г.), “Седемте слуги" (1996 г.), “Кметът" (1996 г.), “Отмъщението" (2001 г.). През 1973 г. Антъни Куйн издава мемоарите “Първородният грях", а след това пише романа “Мама Лучия". 

 

1912 г. 

Роден е Марсел Камю - френски режисьор. Завършва Академията за изящни изкуства. Дебютира с антивоенния филм “Смъртта, прокраднала се тайно" (1956 г.). Следващите 2 филма снима в Бразилия - “Черният Орфей" (1958 г.) и “Пионери" (1961 г.). В тях се оформя етнографският му подход, характерен и за филмите “Райската птица" (1962 г.), “Песента на света" (1965 г.), “Живот през нощта" (1968 г.), “Нощни пастири" (1976 г.). 

 

 

1889 г. 

Роден е Паул Карер - швейцарски химик органик. Установява структурата на редица пигменти и ги синтезира. Изследва витамините и алкалоидите. Доказва превръщането на каротина във витамин А. Пише “Курс по органична химия". Получава Нобелова награда за химия за 1937 г. 

 

 

1882 г. 

Роден е Пърси Уилямс Бриджмън - американски физик и философ. В труда си "Логика на съвременната физика" той лансира редица идеи, станали основа на операционализма. Ориентира се към начина, по който Айнщайн определя основните понятия на социалната теория за относителността. Бриджмън твърди, че значението на физичните понятия трябва да се определи чрез съвкупността от експериментални операции и главно чрез операциите за измерването. Носител е на Нобелова награда за 1946 г. за изследвания в областта на експерименталната физика. 

 

 

1864 г. 

Роден е Макс Вебер (Карл Емил Максимилиан) - германски социолог, историк и икономист. Неговите трудове в значителна степен определят насоката на развитие на социално-научното знание през ХХ в. От 1892 г. е частен доцент, след това екстраординарен професор в Берлин. От 1894 г. е професор по национална икономика във Фрайбург, от 1896 г. - в Хайделберг. От 1903 г. е почетен професор на Хайделбергския университет. От 1904 г. Вебер е издател, съвместно с Е. Яфе и В. Зомбарт, на "Архив на социалните науки и на социалната политика". През 1909 г. основава и е член на управата на Немското социологично общество. През 1918 г. е професор по национална икономика във Виена. През 1919 г. той става съветник на немската делегация при Версайските преговори. От юни 1919 г. е професор по национална икономика в Мюнхен. Вебер има най-голям принос в такива области на социалното знание, като общата социология, методологията на социалното познание, политическа социология, социологията на правото, социологията на религията, икономическа социология, теорията на съвременния капитализъм. Разграничава четири типа социално действие: 1) целерационално - като предметите от външния свят и други хора се възприемат като условие или средство за действие, рационално ориентирано за достигането на собствените цели; 2) ценностно-рационално - определя се от осъзната вяра в ценността на определен начин на поведение като такова, независимо от крайния успех на дейността; 3) афективно - определя се от непосредственото чувство, от емоциите; 4) традиционно - подбужда се от усвоената привичка, от традициите. Категория от по-висш порядък е социалното отношение, т. е. устойчивата връзка на взаимноориентираните социални действия. 

 

 

1782 г. 

Роден е Фридрих Вилхелм Август Фрьобел - германски педагог, теоретик на предучилищното възпитание, последовател на Й. Х. Пeсталоци. През 1837 г. открива първото предучилищно учреждение, наречено през 1840 г. от него “детска градина", разработва теория за работата в нея и методика за подготовка на възпитателки за децата. Изхожда от схващането, че за правилното възпитание на детето са необходими организирани занимания в средата на връстници. Педагогическата система на Фрьобел изиграва положителна роля в развитието на теорията и практиката на предучилищното възпитание. Автор е на “Възпитание на човека …" (1826), “Майчини и гальовни песни" (1844) и др. 

 

 

1652 г. 

Роден е Мишел Рол - френски математик. От 1665 г. е член на Парижката АН. В съчинението си "Трактат по алгебра" (1690 г.) той разработва метод за определяне на действителните корени на алгебричните уравнения, построен върху частен случай, т. нар. теорема на Рол. Автор е на изследвания върху решаването на линейни целочислени уравнения с две неизвестни. В началото на ХVIII в. подлага на критика смятането с безкрайно малки величини, предложено от Г. Лайбниц. Критиката на Рол предизвиква оживена дискусия сред европейските математици. 

 

 

1488 г. 

Роден е Улрих фон Хутен - германски хуманист, писател и политик. Той е представител на рицарското съсловие. Представител е на Ерфуртския кръжок на хуманистите, и е един от авторите на сатирите “Писма на мрачните хора" (1515-1517 г.), които разобличават схоластиката и моралното разложение сред духовенството. Хутен призовава за развитие на светската култура. С литературното си творчество и публицистиката си критикува католическите догми. В началото на Реформацията той се присъединява към опозицията, обединена около личността на Лутер. Призовава към открита война срещу папата и княжеската власт в Германия. Опитва се да насочи народния бунт срещу Рим в интерес на своето съсловие и участва в рицарското въстание (1522-1523 г.). След разгрома на въстанието се установява в Швейцария. Творчеството му включва памфлети, речи, инвективи, написани на латински език. Сред диалозите му се открояват “Вадиск, или Римската Троица" (1520 г.), “Разбойници" (1521 г.), а от сатирите - “Никой" (1521 г.). 

 

 

На тази дата умират:

 

2016 г. 

Почина внезапно на 57 години американската поп звезда Принс. Принс има 37 студийни албума. Продал е над 100 млн. копия от тях, включен е в Залата на славата на рокендрола през 2004 г. 

 

1972 г. 

Умира Хуан Карлос Кастаниньо - аржентински живописец и график. През 1934 г. завършва Висшето национално художествено училище в Буенос Айрес. През 1938-1940 г. Кастаниньо работи в Италия, Франция и Испания. Представител е на аржентинския “нов реализъм". През 1930-1940 г. заедно с Д. Сикейрос, А. Берни и други работи над монументални стенописи, главно върху теми от съвременния живот и историята на аржентинския народ. Той рисува стенописи в “Галерията на мира" (1945 г.), “Парижката галерия" (“Човек - Космос - Надежда", 1959 г.), галерията “Обелиск" (“Пробуждаща се улица", 1961 г.) и други обществени здания в Буенос Айрес. 

 

 

1945 г. 

Умира Валтер Модел – германски офицер, ген.-фелдмаршал (1944 г.) от Вермахта. Започва военна служба през 1909 г., участва в Първата световна война. От 1940 г. командва Трета танкова дивизия, воювала на Източния фронт. От януари 1942 г. до началото на 1944 г. командва Девета армия. Смятан е за “майстор на отбраната и настъплението". Отнася се с особена жестокост към цивилното население и пленниците. През 1944-1945 г. командва войски в Западна Европа (Франция, Германия). През април Американските войски го обкръжават и той се застрелва. 

 

 

1946 г. 

Умира Джон Мейнард Кейнс - най-влиятелният английски икономист на ХХ в. Икономическите му възгледи се оформят под влиянието на Маршал. За 1906-1908 г. Кейнс успешно взема изпитите за държавен чиновник и работи в Индия, след което чете лекции в Кеймбридж до 1920 г. и преподава в Кингс Колидж, Кеймбридж до края на живота си. Наред с основните си икономически трудове той е и издател на Икономик Джърнъл (1911-1945 г.), водещо английско икономическо списание. Кейнс работи и като съветник към Съкровищницата по време на двете световни войни. Той служи и в Кралската комисия по финансите и паричните въпроси на Индия (1913-1914 г.), в Комисията на Макмилън по финанси и индустрия (1929-1931 г.) и в Икономическия консултативен съвет (1930-1939 г.). Кейнс участва в ръководството на застрахователната компания и покровителства изкуството. В същото време е един от най-изтъкнатите колекционери на книги и пише по различни аспекти от обществения живот. Негови съчинения са: “Паричното обращение и финансите на Индия" (1913 г.), “Икономическите последици от Версайския мирен договор" (1919 г.), “Преразглеждане на договора" (1922 г.), “Трактат за паричната реформа" (1923 г.), “Трактат за парите" (1930 г.), “Обща теория на заетостта, лихвите и парите" (1936 г.). 

 

 

1910 г. 

Умира Марк Твен (псевдоним на Самюъл Ленгхорн Клемънс) - американски писател, публицист и общественик. Той израства в градчето Ханибал (Мисисипи). От 18-годишна възраст се занимава с различни професии - лоцман по Мисисипи, златотърсач в Калифорния, писар и журналист. Марк Твен получава известност с разказа си “Знаменитата скачаща жаба от Калаверас" (1865 г.). През 1867 г. пътува из Европа, след което посещава Палестина. Негови романи са “Приключенията на Том Сойер" (1876 г.), “Приключенията на Хъкълбери Фин", “Животът по Мисисипи"(1883 г.), “Принцът и просякът" (1882 г.), “Един янки в двора на крал Артур" (1889 г.), “Дневникът на Адам" (1904 г.), “Дневникът на Ева" (1906 г.) и др. 

 

 

1736 г. 

Умира принц Евгений Савойски - австрийски пълководец и държавник, фелдмаршал от 1693 г. и генералисимус от 1697 г. Той е син на принц Мориц Савойски, главен командир на швейцарските войски във френската армия. Постъпва като доброволец в австрийската армия и се проявява в сражението при Виена през 1683 г. с турците. От 1689 г. командва австрийските войски в Италия, където нанася редица поражения на французите. През септември 1697 г. в Унгария Евгений Савойски разбива турците при Зента и ги принуждава да сключат Карловицкия мир през 1699 г. По време на Войната за испанското наследство (1701-1714 г.) командва австрийските войски в Холандия и Италия и печели редица победи срещу френските и френско-баварските войски - при Хохщед, 1704 г., при Торино, 1706 г., при Малплак, 1709 г. Разбит е от френския маршал К. Л. Вилар при Денен през 1712 г. По време на австро-турската война (1716-1718 г.), командваните от Евгений Савойски войски разгромяват турците при Петроварадин през 1716 г. и превземат Белград през 1717 г. Като председател на Военния съвет от 1703 г. и след това на Тайния съвет на императора, значително влияе върху политиката, осъществява германизация на присъединените към Австрия територии. Като австрийския императорски наместник в Холандия (1714-1724 г.) потушава антихабсбургското движение. Евгений Савойски е привърженик на сътрудничеството с Русия и Прусия, против Франция. Основният принцип на неговата стратегия е съчетаване на решителните действия с много добра подготовка и умело съобразяване с обстановката. Провежда реформи в армията - подобрява командния състав, снабдяването и снаряжението на армията, увеличаване на числеността й и др. Принцът натрупва огромни богатства, построява във Виена разкошни дворци, събира уникална библиотека и богата колекция от паметници на изкуството. 

 

1509 г. 

Умира Хенри VII - крал на Англия от 1485 г. Той е основател на династията Тюдори. Заема престола като кандидат на Ланкастърите, след като побеждава Ричард III в битката при Босуърт от 22 август 1485 г., с която завършва войната на Червената и Бялата роза. Чрез редица действия Хенри VII ограничава могъществото на едрите феодали - конфискация на земите, разтуряне на военните дружини, създаване на извънредни съдилища. В интерес на зараждащата се буржоазия насърчава развитието на корабоплаването и външната търговия. По време на неговото управление са заложени основите на абсолютизма. 

 

 

1109 г. 

Умира Анселм Кентърбърийски - английски теолог, представител на ранната схоластика, а от 1093 г. е епископ на Кентърбъри. Според Анселм вярата е предпоставка на рационалното знание. В противоположност на умозаключенията за битието на Бога, извеждано от битието на нещата, той развива т. нар. онтологическо доказателство за Бога, извеждащо Неговото битие от самото понятие за Бог. Разбирането на битието като "съвършенство" и стремежът към непосредствено интелектуално съзерцание на Бога, проявени в това разсъждение, са характерни за традицията на платонизма. В полемиката за универсалиите Анселм стои на позициите на реализма. Неговият трактат "Защо Бог се е очовечил?" е опит за доказване с логически доводи на необходимостта от въплъщение на Бога. 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;