През 1879 година в Княжество България е свикано първото Велико народно събрание. На тази дата през 1880 г. в София е подписано споразумение за общи действия за национално обединение. През 1903 г. започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев. През 1948 г. е одържавено цирковото дело в България. 

2008 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Джован Батиста Кампаньола "за изключително големите му заслуги за развитие на българо-италианските отношения и сътрудничество и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2007 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Пааво Липонен "за изключително големите му заслуги за присъединяването на Република България към Европейския съюз и за развитието на двустранните отношения.“

2001 г.

НДСВ избира като главен координатор за изборите Николай Маринов, български емигрант от 25 години в САЩ. Негов заместник става проф. Георги Петканов от Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

1999 г.

НАТО иска от България неограничен достъп до въздушното й пространство във връзка с водените военни операции срещу Югославия.

1996 г.

В София завършва годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие, започнала на 15 април. Банката отпуска на България заем от 45 млн екю.

1990 г.

Регистрирана е Българска социалдемократическа партия (БСДП).

Печатен орган е в. "Свободен народ". БСДП е инициаторка за създаването на коалиция Съюз на демократичните сили (СДС) през 1989 г. и коалиция СДС - център (1991 г.). Участва в основаването на коалиция Обединени демократични сили (ОДС), създадена през 1997 г. Има статут на наблюдател в партията на европейските социалисти. До октомври 1998 г. БСДП е единна политическа формация. В края на 1998 г. се свикват два извънредни конгреса на партията. Единият в Пловдив избира за лидер на партията Йордан Нихризов, а другият - във Варна, издига на същия пост Петър Агов. Д-р Петър Дертлиев е провъзгласен за почетен председател на партията. Течението против д-р П. Дертлиев през януари 1999 г. се обособява в самостоятелна политическа партия под името Български социалдемократически съюз (БСДС), в който освен членове на БСДП участват и представители на Нова социалдемократическа партия (НСДП) с председател Красимир Пухтев.

1974 г.

От 17 до 18 април във Варшава се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на държавите от Варшавския договор. Приети са декларации за Близкия изток и Виетнам. Резултатите от съвещанието са обсъдени на пленум на ЦК на БКП на 25 април 1974 г.

Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Подписан е на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

1973 г.

Във Франция се откриват Дни на българското музикално изкуство.

1951 г.

Специалността "Фармация" се отделя от Физико-математическия факултет и преминава към Медицинска академия в София.

1948 г.

Одържавено е цирковото дело в България.

1944 г.

Съветска нота против използването на българска територия (пристанища и летища) от Германия за нападение срещу СССР. България отклонява нотата. Следва нова нота от 26 април.

1904 г.

В зала на братя Прошекови членове на дружество "Чех" изнасят първото куклено театрално представление в България.

1903 г.

Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев. Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка въстанието достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство, което, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив.

1897 г.

Обнародван е Закон за монетите в Княжество България.

1893 г.

На 17 и 18 април под ръководството на БСДП е създадено Общо работническо дружество "Братство" в София.

1880 г.

В София е подписано споразумение за общи действия за национално обединение.

На 10 април 1880 г. в София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков (на снимката) и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от Второто Обикновено народно събрание. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. От своя страна Княжеството поема отговорността да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. В изпълнение на приетите решения през месец май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и други, а като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение. Неговото създаване обаче е спряно поради наложеното от княз Александър I Батенберг вето. В същото време князът изпраща Ст. Панаретов в Лондон да разбере какво е отношението на новото английско правителство начело с У. Гладстон към съединението. Дипломатическата мисия остава без резултат, тъй като нито една от Великите сили в този момент не е съгласна с промяната на Берлинския договор от 1878 г.

1879 г.

В Княжество България е свикано първото Велико народно събрание (ВНС). То заседава само ден, непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.). По предложение на епископ Климент Браницки (Васил Друмев) ВНС избира Александър І Батенберг за първи княз на България.

Александър І Батенберг е хесенски принц, племенник на руския император Александър II. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона (Италия). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) взема участие като доброволец. Още с встъпването си на престола Александър І Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър І Батенберг извършва държавен преврат, след който суспендира конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. След Сръбско-българската война от 1885 г., в която Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър І Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август 1886 г. той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

1872 г.

Представител на Цариградската патриаршия посещава българския екзарх Антим І в неговата резиденция в Ортакьой. При срещата е изразено желанието на патриарха да получи по-скоро ясен отговор на отправените на 22 януари 1872 г. ултимативни искания към българските архиереи. Тогава Цариградската патриаршия изпраща писма на всички български митрополити, в които с ултимативен тон иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към “Великата църква".

Антим І е първият български екзарх. Той е обществен и политически деец. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия и се обявява срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. е провъзгласен за български екзарх.

917 г.

Втори всебългарски църковно-народен събор е проведен около 917-919 г. На него се провъзгласява автокефалията (независимостта) на Българската православна църква, а българският архиепископ и църковен предстоятел получава титлата «патриарх».

На тази дата са родени:

1955 г.

Роден е Иван Нейков - български юрист, политик, държавник, министър на труда и социалните грижи в кабинета на Иван Костов (21 май 1997 г. - 6 юли 2001 г.). Нейков завършва право в Софийски университет “Климент Охридски". Специализира трудово осигурително право. Работи като инспектор-юрист в Инспекцията по охрана на труда до 1990 г. Между 1985 г. и 1993 г. участва в различни работни групи по създаването на Кодекса на труда и подзаконовите актове по неговото приложение, по нормативната уредба относно колективното договаряне и колективните трудови спорове. Ръководи Правния отдел на КНСБ. Участва в 79-та, 80-та и 82-та конференции на Международната организация на труд като делегат и представител в Комитета по резолюциите. Заместник-председател е на КНСБ от 1992 г. до 1997 г. Между 1993 г. и 1997 г. Нейков участва в работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество като ръководител на делегацията на КНСБ. Заема поста министър на труда и социалните грижи в служебното правителство на Стефан Софиянски. На 21 май 1997 г. е одобрен от парламента за министър на труда и социалната политика в правителството на Иван Костов.

1920 г.

Роден е Светомир Витков Бабаков – български писател белетрист и драматург. Автор е на "След дъжда" (1960 г.), "Бензиностанция № 10" (1961 г.), "Хората се раждат за щастие" (1962 г.), "Улицата с гълъбите" (1963 г.), "Ароматът на златото" (1964 г.), "Червеният автобус" (1966 г.).

1902 г.

Роден е Веселин Анастасов Стоянов - български композитор, пианист и музикален педагог. Завършва пиано в Държавната музикална академия в София и пиано и композиция в Академията за музика и драматично изкуство във Виена (1930 г.). Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери “Женско царство" (1934 г.), “Саламбо" (1940 г.) и “Хитър Петър" (1952 г.), балетът “Папеса Йоана" (1969 г.), гротескната симфонична сюита “Бай Ганьо" (1941 г.), три концерта за пиано и оркестър, рапсодия за оркестър и др.

1892 г.

Роден е Константин Спасов Гълъбов – български писател, критик, филолог германист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, есета, разкази и стихове, редактор и преводач. От 1926 г. до 1953 г. завежда Катедрата по немска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Почетен член на Немската академия в Мюнхен. Организатор е на литературен кръг "Стрелец" и редактор на литературен седмичник "Стрелец" (1927 г.). Основава дружество на българските есеисти, издава "Орнаменти. Есета" (1934 г.). Автор е на "Немско-български фразеологичен речник" (1958 г., заедно с Ж. Николова-Гълъбова).

1881 г.

Роден е Методий Атанасов Попов – български учен биолог, академик (1947 г.). През 1904 г. завършва естествени науки в СУ “Св. Климент Охридски". В периода 1904-1909 г. специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Редовен професор и ръководител на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното учение, автор е на втория в света учебник "Обща биология". Автор е на около 280 научни труда. През 1939-1944 г. проповядва расовата теория.

На тази дата умират:

1999 г.

Умира Николай Кирилов Добрев – български политик, партиен и държавен деец. Завършва спец. "Геофизика" във ВМГИ (1970 г.). Заема различни ръководни постове в ДКМС, включително секретар на ЦК (1979 г.-1986 г.). Член е на Висшия съвет (от 1991 г.) и Изпълнителното Бюро на БСП (от 1994 г.). Депутат е в ХХХVI, ХХХVII и ХХХVIII НС. В периода 1996-1997 г. е Министър на вътрешните работи. На 28 януари 1997 г. получава указ да състави ново правителство, но връща мандата си на 4 февруари 1997 г.

1979 г.

Умира Стела Пулева Янева - българска литературна и театрална критичка. През 1916 г. завършва Френския колеж в Пловдив. От 1918 г. посещава лекции по френска литература в Цюрихския университет. От 1923 до 1925 г. е във Варшава, където сътрудничи със статии за полската култура на сп. “Полско-български преглед". В България помества статии и рецензии в сп. “Златорог", “Свободна реч", “La parole Bulgarie", “Съвременник", “ЛИК", “Демократически преглед", “Българска реч" и др. Стела Янева е сред пионерите на театралната критика в България. Автор е на критически портрети за някои от най-големите български актьори през 20-те и 30-те години - Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Елена Снежина, Иван Димов, Владимир Трендафилов и др. Обнародва разкази във “Вестник за жената".

1944 г.

Умира Иван Тодоров Стефанов - български офицер, пилот изтребител, полковник (посм., 1992). Пилот от 6-ти изтребителен полк. Загива при защитата на София от съюзническите бомбардировки.

1903 г.

Умира Йордан Попйорданов – български революционер, брат на М. Попйорданов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Попада под влиянието на анархизма. Изключен е от гимназията заради организиране на ученически бунт. Заедно с К. Кирков и П. Шатев организира групата на "гемиджиите", която подготвя и извършва Солунските атентати през 1903 г. На 16 април 1903 г. взривява сградата на "Банк Отоман" в Солун. На следващия ден след неколкочасов бой с полицията е убит.

1898 г.

Умира Ильо Войвода – български хайдутин, деец на националноосвободителното движение. В продължение на около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир, след което се завръща в родното си село Берово. След 1848 г. действа с чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853-1856 г.) дружината му наброява около 300-400 души. В края на 1861 г. преминава с голяма част от четата си в Сърбия, а през 1862 г. постъпва в Първата българска легия. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) събира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски. Взема участие в освобождаването на Радомир и Кюстендил, след което се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). По време на Сръбско-българската война от 1885 г. действа с чета в района на Краище и Враня. Възпят в българските народни песни.

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;