Византийската армия, командвана от император Йоан Цимисхи (969–976 г.), преминава източните проходи на Стара планина и навлиза в българските земи.

През 1877 година Император Александър II издава манифеста за обявяването на Руско-турската война, наречена от българския народ Освободителна. Война между Османската империя и Русия. Предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между Великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. През 1965 година е извършен неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков, оглавен от Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев.

1990 г.

Премиерът Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България.Той е политически и държавен деец. Роден е в Москва. Завършва Института за международни отношения в Москва. Член е на БКП от 1965 г.. Член на ЦК на БКП от 1977 г. и на Политбюро на ЦК на БКП (1989-1990 г.). Председател на Министерския съвет от 8 февруари до 20 декември 1990 г.. Убит е в София при неизяснени обстоятелства.

1982 г.

Състои се общо събрание на БАН анализира дейността й през периода 1977-1982 г. и очертава задачите й. Българската академия на науките е най-авторитетното научно звено в България.Тя е създадена през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия също през 1911 г. устав членовете му се обединяват по науки, обособени в три клона: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатен орган на звеното е "Списание на БАН", което излиза от 1911 г. до 1945 г. и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г.. Други нейни издания са "Летопис на БАН", "Сборник на БАН" и пр. През 1947 г. се приема нов устав на БАН, който и придава нови функции съобразно новата политическа система в страната. До 1946 г. е възглавявана от: Ив. Евстр. Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.).

1981 г.

В Гърция е открита Седмица на гръцко-българското приятелство.

1978 г.

Завършва официалното посещение на Людмила Живкова в Чехословакия във връзка със започващите там Дни на българската култура. В Прага е открита изложбата "Тракийското изкуство по българските земи".

1978 г.

На 5 януари 1978 г. Тодор Живков писмо до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в НР България". На 12 април Държавният съвет приема "Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НР България", с която властта се опитва да замести традиционните християнски и мюсюлмански обичаи. Те са публикувани на 23 май.

1965 г.

През април е извършен неуспешен опит за военен преврат срещу Тодор Живков, оглавен от Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев. На 8 април ген. Анев е арестуван, а същия ден Горуня се самоубива в дома си. На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. Съдът осъжда девет от тях на затвор от 8 до 15 г., а други 192 души получават партийни и административни наказания.

12–14 април 1961 г.

Провежда се Разширен пленум на ЦК на БКП. На него се обсъждат въпросите на селското стопанство. Решено е да се постигне увеличаване на селскостопанското производство чрез неговата специализация, химизация, увеличаване на хидромелиоративното строителство, рационално използване на обработваемата земя, подобряване производството на фуражи и специализиране на държавните земеделски стопанства в производството на породисти животни, сортови семена и посадъчен материал.

12–19 април 1953 г.

Провежда се международен баскетболен турнир за наградата на София.

12–16 април 1948 г.

Провежда се съдебен процес срещу бившия лидер на БЗНС "Врабча-1" Димитър Гичев. Той е обвинен в съдействие за "организиране на въоръжени чети" за борба срещу властта, в даване на нареждания за "организиране на саботажи", в "разпространяване на слухове". Димитър Гичев не се признава за виновен. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор. Имотите му са конфискувани в полза на държавата. Димитър Любомиров Гичев е политически и държавен деец. Роден е в Перущица. Първоначално учи в родния си град, след което продължава образованието си в Софийската духовна семинария. Влиза в редовете на Българския земеделски народен съюз. Участва в Първата световна война 1914-1918 г. и развива активна антивоенна дейност между войниците на фронта, за което е съден от военен съд. След това се отдава на активна обществена дейност. Издигнат е за окръжен организатор на БЗНС в Пловдивския край (1919-1922 г.). През 1922-1923 г. е окръжен управител в Пловдив. Избран е за народен представител в ХХ Обикновено народно събрание. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. минава в нелегалност, но няколко месеца по-късно е заловен и подложен на жестоко малтретиране.

Пуснат е на свобода след голяма парична гаранция. След атентата в софийската катедрала "Св. Неделя" през април 1925 г. отново минава в нелегалност, без да прекъсва политическата си дейност. Усилията му са насочени към възстановяването на БЗНС и на неговия печатен орган в. "Земеделско знаме" след удара, нанесен на съюза по време на априлските събития 1925 г. От есента на 1925 г. постепенно се утвърждава като лидер на БЗНС "Врабча 1". Под негово ръководство съюзът напуска позицията си за самостоятелна борба и приема сътрудничеството на десните политически партии в страната. След победата на Народния блок в парламентарните избори през юни 1931 г. Гичев е включен в правителството отначало като министър на земеделието и държавните имоти (юни 1931 - декември 1932 г.), а след това възглавява Министерството на търговията, промишлеността и труда (декември 1932 - май 1934 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г., поради разтурянето на политическите партии развива полулегална обществено-политическа дейност. Включва се в редовете на легалната опозиция на монархическия режим и се обявява против външнополитическото обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. В началото на септември 1944 г. влиза в кабинета на К. Муравиев като министър без портфейл. След 9 септември 1944 г. е съден от Народния съд, но след едногодишнен затвор е пуснат на свобода. Заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е подложен на ново преследване и получава доживотна присъда. Освободен в началото на 60-те г., но поради сериозно влошеното му здравословно състояние скоро след това умира.

1935 г.

Александър Цанков публикува отворено писмо до армията, с което я призовава да се прибере в казармите и да се възстановят изцяло правата на монарха. Александър Цанков е политически и държавен деец, икономист, професор. Роден е в Оряхово. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което специализира държавни науки и политическа икономия в Мюнхен, Берлин и Бреслау (дн. Вроцлав, Полша). След завръщането си в България редактира сп. "Банков преглед", а от 1907 г. постъпва в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" като преподавател по политическа икономия. През 1919 г. е избран за професор. В края на XIX в. влиза в Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението и през 1903 г. преминава към течението на широките социалисти. След постъпването си в университета напуска и техните редове. Симпатизира на външнополитическия курс на радослависткото правителство за въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на Централните сили. По време на войната е заместник-директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена справедливост. След края на световната война влиза в новообразуваната организация Народен сговор и след убийството на Ал. Греков през май 1922 г. е издигнат за неин председател. Участва дейно в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след неговия успех става министър-председател, като поема и Министерството на народното просвещение. Един от главните инициатори за образуването на новата политическа формация Демократически сговор (август 1923 г.). През януари 1926 г. е принуден да подаде оставката на възглавявания от него кабинет, след което е избран за председател на ХXI Обикновено народно събрание. На същия пост е издигнат и след провеждането на изборите за ХXII Обикновено народно събрание. От 15 май 1930 г. до 29 юни 1931 г. е министър в кабинета на А. Ляпчев, като възглавява отново Министерството на народното просвещение. При извършеното през 1932 г. разцепление на Демократическия сговор възглавил едно от двете му течения, което скоро след това преобразувал в самостоятелна политическа партия под името Народно социално движение и по хитлеристки образец се обявил за неин водач. След забраната на политическите партии от режима на деветнадесетомайците преминал към полулегална политическа дейност. Обявява се в опозиция на монархическия режим отдясно и ратувал за по-тясно икономическо и политическо сближение на България с хитлеристка Германия. В началото на септември 1944 г. емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия, а от 1949 г. - в Аржентина, където остава до края на живота си. Бидейки в емиграция, застанал начело на ново правителство, което се опитало да концентрира усилията на всички емигранти от България против отечественофронтовската власт, но без успех. Поради напреднала възраст от началото на 50-те г. се оттеглил от активна политическа дейност. Като икономист научните му интереси били насочени към стопанската история на България и Европа. По-важни трудове: "Войната на народите" (1916), "Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и националсоциализъм" (1942) и др. Автор и на спомени "България в бурно време" (неотпечатани).

1933 г.

По искане на правосъдния министър Йордан Качаков от 10 април по Закона за защита на държавата и с решение на Двадесет и третото ОНС е отнет мандатът на 29 народни представители на Работническата партия без право местата им да бъдат заети от подгласниците. Йордан Качаков е юрист, политически и държавен деец. Роден е в Хаджи Елес (дн. Първомай). Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Първоначално е адвокат в родния си град. От 1911 до 1934 г. е адвокат в София . След края на Първата световна война 1914–1918 г. се включва и в обществено-политическия живот на страната. Един от видните дейци на Националлибералната партия. Депутат е в ХХIII ОНС (1931–1934 г.).От януари 1933 г. до май 1934 г. е министър на правосъдието.

12 април – 7 май 1932 г.

Епископ Борис Стобийски провежда на мисия в Ерусалим и преговори с делегация на Ерусалимската патриаршия за вдигане на схизмата от Българската екзархия, провалена от Вселенската патриаршия. Борис Неврокопски е висш духовник, митрополит. Роден е в с. Гявото, Ресенско (дн. в Република Македония). Завършва прогимназия в Одрин и Духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приема монашество и служи като йеродякон при неврокопския митрополит Иларион. През 1911 г. продължава образованието си в Богословския факултет в Черновиц, Австрия. Завършва го с научна степен "доктор на богословските науки". Завръща се в България през 1915 г. и е назначен за учител в Свещеническото училище в Бачково. След това е учител в Пловдивската духовна семинария. От 1917 г. до 1922 г. е в българската колония в Унгария, която възглавява в църковно–просветно отношение. През юли 1922 г. се завръща и е удостоен с архимандритско достойнство. От май 1923 г. до септември 1924 г. е протосингел при Софийската митрополия, а от септември 1924 г. до септември 1926 г. е началник на културно-просветното отделение при Светия синод и председател на храма "Св. Александър Невски". От септември 1926 г. до края на ноември 1931 г. е ректор на Софийската духовна семинария. В средата на декември същата година е ръкоположен за епископ Стобийски. От 28 ноември 1931 г. е главен секретар на Светия синод, на който пост остава до 17 март 1935 г., когато е избран за неврокопски митрополит. На 8 ноември 1948 г. е убит в двора на митрополията, след като отслужва Света литургия.

1932 г.

Приема се Закон за закрила на земеделеца стопанин. Спира се екзекутивното събиране на данъци и на задължения към банките, които се намаляват с 30 % и се разсрочват. Създава се неотчуждаем имот от 40 дка.

1919 г.

Приема се Закон за конфискуване на незаконно придобитите имоти от държавни чиновници за времето след 17 септември 1912 г..

1919 г.

Помощник-инспекторът на инженерни войски полковник Атанасов е назначен за член на Анкетната комисия за разследване на пробива при Добро поле. На 14–18 септември 1918 г. съглашенските войски, командвани от ген. Франше д‚Еспре, извършват пробив в българската отбранителна линия на Южния фронт при Добро поле . Това развитие на военните действия се дължи на голямото числено превъзходство и по-доброто въоръжение на съглашенската армия. Българските войници са уморени от дългата позиционна война. На фронта се чувства недостиг на боеприпаси и продоволствия. Нахлулите през пробива съглашенски войски се отправят към Прилеп, достигат Велес и се насочват по долината на р. Вардар съм Скопие. Българските части на запад от р. Вардар остават в обкръжение. Германия не изпраща обещаната военна помощ. Оставени сами, отстъпващите български войници се отправят към старите предели на България и формират първите въстанически групи. Под напора на разширяващото се Войнишко въстание 1918 г. българското правителство започва сондажи за сключване на примирие с Антантата.

1913 г.

На 23 септември 1912 г. с царски указ е формирано Македоно-одринско опълчение начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов в състав 6 дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още 6 дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска и 12-те дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав се състои 14 670 души.

1912 г.

С изменение на Избирателния закон се ограничава административният натиск върху избирателите.

1877 г.

Император Александър II издава манифеста за обявяването на Руско-турската война, наречена от българския народ Освободителна. Война между Османската империя и Русия. Предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между Великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи, неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от османското правителство правят войната неизбежна. На 12 април 1877 г. тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформират се две армии - Дунавска (554 500 души), заедно с Българското опълчение, и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват и Румъния (56 000 души), Черна гора (26 000 души) и Сърбия (от дек. 1877 с 40 000 души). Дунавската армия (с главнокомандващ великият княз Николай Николаевич) формира 3 отряда: Източен (около 70 000 души), командван от престолонаследника Александър Александрович, Западен (около 35 000 души), командван от генерал Н. П. Криденер, и Преден (около 12 хил. души), командван от генерал-адютант Й. В. Гурко. На 15 юни - главните сили на руската армия начело с генерал М. И. Драгомиров форсират Дунав при Свищов. На 25 юни Предният отряд освобождава Търново, преминава Стара планина, води тежки боеве при Стара Загора и Нова Загора на 18 и 19 юли г. с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли Предният отряд е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на генерал Ф. Ф. Радецки. Между 9 и 11 август 1877 г. Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят боеве на Шипченския проход. На 4 юли Западният отряд заедно с румънските войски влиза в Никопол и предприема атаки за превземането на Плевен на 8 и 18 юли, 30-31 август, достига линията Лом - Берковица. На 1 септември Плевен е блокиран . На 28 ноември Осман паша, който няколко месеца задържа Плевен, капитулира. На 23 декември руските войски влизат в София. Разгром на Вейсал паша в сражението при Шипка - Шейново на 27 и 28 декемвр). На 1 януари 1878 г. Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив, които се състоят на 3-5 януари армията на Сюлейман паша е отблъсната от направлението Пловдив - Одрин към Родопите. На 8 януари пада Одрин . Турските войски търпят поражение и в Кавказ. Османското правителство иска мир. На 19 февруари (3 март) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, чрез който се признава освобождаването на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор.

12–16 април 1873 г.

В Шумен се провежда учителски събор, организиран по инициатива на варненско-преславския митрополит Симеон. На събора присъстват 20 делегати - учители от цялата епархия. Симеон Варненско-Преславски е висш духовник, митрополит. Роден е в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 години е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх. През 1872 г.е ръкоположен за варненски и преславски митрополит, който пост заема до края на живота си. От 1874 г. до 1913 г. е постоянен член на Светия синод, като през 1888 г., 1902-1905 г. е и негов председател. Участва дейно и в обществено-политическия живот на страната. Той е депутат в Учредителното събрание 1879 г., в I Обикновено народно събрание и във II Велико народно събрание и председател на III Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. - 8 септември 1883 г.). Има големи заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. Освен с преките си църковни задължения занимава се и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които "Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса I" (1917 г.), "Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български" (1931 г.) и др.

1869 г.

На заседание на Добродетелната дружина е одобрен Правилник на Настоятелството на българската черква и българското училище “Св. св. Кирил и Методий" в Букурещ. Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи (главно едри търговци). Създадена е през 1853 г. в Букурещ. Официално е учредена през 1854 г. под името Средоточно българско попечителство (Епитропия) за събиране и въоръжаване на българските доброволци - участници в Кримската война. През 1862 г. се конструира в благотворително дружество - добродетелна дружина. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви, Г. Атанасович, И. Бакалоглу и др. По външнополитическите въпроси следва официалната руска политика. Добродетелната дружина води преговори през 1866-1867 г. със сръбското правителство за образуване на сръбско-българско (българо-сръбско) царство начело със сръбския крал Милан. През 1867 г. подпомага въоръжаването на четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо и организира Втора българска легия в Белград. През 1869 г. се обявява за дуализъм с Османската империя. Развива активна благотворителна дейност. Добродетелната дружина прекратява съществуването си към 1897 г..

1841 г.

Турски отряди разбиват въстаниците, охраняващи пътя София-Ниш.

971 г.

Византийската армия, командвана от император Йоан Цимиски (969–976 г.), преминава източните проходи на Стара планина и навлиза в българските земи.

На тази дата са родени:



1958 г.

Роден е Янко Русев - български състезател по вдигане на тежести, многократен републикански шампион; олимпийски шампион, неколкократен европейски шампион, петкратен световен шампион. Помощник-треньор на националния отбор по вдигане на тежести (1984-1990 г.). В периода 1990-1994 г. треньор в Япония . През 1995 г. треньор на българския национален отбор.

1958 г.

Родена е Гинка Загорчева – българска лекоатлетка, състезателка по бягане на 100 м с препятствия. През 1987 г. става Световна шампионка и световна рекордьорка с постижение 12,25 секунди. С бронзови медали от световните първенства през 1983 г. и 1987 г. и европейски шампионати през 1986 г. и 1987 г.

1934 г.

Роден е Досьо Досев - български драматичен и филмов артист, дългогодишен актьор в театър "София" от 1966 г. В киното е известен като един от характерните актьори, специализирал се в безупречното изграждане на епизодичния образ: "Легенда за любовта" (1957 г.), "Вятърната мелница" (1961 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Скорпион срещу дъга" (1969 г.), "Князът" (1970 г.), "Една одисея из Делиормана" (тв, 1983 г.), "Куршум за Рая" (1992 г.), "Пансион за кучета" (1999 г.).

1893 г.

Роден е Добрин Тодоров Василев - български белетрист, драматург, преводач, театрален критик и историк. Завършва право в СУ"Климент Охридки". В Германия се занимава с история на изкуството. В периода 1935-1938 г. е драматург на Варненския театър. Негови съчинения "Към отсрещния бряг" (повест, 1923 г. ), "По загубени пътеки" (1929 г.), "Тресавище" (1935 г.), "Панаир" (1941 г.), "История на българския театър от древността до наши дни. Приноси и материали" (1942 г.) и др.

1872 г.

Роден е Никола Стойчев Мушанов - български политик, общественик и публицист.През 1894 г. завършва право в Екс ан Прованс, Франция.Прокурор е в Стара Загора и Варна, по-късно адвокат в Русе. Става член на Демократическата партия и бързо се издига в нея. В кабинета на А. Малинов е министър на просветата (16.01.1908 - 5.09.1910 г.) и мин. на вътрешните работи (5.09.1910 - 16.03.1911 г.). Никола Мушанов е народен представител от 1902 до 1944 г.. През 1918 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинета на А. Малинов. В кабинета на Т. Теодоров е министър на железниците, и след това - министър на вътрешните работи и народно здраве. Заедно с А. Малинов се обявява против влизането на Демократическата партия в Демократическия сговор. От 19 юни до 12 октомври 1931 г. , в кабинета на Народния блок, е министър на вътрешните работи и народното здраве . След оставката на А. Малинов става председател на правителството и от 12 октомври 1931 г. до 19 май 1934 г. е министър на външните работи и вероизповеданията . Обявява се против външнополитическото обвързване на страната с Германия, бори се за възстановяване на Търновската конституция. Отказва да влезе в Отечествения фронт. Участва в спасяването на български евреи от нацистките концлагери. В кабинета на К. Муравиев (2-8.09.1944 г.) е министър без портфейл. Съден от Народния съд. По-късно затварян в концлагер, малтретиран и преследван от комунистическата власт. Присъдата от Народния съд е отменена през 1996 г.

1858 г.

Роден е Никифор Петров Никифоров - български офицер, ген.-лейтенант, държавник. Учи в търговско училище в Германия и Австрия. Завършва Военно училище в София през 1879 г.. През 1884 г. завършва Офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия . Командир на пехотен полк в Сръбско – българска война, сражавал се при Драгоман (1885 г.). Обявява се против детронирането на Александър I Батенберг през 1886 г. В периода 1904-1909 г. е дипломатически агент. От 1909 до 1910 г. е пълномощен министър в Германия и дипл. агент (1906-1909) и пълномощен мин. (1909-1910) в Сакскобургготското херцогство. От 16 март 1911 г. до 1 юни 1913 г. е министър на войната . През 1912 г. приема Закон за Военната академия

1858 г.

Роден е Стефан Георгиев Папирков - български офицер, генерал-майор (1900) г.. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903) г.; министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.); пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.).През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5.-7.11.1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на I армия. Автор е на "Сръбско –българската война ", т. 1-2 (ръкопис във ВИБ).

На тази дата умират:

1975 г.

Умира Миле (Милан) Венков Марковски- български писател. Завършва гимназия в Скопие през 1957 г. и философия в Скопския университет през 1962 г.. Работи като главен редактор на в-к “Наш свят" към издание “Детска радост" - Скопие (1965-1968 г.). В периода 1968-1975 г. той е зам.-главен редактор на в-к “Септемврийче" (1968-1975). Автор на белетристични творби, предимно за деца и юноши. Негови творби са превеждани на немски и сърбохърватски език. Автор е на съчиненията “В неделя след обед" (1964 г.), “По детските пътеки" (1965 г.), “Малко за Рамче" (1966 г.), “Тиха дълга нощ" (1968 г.), “Град Приказка" (1969 г.), “Котката и канарчето" (1971 г.), “Гъба под чадър" (1972 г.), “Непресъхнали кандила" (1974 г.), “Пясъчко" (1974 г.), “Приказки от осмия ден" (1975 г.), “Приключенията на една гладка писалка" (1975 г.), “Рамче и слънцето" (1975 г.). Посмъртно излизат: “Вълшебникът ни очаква" (1976 г.), “Твърдоглаво време" (1985 г.), “Забавните приключения на Весел Мечо" (1986 г.), “Пясъчко" (1989 г.).

1974 г.

Умира Методи Георгиев Андонов – български режисьор и педагог. Работи в театъра (Държавен сатиричен театър), телевизията - "Стубленските липи" (1962 г.), "Един човек се връща от миналото" (1965 г.). В киното дебютира през 1968 г.. с "Бялата стая" ("Златна роза" във Варна). Режисира и филмите : "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.) и "Голямата скука" (1973 г.). Най-добър филм: "Козият рог" (1972 г.).

1936 г.

Умира Добри Ганчев - български обществен деец и писател. След Освобождението е секретар на Екзархията в Пловдив, редактор на в-к "Български глас", преподавател по история във Военното училище в София. Автор е на учебници по история и българска граматика. Автор е на съчиненията "Борба за самостоятелност", исторически роман "Из живота на българите в XIII век" (1888 г.), "Разкази из българската история" (1893 г.), "Повести и разкази из съвременния живот" (1911 г.), "Спомени" (1939 г.), "Спомени за княжеското време [на Фердинанд]" (1973 г.; 2. доп. изд. 1983 г.).

1934 г.

Умира Никола Колчев Генев – български офицер, ген.-майор (1904 г.). Сподвижник на В. Левски, активен участник в Априлското въстание в родния си край. Kато опълченец участва в Руско-турската война; бие се при Стара Загора, Шипка и Шейново. В Сръбско -българската война (1885 г.) е капитан и командва Трънския отряд. През Балканската война е началник на Македоно-одринското опълчение води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша; отбива десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) се отличава в тежките и кръвопролитни боеве при Кочани, Каменица и Султан тепе.

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин - на “The New York Times";

Исторически бюлетин - на “The History Channel";

Исторически бюлетин - на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;