Двама обичани актьори - братята Дарин и Деян Ангелови – се връщат назад в спомените си и за пръв път споделят за бедността, в която израстват, и как са научени да изкарват прехраната си. Пред NOVA двамата разказват за вярата, любовта, децата им и кои са чудесата в живота им.

Житейските уроци

"Не са ме възпитавали в любов или всеотдайност към театъра. Не са ни казвали: "Това е вашият път". Не, никога не е имало такова нещо. Винаги е било - каквото искат децата, ние ще ги подкрепяме", разказа Дарин.

Братята се върнаха назад и с емоционален спомен за мъжете, дали им пример в живота. Дядо им -един от основателите на театъра в Ловеч и баща им - основоположник на пантомимата в България, печелил Гран-при в Монако през 70-те години.

"Знаехме за това, което татко е постигнал. Той обаче никога не говореше за себе си, като че е нещо голямо. Сега си даваме сметка, че наистина няма такова постижение в невербалното изкуство", спомня си по-големият брат, Деян.

За първата професия

Братята разказаха и за първия тежък положен труд през живота си. Започнали работа 14-годишни, като работници по строежите.

"90-те години бяха изключително гладни, а тогава именно беше нашето тийнейджърство. Възпитаваха ни да сме честни, да изкарваме прехраната си по честен начин. С труд", твърди Дарин. Сега си давам сметка, че без театъра не мога да съществувам, посочват той. 

"Работехме по строежите всяка ваканция - в багажника си носех работните дрехи. Просто се преобличахме и тръгвахме", спомня си по-големият от двамата братя.