Фотоизложбата "Да се преместиш на село“, представена в Националния етнографски музей, показва живота в български села, привлекли нови заселници от страната и чужбина.
"Целта на проекта е да покажем какви са културните и социалните взаимодействия между новодомците и местното население, какви ежедневни и празнични практики пренасят и как всичко това се смесва“, каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС д-р Ивайло Марков от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
По думите му в много случаи се наблюдава съчетаване на градски и селски елементи.
"Имаме едно смесване на градски и селски елементи, когато в реставрирана селска къща се запазват части от стария интериор, а новите заселници внасят предмети от собствения си бит“, обясни той.
Марков подчерта, че процесът на контраурбанизация се засилва през последните години.
"През последните години статистиката показва, че броят на хората, които отиват към селото, нараства, а пандемията от COVID-19 беше силен катализатор, макар и не единственият фактор“, посочи той.
Според него новите жители променят местната среда не само културно, но и икономически.
"Ремонтите стимулират местната икономика чрез ангажиране на местни строителни бригади, а трансформациите са видими навсякъде, където има повече новозаселили се хора“, каза етнологът.
Той отбеляза, че отношенията между местни жители и новодошли обикновено са добри.
"Когато има по-дълго съжителство и всекидневни взаимоотношения, новите заселници постепенно биват приети в местната общност“, заяви Марков.
Като основен извод от изследването той посочи необходимостта от нов поглед към връзката между града и селото.
"Не трябва да противопоставяме селото и града, защото те винаги са били свързани. По-скоро трябва да говорим за мобилност между селския и градския начин на живот, а не за миграция в класическия смисъл“, заключи д-р Ивайло Марков.
Повече чуйте в аудиофайла.



21:13 / 27.06.2026
207





