Благой Иванов: Въображението трябва да се тренира и да се поддържа във форма

Въображението трябва да се тренира и да се поддържа във форма, да бъде поставяно в различни ситуации, които го тестват, подлагат на съмнение, изпитват го доколко може да се адаптира към нови сюжети. То може да бъде лепило между реални истории, които по някакъв начин интерпретираш, докато пишеш, но може да бъде и сместа, от която създаваш напълно фантастични фигури. Това каза писателят, кинокритик и радиоводещ Благой Д. Иванов в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. 

Повод за гостуването му бе новата му книга – "Опасни сказания“. Премиерата й е тази вечер в  Bar Singles от 19.00 часа.

Оформлението на корицата и илюстрациите са дело на художника Иван Беров. И в тази, както и в останалите свои книги, той залага на черно-белите илюстрации. "Смятам, че черно-бялото дава възможност на читателя сам да дооцвети, да доразкаже историята“, поясни Иванов.

Мотивацията за написването на романа идва от желанието му да впечатли тогавашната си приятелка и настояща съпруга. "Мислех, че ще се поразходя в парка, ще събера някакви идеи, ще завъдя някакви чудовища в главата ми и ще ги претворя. Обаче се оказа, че това чудовище е доста по-опасно и страшно, отколкото си мислех, и книгата стана доста по-амбициозна, отколкото очаквах. В един момент, чудейки се дали ще се получи, осъзнаваш, че вече си стигнал финала, някак си всичко се е навързало, и то логично, не насилствено. Това е тази магия на писането, която според мен няма никакво научно обяснение на този етап“, сподели Благой Иванов.

Започва работа по книгата през септември 2024 г. с амбицията да я приключи до пролетта на 2025 г. "Знам, че имах тези способности. Проблемът е, че се сблъсках с много тежък творчески блокаж – нещо, което не ми се беше случвало досега. Винаги съм си мислел, че това е просто легенда и причина някой да не прави нещо, обаче ми беше много трудно. Трябваше да преборя нещо вътрешно и то не беше някаква лична драма. По-скоро беше обратното – чувствах се твърде добре и това ми пречеше да насоча някаква негативна енергия към писането. Преборих го, просто ми отне повече време и в крайна сметка приключих книгата през октомври. През тези 13 месеца имаше 6, в които не успях да напиша нищо“, разказа писателят.

Вдъхновение при написването на историите той черпи както от литературата, така и от киното, от автори като Уилям Питър Блати, Хауърд Лъвкрафт, Рей Бредбъри, Клифърд Саймък, Роджър Зелазни, Стивън Кинг. "За да е добър един писател, той трябва да е изчел много. Писането е много сложен процес, в който израства и твоето въображение. Не очаквам вдъхновението. Музата трябва да се насили, не да се чака тя да благоволи да вдъхнови. Това е добра причина да си намираме винаги извинение защо не правим нещо. Нямаме извинение – ако имаш амбиция, сядаш и го правиш“, категоричен бе Благой Иванов.

Сюжетът разказва за деца, които намират един прокълнат ръкопис – истории, които те четат. "Всяка от тези истории е много различна една от друга, но те водят до една и съща финална дестинация“, допълни писателят.

Той разказа и как се е спрял на заглавието на романа. "Сказание“ може да е легенда, може да е мит, може да е предания или просто разказ. Когато използваш тази дума или подобни на нея, много често този стар мотив придава една допълнителна плътност и няма нужда от обстоятелственост. Щом е сказание, значи е нещо, което се е случило преди и потенциално може да е забравено или позабравено. Сказанията в книгата са по-модерни, но те са свързани като произход с нещо древно“, обясни Иванов.

Всяка своя книга той определя и като автобиографична. "Това не означава, че аз съм се срещал с чудовища или че съм сериен убиец, а че нещата, които уплътняват историята, са ми се случили. Това най-често е свързано с междуличностни отношения“, поясни писателят.