Пресните плодове и зеленчуци, включително горски плодове, са застъпени в голяма степен, когато говорим за здравословно хранене, превенция на хронични незаразни заболявания, включвайки рак и сърдечносъдови заболявания. Но рядко се говори за нуждата от добра хигиена при приготвянето им. Същото важи и за подправките, чайове, както и не на последно място за сушени плодове, ядки и семена.

Особен риск представляват нискостеблените зеленчуци и плодове – ягоди, боровинки, в някои случаи и малини; зелени салати. Причината е, че животни, които предават паразитни болести като токсоплазмола, токсокароза, ехинококоза, могат да се изхождат в близост до насажденията и да заравят своите екскременти, с които след това да бъдат замърсени плодовете и зеленчуците.

Асоциациите между диета и здраве стават все по-голям фокус на потребителите и в отговор консумацията на пресни плодове се увеличава бързо през последните десетилетия. Което е чудесно, но изисква и съответните хигиенни норми за щателно измиване с достатъчно вода.

Повишената консумация на горски плодове се свързва с повишен риск от заразяване с различни инфекциозни причинители, а не само паразити. Не във всички случаи замразяването води до намаляване на жизнеспособността на болестотворните причинители.

Известно е, че яйца и цисти на някои паразити могат да оцелеят за дълги периоди в околната среда и че степента на оцеляване може да се увеличи при студени и влажни условия на съхранение.

При експериментално заразяване на ябълки с ооцисти на Cryptosporidium parvum, животински модели се заразяват след съхранение до 4 седмици върху ябълките. Неотдавнашен доклад показва, че хладилните условия са допринесли за повишената преживяемост на цисти на Giardia duodenalis, в сравнение със съхранението при стайна температура. В доклада се отбелязва още, че около половината от цистите на Giardia не оцеляват дори един ден, когато се държат на стайна температура.

Резултати от проучване, проведено в Норвегия показват, че плодове като боровинки, ягоди и малини могат да разпространяват причинители като токсоплазмоза, циклоспориоза, криптоспоридиоза, откривайки се в до 8% от изследваните проби.

Но независимо от резултатите, които могат да изглеждат в една или друга степен стряскащи, дори едно изплакване със студена вода в рамките на минута може значително да редуцира риска от предаване.

Най-разпространените протозои в зеленчуци и ягоди са от род Acanthamoeba (65,5%), следвани от T. gondii (37,2%), Cryptosporidium spp. (6,8%), Blastocystis spр. (1,8%) и Giardia spр. (1,7%). Данните са от испанско проучване.

Замърсяването на зеленчуците с патогенни протозои може да се дължи на торене с пресен животински тор, напояване със замърсена вода, от лица, работещи със заразени храни. Тъй като органичните торове се използват за производството на органични храни, това води и до по-голям риск от замърсяване с патогенни причинители, пише Puls.bg. Фекалният произход на органичните торове поражда загриженост относно възможността за заразяване с антропогенни (характерни за човека) паразити.