"Да, България“, част от "Демократична България“, стартира петиция за пълна забрана на хазарта. На пръв поглед това е поредният популярен жест в разгара на обществения дебат. При по-внимателен прочит обаче става ясно, че партия, изградена върху идеите за свободен пазар, частна инициатива и европейски правила, на практика предлага държавата да остане единственият играч в цял един икономически сектор. Държавата, която и днес държи монопола върху лотариите чрез Българския спортен тотализатор.
Това не е просто промяна на позиция. Това е отказ от собственото политическо ДНК. И затова започваме да си задаваме въпроси.
Обрат за по-малко от месец
На 9 септември 2026 г. ДБ внесе законопроект за пълна забрана на рекламата на хазарт. Тогава съпредседателят на "Да, България“ Божидар Божанов беше категоричен, че пълната забрана на хазарта трябва да бъде оценена много внимателно, защото крие рискове от развиване на незаконния хазарт, и че фокусът на законопроекта е рекламата. В отделна публикация той дори заяви, че пълната забрана на хазарта не е работещо решение.
Три седмици по-късно същата партия събира подписи именно за пълна забрана.
Какво се промени? Не са публикувани нови данни, нов анализ или нова оценка на въздействието. Рисковете от нелегален хазарт, за които самият Божанов предупреждаваше, не са изчезнали. Промени се само политическата позиция.
Партията на пазара, която иска държавен монопол
"Демократична България“ години наред се позиционира като глас на дясното, на предприемачите, на правовата държава и на свободата на услугите в Европейския съюз. Тя е сред най-острите критици на държавни монополи, на непрозрачни обществени поръчки и на опитите държавата да подменя пазара.
Именно затова исканията за забрана на частния хазарт звучат необяснимо. Ако се приемат, легалният хазарт в България ще остане само в ръцете на държавата. Подобна идея досега защитаваше партия МЕЧ, която още през юни 2025 г. внесе законопроект за пълна забрана на частния хазарт и държавен монопол чрез БСТ. Сега ДБ на практика застава на същата линия.
Ако днес принципът е "щом е вредно, нека го прави само държавата“, логичният въпрос е къде свършва този принцип. Алкохолът? Тютюнът? Енергийните напитки? Онлайн игрите? Никой не твърди, че ДБ има такива намерения. Но партия, която претендира да защитава пазарната икономика, дължи обяснение защо в един сектор пазарът изведнъж трябва да бъде заменен от държавата.
Какво стои зад това желание?
Възможните обяснения са няколко и нито едно не е удобно за ДБ.
Първото е политическа конкуренция. "Продължаваме промяната“ от януари събира подписи за пълна забрана на рекламата на хазарт. ДБ рискува да изглежда по-малко радикална в тема, която в момента носи обществена симпатия. Надпреварата кой ще бъде по-краен обаче не е политика, а маркетинг.
Второто е популизмът. Темата за хазартната зависимост е реална и болезнена, а исканията за забрана звучат решително. Но решителността без анализ води до последици, които плащат всички.
Третото обяснение е най-тревожното. Управляващата "Прогресивна България“ на Румен Радев, чиито позиции по отношение на Русия ДБ години наред критикува остро, внесе на 23 септември собствен законопроект, който на практика забранява рекламата на хазарт с изключение само за спорта. Самият Божанов призна, че предложението на управляващите е в посоката, която ДБ вече е предложила. Само месеци по-рано текстовете на ДБ по темата бяха отхвърлени с гласовете на "Прогресивна България“, ДПС и ГЕРБ. Днес позициите внезапно се сближават.
Затова въпросите са неизбежни. Има ли договорка между ДБ и управляващите по темата за хазарта? Защо партия, която се представя като основна опозиция на Радев, изведнъж се оказва на една страница с правителството му по един от най-доходоносните сектори в държавата? И кой ще спечели, ако частните оператори бъдат изтласкани, а пазарът остане за държавата и за онези, които работят без лиценз?
Отговорите трябва да дойдат от самата ДБ. Досега те липсват.
Какво показва световният опит
Държавите, които се опитаха да забранят легалния хазарт или да го сведат до държавен монопол, имат едно общо нещо: рано или късно правят завой в обратната посока.
Албания забрани почти всички форми на хазарт от 1 януари 2019 г., включително спортните залагания, пунктовете, онлайн услугите и залите с игрални автомати. През 2018 г. в страната е имало 4 214 пункта, а оборотът от спортни залагания е бил около 700 млн. евро. В деня на забраната около 7 000 души остават без работа. Днес нелегалният пазар на залагания в Албания се оценява на 2,5 млрд. евро годишен оборот, тоест над три пъти повече от легалния, който забраната унищожи. Под натиска на спортните федерации и на растящия сив сектор парламентът гласува връщане на онлайн спортните залагания. Седем години след забраната правилата са готови, но лицензи все още няма.
Украйна забрани хазарта през 2009 г. след пожар в игрална зала в Днепър, при който загиват девет души. Само до 20 юли 2009 г. са установени над 500 случая на нелегална дейност и са конфискувани 6 000 автомата. След 2012 г. нелегалните зали започват да растат бързо през вратички в закона. През юли 2020 г. Украйна легализира хазарта отново. Урокът там е двоен: днес по оценка на украинските власти нелегалният сегмент е между 47 и 60% от пазара, а операторите предупреждават, че прекалено строгите ограничения връщат играчите към сенчести, често руски, оператори.
Русия затвори през 2009 г. всички казина и игрални зали извън четири отдалечени хазартни зони. Между 2009 и 2011 г. руската прокуратура разкрива 25 031 нелегални лотарийни клуба и 3 900 нелегални казина, а подземният пазар на казина се оценява на около 6 млрд. долара. Днес самият финансов министър Антон Силуанов предлага забраната за онлайн казина да падне, с аргумента, че хората и без това играят в офшорни сайтове, а държавата не получава нищо.
Гърция прие през 2002 г. закон 3037, който забрани всички електронни игри на обществени места, за да се бори с нелегалния хазарт. Европейската комисия заведе дело срещу Гърция пред Съда на ЕС през 2005 г., а законът беше отменен през 2011 г.
Швеция години наред поддържаше държавен монопол чрез Svenska Spel. Резултатът беше, че чуждестранни компании без шведски лиценз контролираха над половината от онлайн пазара, а регулаторът не можеше да ги спре заради правилата на единния европейски пазар. От 2019 г. Швеция премина към лицензи за частни оператори. Днес делът на легалния пазар е между 84 и 86%, а проблемният хазарт е спаднал до 1,3%.
Норвегия е често цитирана като успешен държавен монопол, с официален дял на легалния пазар от над 90%. Проучвания обаче показват, че над половината норвежки играчи все пак използват нелицензирани офшорни платформи.
Турция: как изглежда "само държавата“
Най-показателният пример е Турция, защото там действа точно моделът, към който ДБ ни тласка. Залаганията са разрешени единствено през държавно регулирани канали, а всичко останало е забранено.
Резултатът е признат от най-високо ниво. Вицепрезидентът Джевдет Йълмаз заяви, че нелегалният пазар на залагания в Турция се оценява на между 20 и 60 млрд. долара годишно. Той свърза този пазар с пране на пари, финансиране на тероризъм и организирана престъпност и призна, че по-голямата част от нелегалните залагания минават онлайн през структури с чуждестранни връзки. По думите му, когато една платформа бъде затворена, на нейно място идват други.
Мащабът на борбата е огромен. Само за първите осем месеца на 2026 г. турските власти са разбили близо 40 престъпни групи с трансакции за около 60 млрд. турски лири. През 2025 г. турският футбол беше разтърсен от скандал с нелегални залагания, в който бяха замесени рефери, президенти на клубове и футболисти.
Държавният монопол не защити турското общество. Той създаде паралелна икономика за десетки милиарди, която държавата днес гони с изкуствен интелект, финансово разузнаване и полиция.
Какво рискува България
Изводът от световния опит е еднозначен. Търсенето на хазарт не изчезва със закон. Когато легалният пазар бъде затворен, парите отиват при структури без лиценз, без възрастов контрол, без мерки срещу прането на пари и без данъци. Спортът губи финансиране, медиите губят приходи, хиляди хора губят работата си, а държавата губи и пари, и контрол.
България вече има предупреждение от собственото си правителство. Изтласкването на легалните оператори ще отвори пространство за нелегални подземни зали и офшорни сайтове, точно както се случи в Албания, Украйна, Русия и Турция.
Въпросите остават
ДБ дължи отговори на своите избиратели, които гласуват за нея именно заради защитата на пазара, предприемачеството и европейските правила.
Защо партията промени позицията си за три седмици, без нито един нов аргумент?
Защо защитава модел, който навсякъде по света доведе до разрастване на нелегалния хазарт?
Защо позициите й по темата внезапно съвпадат с тези на управляващите, които доскоро отхвърляха предложенията й?
Стои ли по-голяма сделка между ДБ и партията на Радев зад тази забрана? Например ВСС?
Ще последва ли след това концесиониране на тото-то и по този начин монополизирането от частник на целия хазартен бизнес? (б.а. слуховете в тази посока са все по-упорити. Припомняме, че една от причините да падне правителството Желязков бе именно приватизацията на тото-то. Ха, ДБ биха се радвали правителството на Радев да падне. Пада ли Радев в капана на ДБ?)
И най-важното: кой ще спечели, ако частните оператори изчезнат?
Докато тези отговори липсват, всяко предположение остава възможно.



22:54 / 01.10.2026
349



