От един от най-значимите помощници на Украйна България рискува да се превърне в една от изолираните държави в Европейския съюз заради промяна на курса в политиката към Киев. Оказва се, че София се намира на кръстопът - между съюзническите си ангажименти към НАТО и ЕС, вътрешнополитическата динамика и икономическите интереси на отбранителния сектор, които са пряко засегнати от войната. Открито се говори вече и за натиск върху страните, които отказват да финансират Киев.
През ноември 2026 г. премиерът Румен Радев заяви, че България не разполага с финансовия ресурс да предостави парична подкрепа на Украйна и повече няма да доставя оръжия и боеприпаси от военните си запаси. Като основни причини за това решение на една държава членка, която доскоро бе сред най-активните дарители на Киев, Радев посочи, посочи процедурата за прекомерен дефицит от страна на ЕС, както и убеждението, че финансирането и предоставянето на оръжия само разпалва и удължава военния конфликт. Според него краят на войната трябва да дойде по дипломатически път и чрез преговори.
Тази позиция премиерът поддържа последователно още от началото на войната през февруари 2022 г. Изявлението му началото на ноември следва и официалното решение, прието на 21 октомври, за прекратяване на българското финансиране за закупуване на оръжие за Украйна чрез Европейския механизъм за мир, като бъдещите вноски се ограничават само до невоенна помощ.
До този момент България е предоставила на Киев общо 13 пакета с помощ. Конкретният списък с въоръжението остава класифициран, но по официални данни на Министерството на отбраната общата стойност на помощта възлиза на около 340 млн. евро (срещу които страната ни е получила над 245 млн. евро възстановени средства). Последният пакет с помощ за Украйна беше изпратен на 12 февруари 2026 г.
Според редица официални документи, медийните разследвания и съобщенията в пресата, преди обрата България беше смятана за един от основните доставчици на артилерийски снаряди съветски образец за украинската армия. През юни обаче военният министър Димитър Стоянов обяви плановете за прекратяване на всички доставки на оръжия за Украйна. Месец по-късно Радев изтегли страната ни от "Коалицията на желаещи“ със същия аргумент , че войната трябва да бъде прекратена чрез дипломация. Смяната на курса в София беше забелязана и от украинските медии, които отбелязаха, че откакто новото управление е на власт, помощта и подкрепата на България все повече намаляват.
Този рязък обрат тази година контрастира силно с предишните четири. На 2 юни специализираното издание Defense Express разпали отново страстите със свой материал, фокусиран върху разсекретени данни, които показват, че през първите месеци на 2022 г. България активно е подпомагала Украйна. Данните сочат още, че София е укрепила отбраната на Украйна както чрез посредничеството на трети страни, така и чрез директни доставки към украинската армия. Изданието, цитирайки разследването на германския вестник Die Welt, припомня, че България е предоставила критично важна подкрепа още в самото началото на войната. Авторите на материала отбелязват, че тази подкрепата е станала възможна благодарение на действията на тогавашния премиер Кирил Петков. По-късно, при управлението на кабинета "Денков-Габриел", сред най-видимите елементи от военната помощ станаха около 100 бронетранспортьора с отпаднала необходимост от складовете на МВР. Те бяха предоставени по силата на между правителствено споразумение, чиято ратификация мина тогава през президентското вето от страна на Румен Радев, преодоляно от парламента, като самото изпращане се осъществи през 2024 г. Тази подкрепа се запази до преди парламентарните избори, където играта се преобърна.
На практика обаче се оказва, че България е в двойствен позиция. Стоянов уточни, че спира предоставянето на въоръжение и боеприпаси от складовете на българската армия, но не и търговските продажби. Подобен ход позволява на страната ни да търси именно този баланс между ангажиментите си като съюзник, вътрешнополитическите спорове и икономическия интерес.
Този курс обаче ще бъде следен внимателно от въшните партньори на София. В рамките на ЕС вече се усеща напрежение относно финансирането на Украйна, а германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че ще блокира следващия седемгодишен бюджет на ЕС, ако всички държави членки не поемат ангажимент за финансова подкрепа на Украйна през следващата година. Междувременно последните новини от Брюксел сочат, че ЕК предлага отпускането на нов заем от 45 млрд. евро за Киев през 2027 г., чието погасяване ще бъде обвързано с бъдещи военни репарации от страна на Москва. България също се въздържа от участие в новия финансови механизъм. Така страната ни за почти пет години премина от един тих "спасител“ на фронта, до това, че може да бъде изолирана.



16:26 / 21.11.2026
124



