Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

От миналата година има натрупан още по-голям дълг, с 350 милиона евро повече. За това предупреди в ефира на ФОКУС още в началото на септември независимият общински съветник в СОС Драгомир Иванов.

Първото предупреждение пък дойде още през месец октомври 2025 година.

"Дружеството е живо и работи само и единствено, защото абонатите в София няма откъде да получат своята топлинна енергия и вода. Като включим всички училища, болници, детски градини - тоест "Топлофикация" няма как да спре да работи, тя трупа все по-голям дълг", коментира той на 8-ми септември. 

На 23-ти октомври стана ясно, че "Булгаргаз“ ЕАД иска спешна среща със столичния кмет Васил Терзиев във връзка със задълженията на "Топлофикация София“ ЕАД. Дългът на топлофикационното дружество към обществения доставчик надхвърля 900 млн. евро. Срещата е поискана за следващата седмица, за да се търси спешно решение на проблемите.

Проблемът се задълбочава въпреки предупрежденията

"Дружеството ще продължи да трупа дългове и няма как да се обърне трендът", предупреждаваше Драгомир Иванов. 

"Вариантите са два. Първият е одържавяване - държавата да го поеме, да се покрият дълговете, да се инвестира в нова мрежа и дружеството да започне на чисто. Вариант 2 е концесия, за което е много трудно, защото не съм позитивен е в това концесионер да дойде и да придобие дружество, което губи стотици милиони на година. Много е сложна ситуацията, но в даден момент ще трябва да се реши", каза още той.

А дали най-сетне дойде този момент? И защо се изчакваше този момент? - Това са ключовите въпроси към този момент. 

От "Булгаргаз“ посочват, че "Топлофикация София“ системно не изпълнява договорения график за погасяване на задълженията. Затова според доставчика е необходима актуална финансова информация, която да му позволи да оцени дали дружеството може да плаща текущите доставки на природен газ и да погасява натрупания дълг.

Продължаващото нарастване на задълженията и недостатъчните плащания налагат поемането на конкретни ангажименти, подкрепени с осигурено финансиране, смятат от компанията.

Цифрите говорят сами за себе си: 900 милиона евро дълг, 350 милиона повече само за 1 година и срок за информация, който изтече без отговор.

Предупрежденията за този развой прозвучаха още през септември, а днес ситуацията е по-тежка, отколкото тогава.

Остават въпросите, на които столичани имат право да получат отговор:

- Колко още трябва да расте дългът, преди да бъде предприето реално решение?

- Защо базова информация за финансите на дружество, което отоплява училища, болници и детски градини, трябва да се изисква с ултиматуми?

- Одържавяване, концесия или друг път: кой ще поеме отговорност за избора и кога?

- Кой в крайна сметка ще плати сметката: бюджетът, общината или абонатите?

Урокът от тази история е прост и скъп: проблемите с такъв мащаб не се решават сами, а всяка отложена година ги прави по-тежки и по-трудни за поправяне. Когато дългът достигне такива размери, вече не е достатъчно да се твърди, че дружеството "няма как да спре да работи“.

Нужен е ясен план, срокове и хора, готови да отговарят за изпълнението му.

Докато отговорните страни разговарят, абонатите в София влизат в отоплителния сезон с въпроса дали топлината в домовете им е гарантирана.