18:05 / 05.11.2026
772
Разбирам, че решението ни да представим ясно, прозрачно и в детайл новия бюджет в най-големия икономически университет в България, вместо отделени и скрити от публиката на трибунка в министерството или под светлините на Гранитна зала, е скандално и непростимо. Това написа във Facebook вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов в отговор на критиките, че бюджетът ще бъде представен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
ФОКУС припомня, че проектобюджетът за 2027 г. ще бъде представен утре, 6 ноември, в УНСС. Началото е в 13:00 ч. в аула "Максима“.
По думите му има и други теми, които ще бъдат обсъдени като: трите одитни доклада на Сметната палата от началото на тази седмица, които според него показват структурни проблеми с публичните финанси.
И тези проблеми по думите му са възникнали с бюджетните решения в периода от 2020 до средата на 2026 година.
Той посочва ръста на разходите за персонал, намалените данъчни приходи, нарастващата зависимост на пенсионната система от държавния бюджет и недостатъчно обезпечените инвестиционни програми.
Пеканов обясни, че в този период, разходите за персонал са нараснали със 114% - от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., или с близо 13 млрд. лв. Темпът на увеличението им изпреварва този на данъчните приходи с 25,3 процентни пункта, както и този на икономическия растеж. Над 90% от увеличението през 2025 г. е концентрирано в едва 11 от 45 разпоредители с бюджет, като около 60% от този ръст е в сектор "Отбрана и сигурност“.
"Основен фактор са механизмите за автоматично увеличение на възнагражденията, които превръщат разходите в постоянен ангажимент", коментира той.
Според него данъчни решения, предприемани от правителствата през тези години, са ограничавали приходите.
"Намалените ставки на ДДС са стрували на бюджета 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС - 1,42 млрд. лв. Общият кумулативен ефект от анализираните мерки върху данъчно-осигурителните приходи е едва 44,9 млн. лв. в положителна посока. Разбирай - не е правено кой знае какво за да стои държавата на по-стабилна основа", обяснява той.
"На разходната част все повече тежи и трансферът за покриване на дефицита в държавното обществено осигуряване", смята той.
"Разходите на ДОО нарастват с 91% - от 14,28 на 27,28 млрд. лв. Приходите от осигурителни вноски покриват едва 54,9% от разходите при 59,9% през 2020 г. Зависимостта от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв. годишно. Одитът показва, че паралелно с това отслабва връзката между осигурителния принос и пенсията".
Пеканов каза, че правителствата в този период, гласували бюджетите, са заложили на инвестиционни програми без достатъчно финансово покритие.
"През 2024 г. прогнозните разходи по националната и общинската инвестиционна програма надхвърлят с повече от 32% общия лимит за капиталови разходи. През 2025 г. общинската програма отново е недостатъчно обезпечена. Така се създават ангажименти, които се прехвърлят към следващи бюджети. Особено проблемен е бюджетът на АПИ. Агенцията е отлагала, понякога с години, окончателното одобряване на вече извършени дейности, обвързвайки го с наличието на бюджетни средства. Така разходите не са били своевременно осчетоводявани, а реалните задължения остават извън отчетите", каза той.
Така по думите му се очертава траен структурен дефицит, който се задълбочава от 2,6% до 4,1% от БВП между 2020 и 2025.
"Постоянните законово установени разходи растат по-бързо от устойчивите приходи. Държавният дълг става механизъм за покриване на текущи бюджетни нужди. Води се доходна и социална политика - в това няма нищо лошо, но тя не е обезпечена по никакъв начин. Като да обядваш в министерския стол и после да напуснеш управлението, без да си платиш. Тази сметка все някога трябва да се плати - с по-висок дефицит и дълг, с намаляване на разходи или с увеличаване на данъци. Това са обективни истини, повтаряни къде плахо, къде по-силно през годините от редица експерти. Много от тях сега, изглежда, са ги забравили от страх от задаващия се комунизъм или каквато там е дневната истерия срещу правителството. Това са структурни проблеми, трупали се с години. Решенията не са лесни - част от мерките, довели до увеличаване на дисбалансите в социалните плащания, например, са в изпълнение на европейски препоръки за подобряване на социалната защита, други са част от националните политики за намаляване на бедността и подкрепата на уязвимите групи. Затова в бюджет 2027, който ще представим утре, сме предвидили както мерки в посока фискална консолидация, така и сериозен социален пакет", обясни вицепремиерът по европейските средства.
