Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Европейската комисия има забележки към бюджетния план на България за 2027 г. и настоява финансовото министерство да обясни как страната ще се вмести в договорените ограничения на разходите. От писмо на Брюксел до българските власти става ясно, че според изчисленията на Комисията разходите на страната ни надхвърлят препоръчителните прагове за две поредни години.

В писмото, изпратено на 26 октомври, Европейската комисия посочва, че според представените от България данни нетните разходи се очаква да нараснат с 10,1% през 2026 г. при препоръчителен максимум от 4,2%. За 2027 г. прогнозираният ръст е 1,3% при допустими 3,4%.

Въпреки че за следващата година прогнозираният ръст е под определения праг, натрупаното отклонение от базовата 2025 г. остава проблем за Брюксел. Според изчисленията на Комисията то достига 1,1% от брутния вътрешен продукт. С отчитане на гъвкавостта, предоставена по националната клауза за дерогация, и планираните разходи за отбрана отклонението е 0,6% от БВП.

От Европейската комисия предупреждават, че на по-късен етап може да се наложи цялостна оценка на предприетите от България действия. Ако тя покаже, че страната не е предприела ефективни мерки за овладяване на разходите, процедурата за прекомерен дефицит може да бъде засилена.

Затова Брюксел иска от българските власти допълнителни разяснения за факторите, които водят до ръста на нетните разходи през 2027 г., както и информация как ще бъде гарантирано спазването на препоръките на Съвета на ЕС. Комисията е поискала отговор до 2 ноември 2026 г., става ясно от кореспонденцията, с която разполага NOVA.

Какво отговори финансовото министерство?

В отговора си финансовият министър Гълъб Донев посочва, че 2026 г. е започнала без приет държавен бюджет, което е ограничило възможностите за контрол върху нарастващите разходи.

Като допълнителна мярка за ограничаване на бюджетните разходи през 2027 г. се предвижда 10% от средствата, заложени за различните министерства, ведомства и структури, да бъдат задържани до ноември. Те ще могат да бъдат освободени след този период само ако това не води до допълнително увеличаване на бюджетния дефицит.

Отговорът на България цели да даде гаранции, че ще бъдат предприети действия за спазване на европейските фискални правила. Засега обаче не е ясно дали представените аргументи ще бъдат достатъчни, за да убедят Европейската комисия.

България остава под наблюдение заради прекомерния дефицит

ФОКУС припомня, че България е в процедура за прекомерен бюджетен дефицит, която изисква предприемане на мерки за постепенното му намаляване до под 3% от БВП до 2029 г.

Именно в този контекст Европейската комисия следи не само планирания дефицит, но и динамиката на нетните разходи, които са основен показател за оценката на фискалната политика на държавите членки.

Окончателната оценка на Европейската комисия за бюджетния план на България се очаква на 24 ноември. От нея ще стане ясно дали представените мерки и обяснения ще бъдат приети, или страната ще трябва да предприеме допълнителни действия за ограничаване на разходите.