Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Има неща, които просто не могат да бъдат подминати с мълчание! Става дума за предложените промени в Закона за личната помощ, които засягат хиляди семейства в България – семейства, в които майки, бащи и близки хора са посветили живота си на грижата за деца и възрастни с тежки увреждания. Това написа във Фейсбук профила си певецът Кристиан Талев - Криско.

ФОКУС припомня, че внесеният законопроект за изменение на Закона за личната помощ предвижда от 2027 г. възнагражденията на личните асистенти да бъдат отвързани от минималната работна заплата, като часовата ставка за следващата година се фиксира на 5,24 евро - колкото е и през 2026 г., тоест замразяват. Така отпада досегашният механизъм за автоматично увеличение на заплащането при ръст на минималната работна заплата. 

Предвижда се и отпадане на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, известно като "клас“. Трудовите договори на асистентите ще бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ, което ще им позволи да съчетават грижата за близките си с работа на друго място, включително на пълен работен ден.

С промяната се разширява и кръгът на хората, които могат да бъдат лични асистенти - сред тях ще могат да бъдат държавни служители и представители на свободни професии. Осигуряването за общо заболяване и майчинство ще бъде по желание, а времето на предоставяне на лична помощ ще се зачита за осигурителен стаж.

Управляващите оправдаха замразените заплати и отпадането на добавките за личните асистенти с възможността да работят на второ място.

"Нека се замислим какво всъщност означава да си майка на дете с тежко увреждане. Това не е работа от 9 до 17 часа. Няма почивни дни, няма празници, няма болнични, няма възможност просто да си тръгнеш и да оставиш грижата за утре. Това е денонощна отговорност, физическо и психическо изпитание, живот, посветен на друг човек", пише още в поста си певецът Криско.

Той отправи и редица въпроси:

И точно тези хора сега трябва да се тревожат и за трудовите си права, договорите си и бъдещето на доходите си?! Мисли ли някой за хората, които реално живеят с тези проблеми всеки ден? Кой ще компенсира годините, в които тези родители са поставили собствения си живот на заден план?

"Не говорим просто за цифри в бюджета, за административни промени или за формулировки в един закон. Говорим за човешки съдби, достойнство, сигурност и правото на нормален живот", заяви той.

По думите му държавата трябва да бъде опора за тези семейства, защото зад всеки закон има човешки живот и тези хора заслужават да бъдат чути, уважавани и защитени!