Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене проекта на държавния бюджет на Република България за 2027 г., предаде репортер на ФОКУС.
"За“ гласуваха 12 народни представители, а "против“ - 10. Преди това депутатите одобриха на първо четене и т.нар. малки бюджети - тези на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Какво предвижда Бюджет 2027?
Бюджетът залага дефицит в размер на 3,5% от БВП, или 4,9 млрд. евро, като правителството предвижда постепенното му намаляване до 2,4% през 2029 г.
Максималният размер на новия държавен дълг е 8,6 млрд. евро, а държавният дълг се очаква да достигне 31,4% от БВП в края на 2027 г.
Макроикономическата прогноза предвижда икономически растеж от 2,5% и инфлация от 4% през 2027 г. Очакванията са инфлацията да се забави до 2,4% през 2029 г., а безработицата да се задържи около 3,4% през периода 2027-2029 г.
Минималната работна заплата е определена на 660 евро по новата методика на правителството. Предвижда се увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5%, а на учителските възнаграждения - със 7,5%. Капиталовите разходи са планирани в размер на 6,02 млрд. евро.
Бюджет 2027 предвижда Министерството на регионалното развитие и благоустройството да може да поеме финансови ангажименти за 2,5 млрд. евро за сключване на многогодишни договори за строителство и основен ремонт на инфраструктурни обекти. Сред тях са околовръстните пътища на София и Пловдив и Аспаруховият мост. Средствата няма да бъдат разходвани наведнъж, а ще се изплащат през следващите години.
Размяна на символични жестове между управляващи и опозиция
Дебатът по Бюджет 2027 в парламентарната комисия започна с размяна на символични жестове между управляващи и опозиция. Лидерът на "Продължаваме промяната“ Асен Василев донесе празна "Кошница с грижа“, с която иронизира според него недостатъчната политика по доходите. В отговор депутатът от "Прогресивна България“ Здравко Марков постави в нея книгата "Как държавите фалират“ на Рей Далио, като обвини Василев за състоянието на публичните финанси.
Асен Василев разкритикува макроикономическата прогноза в Бюджет 2027, като заяви, че заложените параметри са нереалистични. По думите му при намаляване на публичните инвестиции с 4 млрд. евро бизнесът трябва да осигури допълнителни 3 млрд. евро инвестиции, въпреки че му се налагат нови данъци за около 1,5 млрд. евро. Той постави под съмнение и прогнозирания ръст на потреблението, тъй като според него увеличението на доходите няма да бъде достатъчно, за да го подкрепи.
Василев предупреди за риск от спад на потреблението и инвестициите, който може да доведе до рецесия. Той посочи, че предвиденото увеличение на заплатите през 2028 и 2029 г. на практика означава замразяване на доходите. Критиките му бяха насочени и към несъответствията в капиталовата програма между отделните министерства, както и към увеличените разходи за някои военни проекти.
"Когато аз бях финансов министър, кошницата беше пълна, доходите растяха по-бързо от инфлацията, а съотношението на дълга към БВП беше 24% и не мръдна. Ако си говорим за това кой изпразни кошницата на българските граждани, изпразнихте я вие. Догодина ще вземете два пъти повече дългове, отколкото в годините, в които аз съм управлявал. Дано напълните тази кошница с нещо по-различно от това "Как държавите фалират“, каза Василев.
Здравко Марков защити прогнозата на Министерството на финансите за инфлацията през 2027 г., като посочи, че тя дори е леко завишена спрямо очакванията на международни институции. По думите му Standard & Poor's прогнозира инфлация от 3,3%, Eurobank - 3,4%, а Виенският институт за международни икономически изследвания - 3,5%.
Теменужка Петкова: Бюджет 2027 харчи парите на следващите поколения
Депутатът от ГЕРБ Теменужка Петкова също разкритикува проектобюджета за 2027 г., като заяви, че той продължава политиката от предходната година. По думите ѝ разходите в бюджета за 2026 г. са били увеличени с 2,8 млрд. евро спрямо проекта на кабинета "Желязков“, а дефицитът е достигнал 5,7% от БВП.
Тя определи като занижен планирания ръст на приходите за 2027 г. – едва 1,45 млрд. евро, и посочи, че разходите се увеличават с близо 2,5 млрд. евро, докато капиталовите намаляват. Според нея свиването на дефицита до 4,2% се дължи основно на ревизията на данните за 2025 г. и отпадането на еднократни разходи по Плана за възстановяване и устойчивост.
Петкова оспори и определението "най-социалният бюджет“, като заяви, че социалните разходи на практика се финансират с нов дълг и за сметка на следващите поколения. Тя обяви, че ГЕРБ няма да подкрепи бюджет, който предвижда увеличаване на данъците, висока инфлация и нов дълг от 8,6 млрд. евро.
Спор между "Демократична България“ и "Прогресивна България“
Спор възникна и между депутата от "Демократична България“ Мартин Димитров и Константин Проданов от "Прогресивна България“. Димитров разкритикува промените в проекта на Бюджет 2027, като постави въпроси за допълнителен 1 млрд. евро ангажименти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По думите му между първоначално публикувания проект и внесения в Народното събрание вариант са настъпили съществени промени, без да бъдат посочени достатъчно подробности за предназначението на средствата.
Димитров поиска от финансовия министър Гълъб Донев да представи списък с проектите и общините, за които са предвидени средствата, както и критериите за разпределението им. Той обърна внимание и на промените в сроковете за сключване на споразумения с общините и за обявяване на обществени поръчки. Депутатът посочи още, че очакваният ефект от приходните мерки е намален от 75 млн. на 24,7 млн. лева.
В отговор Константин Проданов заяви, че трябва да се прави разлика между реално извършени разходи и поети ангажименти за разходи. Той обясни, че допълнителният 1 млрд. евро е свързан основно с първоначалните дейности по проектирането и последващото изграждане на връзката между Софийския околовръстен път и автомагистрала "Струма“.
"Няма празен чек, няма никаква драма“, заяви Проданов и уточни, че ангажиментите за разходи се предвиждат в бюджета, за да могат да бъдат планирани нови проекти.
В рамките на дебата работодателските организации настояха максималният осигурителен доход да остане на нивото от 2300 евро. Те припомниха, че той е бил повишен до тази сума само преди няколко месеца - от 1 август 2026 г., докато в проекта на управляващите е заложено увеличението му до 2400 евро.
Финансовото министерство защити параметрите на бюджета
След дебатите финансовият министър Гълъб Донев защити макроикономическата прогноза на правителството, като заяви, че заложените параметри не са нито надценени, нито подценени.
"Смело мога да твърдя, че макрорамката не е нито надценена, нито подценена. Тя е такава, каквато е изготвена съгласно прогнозите на екипа на Министерството на финансите. През последните десет години нито една от прогнозите на този екип не се е разминавала с действителното изпълнение на бюджета“, заяви Донев.
По думите му заложените 2,5% икономически растеж и 4% инфлация са реалистични показатели, потвърдени и от прогнозите на Европейската комисия.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова отхвърли твърденията за значително увеличаване на данъчно-осигурителната тежест, като посочи, че приходите от данъци и осигуровки остават около 29,6–29,8% от БВП. Тя подчерта, че наред с увеличението на някои налози - върху хазарта, цигарите и луксозните автомобили, са предвидени и данъчни облекчения за бизнеса и семействата с деца.
По отношение на разходите за регионалното министерство Петкова обясни, че предвидените ангажименти за 2027 г. са свързани с многогодишни договори за ремонт и изграждане на пътна инфраструктура. За отбраната тя посочи, че заложените средства са за конкретни проекти, включително 3D радари, зенитно-ракетни комплекси и съоръжения за самолетите F-16, част от които се финансират по европейския инструмент SAFE. Тя коментира и сертификатите на АПИ, като заяви, че отчитането им е съобразено с европейската методология ESA 2010.



18:53 / 17.11.2026
509



