Проектобюджетът на Министерството на културата за 2027 г. е в размер на 307 024 800 евро. Това е увеличение с 37 973 100 евро, или 14,1% спрямо бюджета за 2026 г. и представлява най-големият бюджет в историята на институцията. Това съобщи министърът на културата Евтим Милошев на пресконференция днес в галерия "Средец“ на Министерството на културата, на която представи основните параметри и приоритети във финансирането на сектора. В пресконференцията участваха още заместник-министрите доц. д-р Пламен Славов, Марина Василева, д-р Зорница Грекова, както и дирекорът на дирекция "Бюджет и финансово-счетоводни дейности“ Мария Димитрова.
Министърът подчерта, че увеличението е предвидено в условията на процедура по свръхдефицит и след приключването на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост. По думите му средствата за култура нарастват последователно от 2022 г., когато бюджетът е бил малко над 176 млн. евро. Темпът на нарастване на финансирането за култура изпреварва ръста на икономиката, което е показател за мястото на сектора сред приоритетите на управлението.
"Дойде време да покажем цифрите, което вече не е абстракция, а е конкретика“, отбеляза Евтим Милошев във връзка с това, че в момента в галерия "Средец“ на Министерството на културата е представена изложбата "Посвещение на Никола Даскалов“, с която отдаваме почит на художника, който през 50-те години на миналия век работи в полето на абстракцията, без да покаже публично нито една своя творба.
Бюджетът е разпределен в две основни политики и 11 бюджетни програми.
Първата политика е насочена към опазването на движимото и недвижимото културно наследство. За нея е предвиден ръст от 9,2%, или увеличение с общо 2,4 млн. евро.
Стандартът за финансиране на музеите и художествените галерии се увеличава с 5%. Предвидени са 4,5 млн. евро за преминаването на 49 общински музея към финансиране по системата на делегираните бюджети. Осигурява се и допълнителна субсидирана численост за 25 дигитализационни центъра в музеите. Сред новите мерки е въвеждането на тригодишно финансиране на археологически обекти, което ще осигури по-голяма предвидимост и устойчивост в работата на научните екипи.
За първи път в Националния културен календар се обособява самостоятелна категория за музеи, галерии и библиотеки. Те ще могат да кандидатстват при равни условия с останалите направления в културния сектор, като максималният размер на финансирането за един проект е 125 000 евро.
Втората политика обхваща създаването и популяризирането на съвременно изкуство в страната и чужбина, както и достъпа до качествено художествено образование. За нея е предвидено увеличение от 15,1%, или приблизително 36 млн. евро.
Най-голям дял от средствата са насочени към сценичните изкуства. Финансирането за тях достига близо 158,7 млн. евро, като увеличението е с 15,5 млн. евро.
За филмовото изкуство са предвидени 32 553 400 евро, което представлява увеличение с около 2 млн. евро. За фестивали, конкурси, събития и чествания са заложени 15 389 200 евро.
Съществен акцент е поставен и върху подготовката на кадри в областта на изкуството и културата. За тази цел са предвидени 50 209 000 евро – увеличение с над 3 млн. евро. Средствата обхващат 21 училища по изкуствата и две училища по културата в системата на Министерството на културата.
Почти двойно нарастват средствата в капиталовата програма – от 5 787 700 евро през 2026 г. на 11 528 800 евро през 2027 г. Увеличението е с 5 741 100 евро.
Инвестициите ще бъдат насочени към подобряване на материалната база и извършване на необходимите ремонти в културни институти, сред които Националната галерия, Националната опера и Националната библиотека, както и други институции, нуждаещи се от обновяване.
Министърът обърна специално внимание на необходимостта от ремонт на покривите на Националната галерия, Националния исторически музей и Националната библиотека, както и на подкрепата за театър "Сфумато“ и други по-малки ремонтни дейности в сферата на културата и изкуството.
Единствената бюджетна програма с намаление е "Администрация“. Средствата по нея се понижават от 4 179 000 евро на 3 780 700 евро, или с 9,5%. Разходите за администрация представляват едва 1,2% от общия бюджет на Министерството на културата. Намалението няма да доведе до съкращаване на служители.
В проектобюджета са заложени и 13 мерки, свързани със законодателни и управленски реформи в културния сектор.
Във връзка с публичните интерпретации за предстоящо 10-процентно намаление на бюджета за култура министърът на културата Евтим Милошев заяви, че такова намаление няма. Министърът уточни, че става въпрос за по-широка административна реформа, която обхваща държавната администрация като цяло и не е насочена конкретно към Министерството на културата.
По думите му указанията на Министерството на финансите са изпратени до всички министерства, като в тях изрично са посочени изключенията за общините и организациите, работещи по системата на делегираните бюджети. Това са дейности и институции със специфичен модел на финансиране и самостоятелност.
"Фактите са скучни, интерпретациите са много шумни“, коментира Евтим Милошев, определяйки появилите се твърдения като резултат от неправилно тълкуване на административните указания. Той подчерта, че предстоящата реформа в публичния сектор засяга единствено незаетите щатни бройки и не предвижда съкращаване на работещи служители в културните институти.
Министърът обърна внимание и на чувствителността на културната среда, която е пряко свързана с творческия процес и съхраняването на духовните ценности. "Културата не е разход, а е инвестиция. Дългосрочна инвестиция за един народ. Културата е базис. Тя не е венец на един народ, тя е основа“, заяви Евтим Милошев.
Министърът подчерта, че политиката на Министерството на културата е насочена към поетапно и устойчиво увеличаване на средствата за сектора.
Той отбеляза, че проектобюджетът за 2027 г. трябва да бъде разглеждан и в контекста на натрупаните през годините проблеми в системата, включително съществуващи дефицити и установени практики, които изискват промяна. Според Евтим Милошев устойчивото финансиране трябва да върви ръка за ръка с реформи, спазване на правилата и отговорно управление на публичните средства.
"Проблемът е в нарушаването на правилата. Когато правилата не се спазват, нищо не може да проработи качествено“, посочи министърът. Той допълни, че е заварил модели, които са законосъобразни, но не са целесъобразни и не отговарят на моралните стандарти за управление.
В края на пресконференцията министър Евтим Милошев представи младата българска арфистка Ексена Костова, ученичка в Националното музикално училище "Любомир Пипков“ – София. Тя поздрави присъстващите с изпълнения на две класически произведения. "За тях, за младите хора, правим всичко“, отбеляза министърът, подчертавайки значението на подкрепата за младите таланти и развитието на следващите поколения творци.



18:28 / 17.11.2026
339


