11:23 / 23.07.2026
417
Народните представители обсъждат проекта на държавния бюджет за 2026 година, а утре той ще бъде гласуван на второ четене и окончателно приет. Т.нар. "малки бюджети" на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вчера бяха окончателно приети, предаде репортер на ФОКУС.
Проектобюджетът за 2026 година още от първия ден е обект на сериозни критики от опозицията заради липсата на реформи, докато управляващите уверяват, че такива ще бъдат заложени в бюджета за 2027 година, тъй като сега работят с "наследеното от предните правителства". Най-сериозните критики към управляващите са заради заложения свръхдефицит от 5,7% и увеличаването на минималния осигурителен доход.
В кулоарите на парламента днес критиките продължиха. От ПГ на "Възраждане" заявиха, че при обсъждането на бюджетите на ДОО и НЗОК за 2026 г. са били отхвърлени всички техни предложения, насочени към подобряване на социалната политика и подкрепата за бизнеса. Според депутата Георги Георгиев не са получили подкрепа идеите за увеличение и ежегодна актуализация на майчинството, по-високи обезщетения за безработица и облекчени условия за отпускане на социална пенсия.
Зам.-председателят на парламентарната група Петър Петров посочи, че не е било прието и предложението работодателите да поемат само първия ден от болничните, както и средствата от частните пенсионни фондове да бъдат прехвърлени към НОИ. По думите му е било отхвърлено и предложението за повече средства за лечение на тежкоболни деца чрез бюджета на НЗОК.
От своя страна ПГ на "Демократична България" също разкритикува приетите бюджети, като заяви, че те предвиждат по-голям дълг, дефицит и разходи, но не съдържат необходимите реформи. Според Мартин Димитров вместо структурни промени се увеличава тежестта върху бизнеса чрез по-високи осигурителни прагове и промени в трудовото законодателство.
Д-р Александър Симидчиев заяви, че предложенията на коалицията за реформи и по-ефективно разпределение на средствата в здравеопазването са били отхвърлени. По думите му бюджетът не подобрява достъпа до медицинска помощ и не продължава започнатите през 2022–2023 г. промени. Владислав Панев предупреди, че поддържането на високи дефицити в период на икономически растеж ограничава възможностите на държавата да реагира при бъдеща икономическа криза.
