Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Журналистът Лияна Панделиева с потресаващ разказ за пътуването си през село Арчар към Видин.

Ето какво написа тя във Facebook: "Искам да разкажа как се пътуваше днес през село Арчар към Видин - най-популярното трасе когато се минава през Петрохан и вече - без камиони.

Вървят си колите, няма луди по пътя, времето е приятно - след 13 градуса в прохода, вече е 25. И малко преди село Арчар, откъдето ежедневно минава огромен трафик, изведнъж асфалтът е изоран и премахнат като горен слой.

Колите се движим с около 40 км/ч и после спираме. След около пет минути на място изключвам двигателя и се присъединявам към други водачи, които се щурат наоколо в чудене какво става.

В насрещното платно не иде нищо. От BMW-то пред мен излиза мъж и с пъргава крачка се отклонява в храстите. Един след друг от същата кола излизат още трима мъже и - бух - и те в храстите.

След още десет минути тръгвам напред - блокадата на пътя е на стотина метра от моята кола и стигам до пухкав природно мургав мъж с около четири зъба. Поздравявам и питам какво ще правим.

Нямало страшно - пътят бил оценен като опасен и затова се хванали да изгребат асфалта. А ние да почакаме още едни 70 метра да изтърже малкото багерче и ще ни пуснат. Около половин - един час и тръгваме.

Връщам се до колата, а там ме чакат хора от по-задни коли, за да предадат назад.

От все повече коли излизат мъже и влизат в храстите. Тези, които стоим навън се налага да се приберем, защото ни нападат оси от всички страни.

Докато отварям вратата на колата до мен стига висок силно смугъл едър мъж: "КАжи ми ти на мене кво ти казА оня!" Повтарям съвестно и той изръмжава: "Ей ся глей как се яде бой!".

Връща се назад с гневна крачка и след секунди с бясна скорост край нас прелита джип кайен в нежно бебешко синьо и с белгийски номер. Той стига до блокадата от багерче, което чопли асфалта и го сипва в камионче напреко на пътя и само за пет секунди му отварят проход и той отлита.

Всички други оставаме на място. Опашката е вече километрична и естествено няма сила, която да отклонява движението към Е79.

Минава още време, седим затворени в колите заради осите, и о - чудо - настъпва раздвижване!

Срещу нас пускат километричната колона от другата страна. Изчакваме тази колона до последната кола и пропускат нас.

В краткия си разговор с мургавия пазач на блокадата научих, че тази част от пътя "ще бъде така около четири-пет дни - там някъде".

Та за си знаете, де...

На снимката сме тези, които не тръгнахме да се бием".