Религията няма да се изучава задължително в училище, а ще има избор между програми: "Религия и православно християнство", "Религия и ислям" и "Добродетели и етика". 

Журналистът и PR експерт Цветелина Узунова коментира, че въвеждането на вероучение в българското училище е малко закъсняла, но спешна мярка за спасяване на поколенията. 

"30 години бяха необходими да бъде срината ценностната система на няколко поколения и берем плодовете от това всеки ден. С 20% се е увеличила агресията сред учениците в последните 5 години. Семействата се сблъскват с проблеми и има усещане за безпътица и лечение на обществото. Когато човек боледува, моли се и се уповава на вярата. Вярата е нашето ДНК. Ние положихме много усилия да отрежем корените си. България е люлка на православието", заяви тя. 

Узунова отбеляза, че идеята е да се възпитават добрoдетели в децата, но години ще бъдат необходими, за да се възстановят ценностите.

Според нeя концепцията е написана много добре, като единствено я притеснява темата за приятелство и съжителство с приемане на индивидуалните различия: "Малка вратичка за тези, които лелеят за джендър идеологията".

Докторът по богословие Пламен Михайлов каза за Bulgaria ON AIR, че няма как да се пренебрегне ролята на семейството и Църквата, но училището е отговорна институция, която не включва само обучение, а и възпитание. 

"Добродетелите не са нещо, което се изобретява от някакви формули или може да бъде изследвано. Те са плод на религиозното познание на обществото и вярата на човека", подчерта той.

Богословските факултети създават кадри, които са готови да преподават

"Учителите също могат да специализират. Без да имат богословски познания, няма как да са подготвени. По-важният въпрос е кой ще бъде избиран да преподава и кой ще контролира преподаващите. Когато има религиозен мотив, съответната институция - БПЦ или мюфтийството, има контрол за преподавателите", посочи още Михайлов. 

Той отбеляза, че до 4 клас детето се запознава с това какво е "добро" и "зло", без да се втълпява вяра.

По думите му в момента в учебния процес се втълпява атеистична вяра. "Какво пречи да се говори в сътворението на света?", попита риторично Михайлов.

Според Узунова има достатъчно отворени към тази тема просветени хора, които биха могли да преподават.

"Има контролирана кампания "против", която е антихристиянска. Един от аргументите е, че училището не е църква. Същите тези хора смятаха, че училище е нощен бар и допуснаха гримирани мъже в рокли да обясняват на децата, че са родени в грешно тяло, което доведе до психологически проблеми на подрастващото поколение. Аргументите на хората, които са против, ми се струват слаби", изтъкна тя.

"Навремето се смяташе за невежество да вярваш и да посещаваш църква. В 21 век е невежество да смяташ, че маймуната една сутрин е станала и се е изправила на два крака. Всеки е наясно какво ще се учи. Образованието е общо усилие на родители и учители. Задачата е обща. Не разбирам защо спорим. Вярата е вътрешна необходимост човек, тя е компас дали сме на верния морален път", каза още Узунова.