Когато една политическа сила обявява, че демонтира модел, логично е да поиска промяна на целия модел. Когато обаче поиска главата само на един човек, а премълчи всичко останало, въпросът вече не е за модела, а за избора на мишена.

На 5 юни "Демократична България" внесе искане за освобождаване на подуправителя на НЗОК проф. Момчил Мавров.

"Моделът се демонтира, като се махнат основните му изпълнители. Иначе не е демонтиране, а прегрупиране“, така мотивира искането Божидар Божанов.

Дни по-късно ДБ поиска и ДАНС да предостави на парламента всички доклади, справки и материали, свързани с дейността на Мавров. Сякаш службите не могат сами да свършат работата си и сега депутатите трябва да я довършат. Тук обаче логиката на "демонтажа“ започва да се пропуква.

Здравната каса се управлява от двама души – управител и подуправител. Ако моделът е сгрешен, той е сгрешен на нивото на цялото ръководство.

Показателно е, че ДБ поиска оставката само на подуправителя, докато ДПС поиска оставките и на управителя доц. Петко Стефановски, и на подуправителя – и то с аргументи, свързани със здравната политика и резултатите от нея. С други думи: дори ДПС формулира искането си институционално. ДБ го формулира персонално.

Защо?

Има един възможен прочит на ситуацията и той е свързан с календара. Атаката срещу Мавров идва именно в седмицата, в която около здравния периметър на ПП-ДБ се натрупват далеч по-сериозни въпроси, на които коалицията демонстративно не дава отговор.

Първият: сигнал за поредица от злоупотреби и нарушения при управлението на Националната онкологична болница "УСБАЛО Проф. Иван Черноземски“ е изпратен до премиера, до финансовия министър, до здравния министър и до АДФИ. В него се споменават имената на бивш здравен министър, заместник-министър и началник на кабинет. Според подателя изпълнителният директор е променил управленската структура еднолично, без решение на Съвета на директорите – в противоречие с договора за управление, Търговския закон и устава на държавната болница. Реакция от ПП-ДБ по същество няма.

Вторият: Владимир Афенлиев, заместник-министър на здравеопазването в служебното правителство на Андрей Гюров, се сочи като лицето с висша публична длъжност, участник в трансграничния канал за скъпоструващи лекарства, разследван от властите на Гърция, Германия и България. Информацията остава непотвърдена, тъй като нито Министерството на здравеопазването, нито прокуратурата са отговорили на официалните запитвания от края на април. Мълчанието на институциите е факт. Мълчанието на ПП-ДБ – също.

И така неизбежно възниква въпросът, който никой в коалицията не изглежда склонен да обсъжда: дали фокусирането на цялата публична енергия върху един подуправител не изпълнява и друга функция – да измести разговора от скандалите, сигналите и разследванията, в които фигурират хора, свързвани с ПП-ДБ?

Шумът около Мавров е силен.

Тишината около УСБАЛО е оглушителна.

Тишината около Афенлиев – също.

Тишината около електронното здравеопазване – не по-малко. Любопитен е и още един факт.

В цялата тази ситуация единствено проф. Мавров излезе публично с конкретни имена, документи, факти, доказателства и подробни отговори по всяко от отправените към него обвинения. От другата страна засега преобладават политическите квалификации и внушенията. Съвпадение по време може да е именно това – съвпадение. Но в политиката съвпаденията, които работят толкова добре само за едната страна, заслужават поне да бъдат назовани.

За коректност: самият Мавров отхвърля обвиненията.

"Работата ми винаги е била водена от един принцип – пациентът и общественият интерес са над всичко. Останалото е шум, политически интерпретации и удобни внушения. Аз се придържам към резултатите. Те са проверими“, заяви той.

За коректност трябва да се отбележи и друго: за всички споменати в сигнала за УСБАЛО и в разследването за лекарствата важи презумпцията за невиновност. Никой от тях няма повдигнато обвинение към момента на публикацията.

За Мавров тази презумпция по всичко личи, че не важи. Защо?

И точно затова селективността боде очи. Защото едни и същи стандарти, прилагани само в едната посока, не са борба с модел. Те са избор на удобна мишена.