10:43 / 04.09.2026
382
Свършихме немалко работа, но тя продължава и трябва да продължи с пълни темпове, защото такъв е и таймингът. Това каза в студиото на БНТ депутатът от парламентарната група на "Прогресивна България“ Явор Гечев. Темата беше инфлацията и мерките, взети от правителството за овладяване на цените.
"След септември по отношение на хранителните продукти по принцип се забелязва определено покачване до някъде около Нова година. Въпросът е то да не е спекулативно. Въпросът е да бъде овладяно и, ще използваме израза, справедливо.“
Гечев посочи, че са предприети законодателни промени, които според него трябва да дадат повече възможности на контролните органи да реагират при нарушения и аномалии на пазара.
"Спомнете си, че ние направихме редица реформи по отношение на законодателството - това, което можем да направим в Народното събрание. След сроковете, които трябваше да минат, вече са готови и съответните наредби, които са във финален процес на обсъждане и скоро ще се появят във финалния вариант. Те дават много повече, не просто права, а много повече арсенал в ръцете на регулаторните органи, които да могат да правят ефективни проверки.“
Сред институциите, които трябва да имат по-сериозен контрол, той посочи Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните. По повод критиките на земеделски производители, че не са били включени в обсъжданията на промените, депутатът обясни, че проблемът според него е свързан и с начина, по който е организирано представителството на сектора.
"Един от проблемите в българското законодателство е, че секторът е насипен като представителство. Без система няма как да стигнеш до всички. Тоест, не можеш да стигнеш до всички 60 000 земеделски производители и когато питаш някой от тях, с когото не е воден разговор, той да ти каже: "С нас не е воден разговор“, а всъщност да са водени разговори с огромна част от браншовите организации.“
Гечев заяви, че лично той провежда срещи с представители на различни части от сектора.
"Аз всеки ден се срещам, между другото, с различни представители. В Министерството на икономиката имаше няколко обсъждания и на браншовите организации - от производителите и от преработвателите, и с големите търговци. Те бяха публични обсъждания по отношение на наредбите, които се разглеждат там.“
Според него обаче крайната цел на всички мерки трябва да бъде хората да усетят реална справедливост.
"Това обаче накрая трябва да придобие усещането на хората за справедливост. Иначе, ако хората не го виждат, няма смисъл в един момент.“
В разговора беше поставен и въпросът за кооперативите и дългосрочните мерки за регулиране на пазара. Гечев посочи като пример практиките във Франция и Германия, където функционират структури, които анализират движението и формирането на цените.
"Краткосрочните мерки проработиха, но на нас ни трябват много дългосрочни. Всъщност с добрите примери на Франция и Германия, които са водещите държави икономически в Европа, там има цялостни обсерватории с научни центрове, които се занимават с изследването на цените - с тяхното ценообразуване, със справедливост.“
По думите му подобни структури могат да изчисляват каква би била справедливата цена при производството на определени земеделски продукти. Гечев обаче призна, че България има проблем с наличието и структурирането на достатъчно надеждни данни.
"В България се оказа, че ние нямаме достатъчно добри данни по отношение на различните неща. До тук сме се докарали сега в държавата, че всъщност в различните министерства нямаше задания, нямаше хора, които да се занимават съответно с този тип проблематика на цените.“
На въпрос на каква статистика се основават анализите за цените, депутатът обясни, че се използват различни показатели, но има и съществен проблем - големите търговски вериги договарят доставки при различни условия и цени.
"Справедливата цена, формулата е колкото сложна, толкова и проста. Първо - сравнение с външните пазари там, където могат да се направят. Другото е цена, купувана от борсата. Традиционните разходи, които в крайна сметка имат верифицирани данни на общоевропейско ниво за процента, който е нормалната норма на печалба, с верифицирани данни от общоевропейски стандарти - и съответно крайна цена.“
Той уточни, че именно при големите покупки възниква проблемът с липсата на достатъчно конкретни данни.
"Само че търговските вериги не купуват от борсата. Те купуват на много по-различни цени за свръхедрите си покупки. От тази гледна точка ние нямаме поддръжка на такъв тип данни. И оттам става проблемът с редицата от събраните данни.“
Гечев коментира и защо държавата е насочила толкова внимание към големите търговски вериги и инициативата "Кошница с грижа“. Той обясни, че идеята е била да се създаде основен пакет от хранителни продукти на достъпни цени за социално уязвимите граждани.
"На базата на добри практики, каквито са в Германия, ние призовахме големите вериги да имат социалната чувствителност и на основния пакет от храни - малката потребителска кошница плюс, който иска допълнителни стоки - да имаме една котвена цена на много ниски цени, които да гарантират на социално уязвимите граждани в държавата да могат да купуват и да консумират тези храни на разумни цени.“
Според него инициативата е дала резултати, но има случаи, които показват необходимостта от по-сериозен контрол.
"До голяма степен тя даде добри резултати, но сме свидетели на различни аномалии.“
Като пример за проблем на пазара беше посочен продукт, представян като сирене, но с изключително високо водно съдържание. Според него държавата трябва да продължи да усъвършенства законодателството, така че да се постигне по-добър баланс между интересите на производителите, търговците и потребителите.
"Явно традициите в тази насока са такива. Пазарът е такъв, какъвто е. Само че ние нерядко казваме, че държавата е държава и те ще видят цялостната държава. Аз мисля, че новите мерки в законодателството за защита на конкуренцията, в момента, в който почнат да действат, мисля, че ще има доста по-сериозен баланс в цялата картина.“
Гечев заяви, че се подготвят законодателни промени и промени в наредби, които трябва да дадат по-голяма възможност на фермерите да идентифицират собствената си продукция и да гарантират качеството ѝ.
"Ще предложим законови мерки, в които първо ще започнем да отваряме възможността за фермерско идентифициране, за да гарантираш с името си дадения продукт. Защото едно от нещата, които имаше в споровете по отношение на законодателството за конкуренцията, е, че ние нямаме защита на собствените фермерски марки.“
По думите му производителите трябва да могат да поставят името си върху продукта и така да поемат отговорност за неговото качество.
"Не могат фермерите да сложат името си, гарантирайки си дадена продукция, с техен микростандарт, тоест тези така наречени фермерски маркировки. Ще направим законодателство, което в крайна сметка ще даде тази възможност за идентифициране, гарантирано от държавата, с гарантирани стандарти, които са над минималните стандарти.“
Той посочи, че наред с това ще бъдат прецизирани и наименованията на определени продукти.
"Другото, което е - редица от понятия ще бъдат забранени. Тоест, когато е едно сирене с 60% вода, то според мен не може да се казва сирене. Ще предложим законови мерки, в които ще се използват другите технологични наименования. "Формула на извара“ е технологичното понятие, когато се отнася за такъв тип продукт.“
