10:25 / 03.09.2026
198
Годишната инфлация в България отново тръгна нагоре през август, след като се забавяше през последните два месеца. Тя достига 5,1%, показва експресната предварителна оценка на Националния статистически институт. В ефира на "Добро утро, Европа“ гостува Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища.
Цените на основните хранителни продукти са близки до нивата от миналата година, а при част от стоките има и поевтиняване, заяви Иванов. "След май-месец и пиковите стойности, които изживяхме, буквално тогава индексът е в посока надолу“, посочи той.
Това съвсем не означава дефлация или по-евтино, но означава, че ускореният темп на нарастване, който имахме през пролетта доста сериозно, вече се забавя. Това е вследствие на сезонни фактори, вследствие на стабилизиране на обстановката, вследствие на мерките на правителството, вследствие на абсолютно всички комплексно действащи фактори.
По думите му към момента има "добро предлагане на хранителни стоки, особено на плодове и зеленчуци“. Иванов отчете по-ниски цени при доматите, боба, лещата, ориза и захарта, докато свинското месо е с около 15% по-скъпо спрямо миналата година.
Съвкупно всичко, цялата стойност на хранителните продукти, като съберем 30 основни хранителни продукти, е почти точно толкова, колкото миналата година.
Според него усещането на потребителите за по-високи цени се дължи не само на храните, а на общото поскъпване на разходите в домакинствата.
"Имаме съвкупност на разходите в потребителската кошница“, обясни Иванов. Той посочи по-сериозно поскъпване при услугите, туристическите услуги и заведенията за обществено хранене. По думите му, ако се гледат единствено храните, "имаме изместване с около процент, процент и половина спрямо нивата от миналата година при основните хранителни продукти“.
Иванов коментира и голямата разлика между цената на производител и тази на крайния потребител. Според него проблемът е свързан с раздробеното земеделско производство и начина, по който продукцията достига до пазара.
"Защото имаме несъвършени методи за търговия“, каза той и допълни: "В момента имаме много раздробено стопанство“. По думите му се стига до парадокса "потребителят да заплаща по-скъпо, а съответно производителят да не може да продаде“.
Има огромно производство и стигаме до парадокса: потребителят да заплаща по-скъпо, а съответно производителят да не може да продаде. Доста хора ще изхвърлят дини, доста дини останаха на самото поле, дори не са брани. И всичко това е следствие на лошо планиране, следствие на раздробеното стопанство.
Като решение Иванов посочи кооперирането и окрупняването на стопанствата, защото "пазарът се планира преди да започне производство, а не след като е приключило производство“.
3. Трябва да подобрим начина на производство и начина на пласмент. От една страна, държавата е длъжна и със Закона за защита на конкуренцията, и със Закона за защита на потребителите да осигури сигурни условия за абсолютно прозрачно пазарно взаимодействие. Каквото се направи много – дадоха се доста правомощия на въпросните контролни органи, а от друга страна, пак трябва да подобрим самия производствен процес от технологична гледна точка, от пласментна гледна точка, от търговска гледна точка, като инфраструктурно положение.
За следващите месеци Иванов не очаква резки ценови скокове. "В момента имаме много спокоен пазар“, заяви той. По думите му на световния пазар се наблюдава ръст при пшеницата, но доброто предлагане ограничава риска от сериозно поскъпване. "Нямаме в момента условия, които да предопределят някакви страшни ръстове, галопираща инфлация и така нататък“, каза председателят на комисията. Той очаква инфлацията да бъде "в рамките на 2-3%“ и призова потребителите: "Нека добре да се информираме, да видим цената на едро, да видим цената на дребно, да проучим и след това да вземем решение за покупка“.
