Сега след приемането на еврото външният дълг е спаднал удивително много, разходите са на нивото на останалите страни, а кредититите за домакинства дори са на по-дробри нива от другите държави. Това каза Борис Вуйчич, управител на хърватската банка, който посочи основни ползи от еврото за тяхната странa.

Припомняме, че Хърватия е последната държава, която се приседини към Еврозоната.

"Хърватия е една сравнително малка икономика, така че за нас бе важно да намалим риска от валутния обмен. Преди присъединяването ни към еврозоната нашият чуждестранен дълг растеше с 12% от БВП - това е към декември 2020 година, а след това през март това ниво бе 0,7%. Спадът доведе до повишаване на рейтингите на Хърватия с 2 до 3 степени. Това се случи след решението на Хърватия да се присъедини към еврозоната", допълни той.

По думите му разходите за кредитиране са спаднали.

Вуйчич благодари за това, че може Хърватия да споделя опита си с нас. 

Управителят на БНБ Димитър Радев обясни подробно как и защо Хърватия е влязла в Еврозоната преди нас. Той оподочерта, че това се е случило благодарение на политиката: "Политическият фактор е много важен заради това и цената на забавяне на процеса за присъединяването ни към Еврозоната е висока".

"Еврозоната е чудесна възможност за постигане на няколко важни цели. Тя е възможност обаче, но не и гаранция", напомни Радев.

Съпредседателят на ПП Кирил Петков сподели, че най-важното, което е разбрал е, че цените изобщо няма да се покачат, доходите ще скочат, а лихвите падат. "Нека, ако някой ви говори за страхове, да се уповем на фактите", призова Петков.