Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Минимум 300 големи компании в България могат да бъдат засегнати от новото предложение за европейско корпоративно облагане (CORE), а страната ни е сред държавите, които биха понесли най-силен негативен ефект от споделянето на приходите от облагането на тютюневите изделия на ниво ЕС. Това са оценките на Института за пазарна икономика, базирани на съвместния доклад в рамките на мрежата EPICENTER - Алтернативен бюджет за ЕС: Как да изградим по-добра многогодишна финансова рамка около единния пазар.

Според авторите дебатът за бюджета на ЕС вече не е просто технически спор за разходи и приходи, а фундаментален политически въпрос за бъдещето на европейската интеграция. Вместо постепенно изграждане на постоянен фискален капацитет на ниво ЕС чрез нови "собствени ресурси“ и европейски данъци, докладът защитава модел, основан на простота, прозрачност, фискална неутралност и ясни граници пред централизацията.

Предложението на Европейската комисия предвижда бюджет от около 1,76 трилиона евро, както и нови източници на приходи, свързани с корпоративно облагане, въглеродни емисии, тютюневи изделия и екологични механизми. Европейският парламент настоява за бюджет от 2 трилиона евро и открито подкрепя т.нар. basket approach, според който при отпадане на една идея за нов приход тя трябва да бъде заменена с друга, в т.ч. влизат данъци върху цифрови услуги, облагане на онлайн хазарта, разширяване на CBAM или облагане на криптоактиви.

Според доклада това показва по-дълбока институционална тенденция към изграждане на постоянни собствени приходи на европейско ниво, която постепенно отдалечава бюджета на ЕС от неговата фундаментална роля – подкрепа за функционирането на единния пазар и финансиране на ограничен набор от общоевропейски политики.

"Не всяко европейско предизвикателство изисква повече централизация и нови данъци. ЕС може да изпълнява основните си функции - в т.ч. не само развитието на единния пазар, но и политиката по сигурността и подкрепата за Украйна – без постоянно разширяване на бюджета и без изграждане на нови европейски данъчни механизми“, посочва Петър Ганев  от ИПИ.

Алтернативният бюджет на EPICENTER ограничава разходите до около 1% от брутния национален доход на ЕС – приблизително 1,54 трилиона евро за седемгодишния период. Това е с около 220 милиарда евро под предложението на Комисията и близо 400 милиарда евро под позицията на Европейския парламент.

Специално внимание в доклада е отделено на няколко ключови теми:  

–  Новите предложения за приходи на ниво ЕС, включително корпоративният ресурс CORE, приходите от тютюнево облагане (TEDOR) и екологичните механизми, според авторите биха довели до значително разширяване на фискалната тежест и по-голяма централизация на приходите в ЕС;

–  Докладът предлага оптимизиране на кохезионната политика и ограничаване на директните плащания по Общата селскостопанска политика, както и по-силен фокус върху политики с реална европейска добавена стойност;

–  Според авторите бюджетът на ЕС трябва да бъде по-фокусиран върху конкурентоспособността, единния пазар, иновациите, отбраната и трансграничната инфраструктура, а не върху изграждането на нови постоянни механизми за преразпределение и данъчно облагане.

България традиционно е в позиция на нетен бенефициент на средства от бюджета на ЕС. Това обаче не означава, че страната трябва сляпо да приема всяко едно предложение за нови фискални инструменти на ниво ЕС, особено когато трезвия анализ показва, че тези идеи ще бъдат за сметка на националния бюджет и компаниите в страната.

Дългосрочният интерес на България в рамките на ЕС е свързан не просто с размера на европейските трансфери, а със силен единен пазар и политики за конкурентоспособност, инвестиции и икономически растеж.

"България има много по-голям интерес от конкурентна и икономически динамична Европа, отколкото от постоянно разширяваща се система за централизиране на приходи и разходи“, посочва Лъчезар Богданов (ИПИ).

Българският принос в доклада е подготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) и е фокусиран върху фундаменталните принципи върху които стъпва бюджета на ЕС, развитието на приходната страна и новите предложения за "собствени ресурси“ на ЕС.