В навечерието на Деня за борба с горещините – 2 юни – нов доклад показва как климатичните промени са причината за стотици дни с екстремни горещини през последната година в почти всяка точка на света – с измерими и често опустошителни последици за хората и обществата. 

Проучването проследява дневните температури в 247 държави за периода от 1 май 2024 г. до 1 май 2025 г. Автори са учени от няколко организации: World Weather Attribution, Climate Central и Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец. Материалът подчертава ключовата роля на проследяването и докладването на въздействията при оценката на екстремните горещини и действащите решения за намаляване на риска от жегите.

През последните години изследователите са идентифицирали много смъртоносни екстремни топлинни събития, които биха били практически невъзможни без предизвиканото от човека изменение на климата. Жегата вероятно е най-смъртоносното екстремно събитие. Хиляди смъртни случаи, свързани с екстремна топлина, се съобщават всяка година, а много други остават неотчетени или не се разпознават като свързани с проблема.

Изминалата 2024 г. отново беше най-горещата година в историята, като надмина предходната най-топла година – 2023 г. Тя е първата календарна година, в която средната глобална температура надвиши с 1,5°C средните стойности от прединдустриалния период. Всеки месец от януари до юни 2024 г. е най-горещият, регистриран някога за съответния месец. Тази картина не е изненада или инцидент – причините са добре известни, а последиците са опустошителни. 

Колко дни с екстремно високи температури е добавило глобалното затопляне

През последните 12 месеца никоя част от света не беше пощадена от опасни екстремно високи температури. 

Анализът показва, че четири милиарда души по света са преживели поне един допълнителен месец (над над 30 дни) екстремна топлина поради изменението на климата. В 195 държави/територии изменението на климата най-малкото е удвоило броя на дните с екстремно високи температури в сравнение със свят без промени в климата. От всички държави/територии, Аруба е преживяла най-много дни с екстремна топлина — 187 дни. Без изменението на климата, предизвикано от човека, средностатистическият човек в Аруба би преживял само 45 такива дни.

Малките островни държави и територии, особено в Карибите и Тихия океан, са а сред най-засегнатите от екстремна топлина 

В страни като Аруба, Доминика, Барбадос и Микронезия са регистрирани между 160 и близо 190 топли дни, а в някои случаи над 80% от тях могат да бъдат пряко свързани с климатичните промени. Например в Микронезия 157 от общо 166 дни с екстремна топлина са резултат от човешкото влияние върху климата. Отново най-малките и уязвими държави понасят едни от най-тежките последици от глобалното затопляне, въпреки че допринасят най-малко за него. 

Как изменението на климата е повлияло върху значителните топлинни събития?

Установено е, че всички 67 идентифицирани събития с екстремна топлина са станали с голяма вероятност заради климатичните промени

Във всяка страна причиненото от човека изменение на климата добавя още дни с екстремна топлина.

WWA идентифицира 67 събития с екстремна топлина между 1 май 2024 г. и 1 май 2025 г., които са били “значителни" поради рекордни температури или съществено влияние върху хора или имущество. Тук представяме кратка извадка от събитията и какво е било влиянието на климатичните промени: 

- Събитието с най-силно влияние на изменението на климата се е случило на Тихоокеанските острови (1–30 май 2024): 69 пъти по-вероятно е то да се е случило заради климатичните промени.

- Централна Америка и Северна Южна Америка (30 август – 4 септември 2024): 24 пъти по-вероятно заради климатичните промени.

- Централна и Западна Африка, от Сенегал до Южен Судан и Централноафриканската република (14–30 декември 2024): 15 пъти по-вероятно заради климатичните промени.

- Близък изток – Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Бахрейн (11–16 юли 2024): 14 пъти по-вероятно заради климатичните промени.

Какво показват данните за Европа и България?

В доклада има данни и за България за периода 1 май 2024 – 1 май 2025 г. Те показват, че нашата страна не е изключение от общата глобална тенденция. 

През последната година в България температурите са били средно с 1.2°C по-високи от това, което се счита за нормално за периода 1991-2020 г. Както се вижда, температурните аномалии в Източна Европа и България са по-високи в сравнение със Западна Европа. Вероятно най-голяма тежест в тази аномалия има лятото на 2024 г., когато в България и на Балканите беше изключително горещо, докато в Западна Европа температурите бяха по-умерени. Картината беше обратна през лятото на 2023 г. Аномалиите за Северна Европа са най-големи и потвърждават тенденцията, наблюдавана през последните години за този регион, пише climateka.bg. 

Средна температурна аномалия в Европа

за периода май 2024 - май 2025

От държавите и териториите в Европа с най-голям брой дни със средноденонощни наднормени температури, добавени от изменението на климата, се открояват Гърнси (част от Нормандските острови), Латвия, Сан Марино, Северна Македония, Литва, Естония и Словения, а най-малко такива дни е имало в Малта, Исландия, Чехия, Ирландия и Люксембург. 

В България през последната година всеки 5-ти ден (или 77 дни) е бил с необичайно висока температура. А всеки 9-ти ден (или общо 33 дни) е бил с екстремно високи температури само вследствие на климатичните промени. 

През изследвания период са идентифицирани 4 събития с по-високи температури от обичайните, засягащи България.

- 5–10 юни 2024 г.: Температурите са били с 2,3 °C над нормата. Това събитие е станало 11 пъти по-вероятно заради климатичните промени.

- 2–7 септември 2024 г.: Температурите са надвишили нормата с 4,9 °C, като вероятността за такова събитие се е увеличила 3 пъти заради климатичните промени.

- 1–6 ноември 2024 г.: Отчетено е повишение от 2,6 °C, с 2 пъти по-голяма вероятност заради климатичните промени.

- 12–17 март 2025 г.: Температурите са били с 2,7 °C по-високи, също трикратно по-вероятни в условията на глобално затопляне.

Описаните периоди не разглеждат т.нар. “горещи вълни", които се наблюдават изключително през топлия период на годината от май до септември и могат да бъдат опасни за здравето на хората. Описаните топли периоди се открояват с голямо отклонение от нормалната температура за съответното място и период и с това, че заемат обширни територии. Макар и не толкова пряко опасни за здравето, топлите вълни през останалите сезони могат да окажат косвено негативно влияние – например върху селското стопанство, върху разпространението на вредители, върху ненавременното развитие на растенията, върху водните запаси и т.н.

Лятото на 2024 г. е “емблематично" по отношение на опасните горещи вълни в България

По данни на НИМХ летният сезон на 2024 г. е най-горещият и един от най-сухите от началото на редовните метеорологични наблюдения. Това причинява проблеми с водоснабдяването и с горските пожари и застраши пряко здравето на населението. Все още не е излязла статистиката за фаталните случаи в Европа и България за изминалото лято, но вероятно цифрата ще бъде рекордна. Тази за 2023 г., показа, че България е на второ място по смъртност при горещи вълни в Европа. Вероятно черната статистика за 2024 г. ще е още по-стряскаща.

Тези данни и прогнози дават основание за притеснение заради начина, по който се подхожда към ситуацията на национално и общинско ниво. Проблемът се подминава с мълчание от важни институции, а представители на други дори го отричат публично. Медиите дават трибуна и на двете “страни", а за да бъде формирано обществено мнение, което да работи в посока действия по превенция, едва ли е необходимо излъчването на противоречиви сигнали – резултатът от такава политика беше виден само преди 1-2 години по времето на Ковид19.

Необходими са спешни институционални мерки за справяне с горещите вълни на национално ниво, като създаването на работна група с участието на заинтересовани министерства (Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика и др.); разработване на План за защита здравето на населението при горещо време; включване на специалисти от здравния сектор в определяне на праговете за издаване на предупреждения при екстремно горещо време; включване на горещите вълни в списъка на екстремни ситуации от природен характер в наредбата за реда за изграждане, поддържане, развитие и използване на системата BG Alert, въвеждането на отделен предмет или специализация в медицинските висши училища по темата за климатичните промени и човешкото здраве и др., които ще бъдат разгледани в отделна публикация. 

Усилията за наблюдение и управление на рисковете, свързани с горещините, са възпрепятствани от постоянни структурни предизвикателства не само в България.

Липсата на приети дефиниции за горещи вълни възпрепятства стандартизираното събиране на данни и разработването на ефективни системи за ранно предупреждение. Там, където съществуват системи, те често са фрагментирани и разчитат в голяма степен на данни от спешните отделения, което не представя обективно свързаните с жегата заболявания и смъртност. Координацията между метеорологичните, здравните и службите за спешна помощ често е ограничена, което допълнително подкопава готовността и реакцията.

Ниската обществена осведоменост за рисковете за здравето също отслабва превантивните действия. Уязвимите групи, особено в условия с ограничени ресурси, често нямат достъп до критични защити, като охлаждане, хидратация или навременна медицинска помощ, което изостря тяхната уязвимост и излагане.

Бъдещето се очертава горещо – в следващите 5 г. температура ще е между 1,2°C и 1,9°C по-висока от прединдустриалната

Според доклад на Световната метеорологична организация (СМО) от 28 май 2025 г., средните глобални температури вероятно ще продължат да бъдат около рекордните нива през следващите 5 години (2025-2029 г.) Прогнозите са, че средногодишната глобална температура близо до повърхността за всяка следваща година до 2029 г. ще бъде между 1,2°C и 1,9°C по-висока от средната за годините 1850-1900. Вероятно е (86% вероятност) средната глобална температура близо до повърхността да надвиши с 1,5°C средните нива за поне една година до 2029 г. Също така е вероятно (70% вероятност) средната стойност за петгодишния период да надвиши с 1,5°C прединдустриалните нива. С 80% вероятност поне една година между 2025 и 2029 г. ще бъде по-топла от най-топлата година в историята (в момента 2024 г.) и – макар и изключително малко вероятно (1%) – поне една година може да надхвърли 2°C затопляне през следващите 5 г.

Можем ли да се адаптираме към жегите до безкрай?

Адаптацията е спешна и необходима, но единствено цялостното смекчаване на изменението на климата чрез постепенно преустановяване употребата на изкопаеми горива ще ограничи тежестта на бъдещите вреди, свързани с топлината. Без драстично намаляване на емисиите на парникови газове, глобалните температури ще продължат да се покачват, увеличавайки тежестта и честотата на екстремните горещини.

Мерките за адаптация ще стават все по-недостатъчни, за да защитят общностите от ескалиращите рискове. Незабавните инвестиции в адаптивен капацитет, особено в най-уязвимите региони, трябва да бъдат съчетани с амбициозни глобални усилия за намаляване на емисиите и стабилизиране на климатичната система.

Каква е методологията на доклада

През последното десетилетие климатичната наука е постигнала значителен напредък в разбирането как изменението на климата подхранва екстремните температури. Благодарение на развитието на атрибутивните изследвания и климатичното моделиране, учените вече могат да определят количествено колко топлина е добавило глобалното затопляне към дадено екстремно температурно събитие. Могат и да предскажат, че горещите вълни ще стават по-чести и интензивни, освен ако емисиите не бъдат драстично намалени. Изследванията могат също да покажат колко хора са починали поради екстремна топлина от предизвиканото от човека изменение на климата. За момента атрибутивни проучвания все още не се правят в България, но имаме частични данни от международни проучвания, които обхващат и територията на нашата страна.

За да разберат степента на екстремните горещини, причинени от изменението на климата през изминалата година, учените от Climate Central анализират дневните температури в 247 държави и територии между 1 май 2024 г. и 1 май 2025 г., използвайки два основни механизма:

1. Дни с екстремни горещини: фокусът е върху дни с температури, които хората биха сметнали за горещи въз основа на местния си опит. За всяко местоположение в набора от данни се разглежда температурата, която е по-висока от 90% от наблюдаваните температури на това място през периода 1991-2020 г. (наричани още температури над 90-ия персентил).

2. Системата за индекс на климатичните промени: Авторите изчисляват броя на дните с екстремни горещини, които биха се случили в свят без причинено от човека изменение на климата и ги сравняват с общия наблюдаван брой. Това позволява да се преброят колко дни с екстремни горещини са добавени от изменението на климата през последната година.