12:44 / 14.11.2026
128
В света са измислени 3-4 неща, които могат да намалят и предотвратят инциденти, подобни на тежката верижна катастрофа на АМ "Тракия". Това каза в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио ФОКУС Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи.
"На първо място, това са системи от електронни табла със самостоятелни метеодатчици, които реагират на температура, на влага и на мъгла. Те са поставени през определено разстояние 10-15 километра. Тези табла предупреждават водачите, например, че след 10 километра има задръстване, катастрофа или мъгла, съответно там има указателен знак, че скоростта е 60 км/ч и т.н.", обясни той.
"Друг тип подход, който например виждаме в Сърбия, е по местата, където падат мъгли специална маркировка. Едни отбивки или светлоотразителни елементи, които са през около 10 метра, и водачът трябва да вижда поне две, тоест да кара с такава скорост, че да вижда две такива отбелязвания", добави Тодоров.
"Трети подход е т.нар. трафик радио, което в местата, където има мъгла, прекъсва излъчването към водачите и започва да ги предупреждава, че на определен километър има критична ситуация", каза още експертът, но констатира, че нищо от това не е направено в България.
Неизпълнени обещания и урокът от миналото
Той припомни, че през февруари 2019 г. в района на Сандански при село Дамяница имаше подобна катастрофа в по-малки мащаби 40 автомобила, един загинал и 15 ранени: "Тогава властта обеща, че ще инсталира такива системи, беше пусната поръчка за 40 такива табла, а освен това беше намерено европейско финансиране. Крайният резултат са две табла, на които пише "Приятен път" в момента, изгубено европейско финансиране и неизпълнени обещания. Разбира се, не можем да виним само държавата, защото чухме от самите участници в катастрофата, че някой е карал със 100 км/ч, а естествено при 100 километра в час и нулева видимост ще се удариш в тези, които вече са спрели и не могат да продължат. Така че тук пак говорим за подготовка на водачите и за оттоворността, която всеки един от нас има", коментира още председателят на БАЗК.
"Административният капацитет куца"
По повод липсата на електронни информационни табла по българските пътища, той припомни и обещанието на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, че до 2027 година тези табла ще бъдат сложени.
"Това е оптимистично, защото процедурите в нашата държава са доста бавни и тромави обществени поръчки, обжалвания, след това монтаж, тестване и т.н. Съмнявам се, че в рамките на една година ще се случат тези неща, но процедурата трябва да се стартира, тъй като те са изключително важни. Работейки със самостоятелни метеостанции и метеодатчици, които измерват температурата на асфалта и на въздуха, запрашаване, задимяване, мъгла или силен страничен вятър и са вързани в една система, те дават възможност на таблото да изпише предупреждение за намаляване на скоростта и заледяване, като там може да има и задължителни знаци. Такива системи работят много отдавна в развитите държави, но просто при нас административният капацитет куца", добави той, като отбеляза, че тези системи не са толкова скъпи.
Къде отиват средствата от глоби?
"Освен това, когато стане въпрос за пари, в момента се провежда подписка, която до вчера събра 120 00оо подписа само за два дни. Подписката е за това средствата, които се събират от глоби и са няколкостотин милиона лева, да се използват целево. По закон тези средства трябва да отиват за пътна безопасност и точно за такива мероприятия. Тук има един наследен проблем, който надявам се Министерският съвет да реши адекватно досега тези пари се харчат единствено от МВР, а МВР няма ресурс и административен капацитет да управлява тези средства. Разбира се, купуват си нови автомобили, в което няма нищо лошо, пуснаха се и две лаборатории за изследване на наркотици, но истината е, че 20-30% се използват, а останалите средства стоят блокирани, не се инвестират и инфлацията ги изяжда. Така че се надяваме следващата седмица да внесем официално искане с няколкостотин хиляди подписа и да поискаме средствата от този Фонд за пътна безопасност да отиват точно за такива целеви мероприятия, да се отремонтират т.нар. черни точки и да започне реален план за решаване на тези проблеми", каза още Тодоров.
Институционален контрол и отговорност на пътя
Що се отнася до контрола и отговорността на институциите и това дали не трябва да има предварително разположени полицейски патрули, които да предупреждават и да ограничават движението при изключително лоши метеорологични условия, Владимир Тодоров обясни, че в закона има такива разпоредби, но практически това е трудно осъществимо, защото е въпрос на сериозна организация.
"Разговаряйки с представители на Асоциацията на транспортните фирми, те казват, че на магистрала "Тракия" има 4-5 места, където всяка година по едно и също време пада гъста мъгла. Тези места се знаят, но не е създадена организация да има ранни предупреждения. Най-примитивният начин е да се появи патрул на "Пътна полиция", което обаче също е застрашаващо, защото в една такава ситуация, ако застанеш на пътя, рискуваш живота и на самите полицаи. Но се надявам след този инцидент да се създаде организация поне на тези 4-5 рискови места да има предупреждения, било то с пътни знаци, светещи табели или присъствие на служители на "Пътна полиция", посочи той.
На въпрос кой трябва да понесе отговорност и биха ли оправили положението подадени оставки, Тодоров даде пример с тежката катастрофа край Своге, когато загинаха 20 души заради некачествен ремонт на асфалта и кражба на вложени материали, а трима министри си подадоха оставката, но този, който отговаряше пряко за състоянието на пътищата, от министър стана заместник-министър. По думите му след това нищо не се е променило по отношение на качеството на строителството на пътищата и бързината на ремонтите, така че оставките не са панацея, а само политическо говорене.
Манталитетът на шофьорите и липсата на спазване на правилата
Според него поведението на шофьорите, които често продължават да се движат с висока скорост, не спазват дистанция и изпреварват дори при лоша видимост, се дължи на два фактора.
"На първо място е нашият манталитет, който пък идва още отпреди шофьорските курсове от възпитанието в училище и детската градина. През тези 30 години на преход забравихме да спазваме. правилата, като махалото отиде от единия край в другия когато всичко при социализма беше супер контролирано и отговорността не можеше да се размие, сега отиваме към една свободия, криворазбрана демокрация, в която уж няма правила. А всъщност всяка обществена система не може да функционира без строги правила и когато не спазваш правилата на пътя, плащаш с живота или със здравето си. Това все още не се осъзнава, че хората не са безсмъртни, защото ако не си платиш данъците, може и да ти се размие, но ако нарушиш правилата за движение, може да причиниш смърт на себе си или на някой друг", коментира председателят на БАЗК.
"Вторият голям въпрос е свързан с подготовката на водачите, дали те са достатъчно подготвени, дали часовете по кормуване са достатъчни и как се провеждат изпитите. Има ли в България последващо обучение, след като взимаш книжка на 18 години, караш първите 4-5 хиляди километра както са те учили в школата, а след това започваш да забравяш правилата и караш както ти е удобно? Тук идва и ролята на санкционната политика на държавата, чиято идея трябва да бъде неизбежността на наказанието, като подготовката, възпитанието и неизбежността на наказанието са трите фактора, във всяка една от тези сфери има пропуски и трябва да се работи", каза още Владимир Тодоров.
В заключение той съобщи, че Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, съвместно с Фондация "Това е Рождество", ще подпомага някои от пострадалите в тежката катастрофа на АМ "Тракия" с всякакъв вид помощ, включително финансова, психологическа и юридическа.
"Нека всеки да знае, че не е сам, че България скърби за жертвите и ще се опита да подпомогне близките и пострадалите, като всеки може да се обърне за съдействие на горещия телефон 0700 17 112, на който могат да се заявяват всички подробности и нужди, които хората имат", завърши Владимир Тодоров.
