Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Цената на електроенергията за българските предприятия бележи рекорден ръст, достигайки средно 299 евро за мегаватчас през първите дни на ноември – близо четири пъти повече спрямо регулираната цена за бита (74,5 евро). Това поставя българската индустрия в неравностойна и критична конкурентна среда спрямо трети страни и държави извън ЕС. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус“ по радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Сбърканият пазарен модел и свръхпечалбите в енергетиката

По думите му основната причина за кризата е изначално сбърканият модел на европейския енергиен пазар, където пределната цена се определя от най-скъпия ресурс – в момента скъпия природен газ.

"В България само 5% от производството на ток е на газ, докато 95% от суровината не е поскъпнала. Въпреки това цената скочи от 98 евро през юни до 298 евро през ноември. Бизнесът не може да прехвърли тези разходи върху крайния продукт, защото на международните пазари в САЩ или Турция (където токът е под 60 евро) няма такива ценови шокове. Предприятията в експортна ориентация просто ще затворят и ще освободят работниците“, предупреди Велев.

Той подчерта, че държавата трябва незабавно да въведе ежемесечни и адекватни компенсации за свободния пазар, чието финансиране да дойде от облагане на огромните свръхпечалби в енергийния сектор. Настоящият механизъм, при който прагът за компенсация е прекалено висок (над 240 евро), а изплащането се бави с месеци, е напълно неадекватен на ситуацията.

Дилемата: Компенсации или нова инфлация и фалити

Председателят на АИКБ даде пример с хлебопроизводството и други енергоинтензивни индустрии, където скокът на тока автоматично повишава себестойността на продукцията с 15%. Ако няма бърза намеса от страна на държавата и Министерството на енергетиката, алтернативата е фалити на предприятия или главоломно скачане на инфлацията, подобно на кризата от 2022–2023 г.

"Когато преди години се въведе адекватна програма за компенсиране, българската индустрия отчете най-бърз растеж в Европейския съюз. Сега дилемата е ясна: или навременни месечни компенсации с пари от енергийните свръхпечалби, или тежка инфлация, безработица и затваряне на заводи“, категоричен бе Васил Велев.