Върховният административен съд отмени разпоредби от Националния рамков договор (НРД) № РД-НС-01-2 от 1.09.2023г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. Това са разпоредбите на чл. 394; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3, и двете в частта "закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП" и чл. 409, ал. 8 от НДР.

Административно дело № 6887 от 2024 г. е образувано пред ВАС по жалби на Национално сдружение на частните болници и "Специализирана болница за активно лечение по очни болести ДЕН“ ЕООД.

Върховните магистрати приемат, че действието на оспорените норми следва да бъде съобразено с Решение №6/11.04.2024г. на Конституционния съд на РБ от 11.04.2024 г. постановено по к. д. № 15/2023 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.). Според последната: Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности.

Според мотивите на КС чрез въведената с разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО абсолютна забрана за НЗОК да заплаща за медицинска или дентална помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с районните здравноосигурителни каси (РЗОК) обеми и стойности, правата на здравноосигурените лица се ограничават, като ограничението се изразява в невъзможността те да получат безплатна болнична или извънболнична помощ, ако лечебното заведение е изчерпало установения в договора му с РЗОК лимит.

Конституционният съд е посочил още, че при всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране на плана към реални, макар и непредвидени ситуации, но заложената в тази норма абсолютна забрана води точно в обратната посока и в нарушение на изискването на правовата държава за яснота и вътрешна съгласуваност на действащата нормативна уредба има потенциал да създаде проблеми в тълкуването относно приложимостта на предвидени в НРД механизми за допълнително разрешение за извършване на дейности, чиито стойности ще са над определения в индивидуалния договор максимум. Също така абсолютната забрана чрез нормата би довела и до противозаконност на други актове, издавани от органи на НЗОК или на изпълнителната власт, съдържащи финансово-правни механизми за балансиране на правата и на законните интереси на пациентите и лечебните заведения, от една страна, и с възможностите на държавата, от друга.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че след обявяване на нормата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване за противоконституционна, разпоредбата на чл. 394 от НРДМД за 2023-2025 г. не може да бъде приложена и следва да бъде отменена.

На отмяна подлежат и свързаните с противоконституционната забрана норми на чл. 409, ал. 4, т.2 и т.3 от НРДМД за 2023-2025г. в оспорените им части предвиждащи закупуване на дейности само в рамките на месечните стойности по приложение №2 към договорите на изпълнителите на БМП.

Не е налице правна норма от по-висока степен, въз основа на която НРД да предвижда и, че "НЗОК не закупува дейности, чиято стойност надвишава месечните стойности, определени по реда на правилата по чл.4 от ЗБНЗОК за 2023 г. и ЗБНЗОК за 2024 г.“, поради което разпоредбата на чл. 409, ал.8 от НРДМД за 2023-2025 г. следва да бъде отменена.

Предвид изложеното и съобразявайки мотивите на КС в постановеното решение по к.д.№15/2023 г., настоящият състав приема, че разпоредбите на чл. 394 от НРДМД за 2023-2025 г., чл. 409, ал.4, т.2 и т.3 от НРДМД за 2023-2025г. в оспорените им части и чл.409, ал.8 от НРДМД за 2023-2025г. следва да бъдат отменени. Същите ограничават правото на здравно осигуряване по чл.52, ал.1, предл.1 от Конституцията, тъй като прилагането им не допринася за достъпността на медицинската помощ, а точно обратно - прави я по-труднодостъпна, а изпълнителите на медицинска помощ, за разлика от осигурителния орган, не са нормативно снабдени с възможности да компенсират настъпването на финансов риск, поради което са принудени да откажат медицинска помощ на здравноосигурените лица, потърсили я след изчерпване на договорените обеми.

Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.