Върховният административен съд внася в Конституционния съд на Република България искане за тълкуване на въпрос, който касае необжалваемостта на актовете на Сметната палата. Въпросът е: "Налице ли е несъответствие на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата с разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и ал. 2, и чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България.“, съобщиха от ВАС.

Питането е във връзка с административно дело № 8503 от 2022 г., образувано по частна жалба на "Монтажи" ЕАД срещу определение № 3827 от 13.05.2022 г. по административно дело № 3802/2022 г. на Административен съд - София-град, с което е оставена без разглеждане подадената жалба от дружеството срещу Одитен доклад № 01000200321 на Сметната палата и е прекратено производството по делото.

Върховните магистрати приемат, че разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за Сметната палата (ЗСмП) противоречи на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията, като лишава адресатите на окончателните одитни доклади, издадени по реда на ЗСмП от осъществяване на съдебен контрол върху административен акт, който засяга техни права и интереси. Това засягане е непосредствено предвид обстоятелството, че правните последици за адресатите настъпват пряко от самия одитен доклад, а изброените в закона органи предприемат съответните действия имено и въз основа на доклада.

Забраната за оспорване на този вид административни актове не дава възможност да се извърши проверка от съдебен орган за спазване на административното производство по тяхното издаване. Забраната за оспорване препятства и проверката за материална законосъобразност на доклада. Възможността за осъществяване на съдебен контрол върху административните актове е важна гаранция за запазване и охраняване на интересите на гражданите и организациите, като се препятства възможността административният орган да злоупотребява при упражняване на предоставените му със закон правомощия, която възможност следва да бъде стриктно съблюдавана и осигурявана.

В своята практика Конституционният съд подчертава фундаменталното значение на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и нейната основополагаща роля на гаранция за утвърждаване на принципите на правовата държава, на разделението на властите и на подчинението на властите на закона (Решение № 13 от 1993 г. по к.д. № 13/1993 г., Решение № 21 от 1995 г. по к.д. № 18/1995 г., Решение № 18 от 1997 г. по к.д. № 12/1997 г., Решение № 8 от 1999 г. по к.д. № 4/1999 г., Решение № 3 от 2002 г. по к.д.

№ 11/2002 г., Решение № 1 от 2012 г. по к.д. № 10/2011 г., Решение № 4 от 2019 г. по к.д. № 15/2018 г. и др.).

Окончателните одитни доклади на Сметната палата, чиято необжалваемост е предвидена с ал. 2 на чл. 55 ЗСмП, несъмнено засягат одитираните лица, тъй като съгласно чл. 50, ал. 2 ЗСмП ръководителят на одитираната организация е длъжен да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в определен в доклада срок.

Наистина съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията съдебният контрол върху административните актове не е всеобхватен. Подлежат на контрол за законност всички административни актове освен изрично посочените от закона (Решение № 13 от 1993 г. по к.д. № 13/1993 г.).

В случая преграждането на пътя към съдебно обжалване на окончателните одитни доклади на Сметната палата е лишено от конституционна легитимност, тъй като не е обусловено от висша конституционна ценност, в името на която правото на съдебна защита да отстъпи. Така разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗСмП нарушава и материалната справедливост като елемент от принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Върховните магистрати приемат, че преценката за несъответствие с Конституцията на разпоредбата от ЗСмП може да бъде осъществена единствено от Конституционния съд на Република България, което налага сезирането му. За целта ВАС спира производството по административно дело № 8503 от 2022 г. до произнасянето на Конституционния съд.