17:42 / 14.11.2026
31
Днес съм народен представител. Това е временна позиция. Мандатите започват и свършват, политическите роли се променят, но аз съм и ще остана човек с увреждане. Затова темата за правата, достойнството и подкрепата на хората с увреждания не е просто част от политическата ми дейност. Тя е част от моя живот, от моята съдба и от каузите, за които съм се борил години наред. Моята позиция винаги е била една и съща: ресурсът за хората с увреждания трябва да бъде запазен, увеличаван и използван по предназначение, а злоупотребяващите с него трябва да бъдат отстранени. Това написа във Facebook депутатът от ПБ Иван Янев по повод оттегления законопроект за личната помощ, който предизвика обществен и политически отзвук.
"Това беше и една от идеите зад оттегления законопроект за личната помощ. Да, може би това не беше най-грациозната стъпка. Може би не беше достатъчно добре обяснена. Може би допуснахме комуникационни грешки. Приемам това като слабост и поуката е налице", пише още той.
"Но нека никой не си позволява да твърди, че целта ни е била да отнемаме права на майките, които се грижат денонощно за децата си с тежки увреждания, или на възрастните хора с тежки увреждания. Напротив! Именно тези хора трябва да получават повече подкрепа, повече сигурност и повече възможности от онова, което имат днес", призова той.
"И тук искам да кажа нещо важно: да отстъпиш не означава да си слаб. Понякога означава, че имаш достатъчно сила и разум да преразгледаш подхода си, за да постигнеш правилната цел. Колата, както знаем, има и задна скорост. Важното е да не загубиш посоката. Затова ще седнем, ще разговаряме с всички засегнати, и най-вече с хората с тежки увреждания и техните семейства. Ще чуем техните тревоги, ще обсъдим предложенията им и ще търсим работещо решение. Убеден съм, че най-нуждаещите се трябва да получават повече, а не по-малко", подчерта депутатйт.
"Трябва да спрем и другото – източването на публичния ресурс чрез фалшиви документи, фиктивни потребности и неправомерно получаване на средства. Парите, предназначени за хората с увреждания, не са ничия частна касичка! Те са за реалните потребности на реални хора", отбеляза Янев.
"И нека бъдем честни: онези, които злоупотребяват със системата, няма да излязат на протест срещу собствените си привилегии. Те получават, докато могат, и се оттеглят, когато усетят, че контролът започва да работи. Именно затова са необходими ясни правила, справедливи механизми за оценка и ефективен контрол. Не за да наказваме нуждаещите се, а за да защитим правата им от онези, които ги опорочават", пише още той.
По думите му той винаги съм защитавал тази позиция и не е променял убежденията си според поста, който заема и е категоричен, че няма да го направи.
ФОКУС публикува продължението на думите на Иван Янев без редакторска намеса:
Хората с увреждания имат нужда не само от финансова подкрепа. Те имат нужда от достъпно образование, от възможности за трудова реализация, когато това е възможно, от социална и интелектуална подкрепа, от достъпна среда и най-вече от достойнство. Нуждаят се от система, която вижда човека, а не просто поредната административна преписка.
Разбирам, че всеки пречупва подобни решения през собствената си съдба. Това е човешко и напълно естествено. Особено когато става дума за родители, които всеки ден водят битки, непонятни за мнозина. Но политиката е именно изкуството да намериш баланса, така че най-уязвимите да не бъдат ощетени, а общественият ресурс да достига до тези, за които е предназначен.
Има обаче нещо, което не мога да приема – хейтът, клетвите, заплахите и дори некролозите. Това не е гражданска позиция. Не е аргумент. Не е критика. Това е дъното на обществения разговор.
Когато виждам как мои колеги народни представители, министри и заместник-министри преживяват тежко тази реакция, ми става болно. Защото зад политическите длъжности стоят човешки същества, семейства, съпрузи, деца, внуци и приятели. И те имат право на спокойствие и човешко отношение, дори когато решенията им са подложени на критика.
Критикувайте ни! Спорете с нас! Несъгласието е здравословно за демокрацията. Но четете, мислете, слушайте и се опитвайте да разберете каква е действителната цел, преди да раздавате присъди. Ако не сте съгласни с дадено решение, посочете аргументите си и предложете по-добро. Така се променя едно общество.
И не, не приемам, че всеки, който не е съгласен с мен, е мой враг. Но и няма да приема, че обидите и заплахите могат да заместят разумния разговор.
Искам да подчертая още нещо изключително важно: ние всъщност искаме същото, което искат и реалните хора с увреждания – повече възможности за подкрепа, повече ресурс, повече сигурност и по-добър живот! Ако сред хората с реални увреждания има такива, които в момента ни критикуват с обиди и ярост, искрено смятам, че голяма част от тях са подведени от внушения, които се разпространяват в социалните мрежи.
А социалните мрежи, колкото и огромна възможност да са за информираност, солидарност и подкрепа, могат да се превърнат и в мощен инструмент за манипулиране на общественото мнение. Не всички се поддават, разбира се, но особено уязвими са хората, които реагират първосигнално, водени от страха и натрупаното разочарование, и приемат по подразбиране, че всяко управление непременно иска да ги ощети. Донякъде ги разбирам и дори ги оправдавам за недоверието им, защото през всичките години на реформи твърде често именно реалните хора с увреждания плащаха цената на лошите решения, докато онези, които злоупотребяват със системата, просто намираха следващата вратичка, когато предишната бъде затворена. Но разбирам болката и недоверието, без да мога да оправдая обидите, клетвите и помията, която се изля. Затова призовавам: четете, мислете, проверявайте и задавайте въпроси, преди да повярвате на всяко внушение, което се появява в интернет! Не съдете по заглавия, извадени от контекста, а по реалните намерения, предложения и резултати. Ние не искаме да отнемаме подкрепа от хората с увреждания. Искаме тя да бъде увеличавана и да достига до онези, които действително имат нужда от нея. Защото целта не е да затворим една вратичка и да оставим нуждаещите се отвън, а да изградим система, в която няма вратички за злоупотреби, но има широко отворени врати за подкрепа, достойнство и човешки живот.
И още нещо трябва да кажа съвсем ясно – в "Прогресивна България“ сме хора, които работим за справедливо общество. И аз вярвам, че именно това е отговорността ни – да работим за всички граждани, включително и за хората с увреждания, без значение от техния социален статус, възраст или политически убеждения.
Много пъти съм преживявал провали. Много пъти съм се изправял след разочарования. Но винаги съм намирал сили да продължа. Имам един приятел от детството – Конфуций. Неговите мъдрости са ми помагали да разбирам, че падането не е краят, стига да имаш воля да се изправиш.
Убеден съм, че България има потенциал да бъде много повече, отколкото понякога самите ние си позволяваме да мислим. Не сме малка държава! Ние сме значима държава с история, култура, традиции и хора, които заслужават по-добро бъдеще. Но това няма да стане с хейт, с арогантност и с постоянното желание да унищожим всеки, който мисли различно. Ще стане с работа, почтеност, разум и отговорност. Да, нужно е време да се отърсим от упадъчните си мисли за държавата, за собствената ни държава, за която често говорим за нещо чуждо, а тя е нашата държава и ничия друга. Каквито сме ние, такава е и държавата.
Да, предстоят трудни решения. Да, ще има критики. Да, ще има грешки. Но трябва да имаме смелостта да ги признаваме и да ги поправяме.
А на онези, които днес с високомерие раздават оценки, бих напомнил, че част от тях години наред имаха възможността да управляват и да променят системите, които днес всички се опитваме да поправим. Нека първо погледнат резултатите от собственото си управление, преди да обясняват на останалите колко важно е общественото благо.
И да, вярвам в посоката, по която върви страната ни, и в заявената от управлението амбиция за промяна.
И нека отново да се върна там, откъдето започнах.
Аз съм народен представител временно. Човек с увреждане съм завинаги.
Няма да позволя нито политическата ми позиция, нито напрежението около нея да ме отдалечат от хората, заради които съм работил и продължавам да работя.
Няма да се откажа от борбата за справедлива система. Няма да се откажа от хората с тежки увреждания и техните семейства. Няма да се откажа от убеждението, че публичният ресурс трябва да достига до тези, които действително се нуждаят от него.
И ще продължа да настоявам за едно просто нещо:
Повече подкрепа за нуждаещите се, нулева толерантност за злоупотребите.
А жълтопаветната треска? Нека оставим времето и реалните резултати да покажат дали има лек. Само че ваксината срещу омразата, високомерията и политическото лицемерие няма да бъде намерена в аптеката. Тя започва от личната отговорност на всеки от нас.
България има нужда не от повече омраза, а от повече разум, съпричастност и работа!
И накрая, ще си позволя една библейска аналогия. България вече 37 години върви по пътя на демокрацията. Тридесет и седем години на надежди, разочарования, пропуснати възможности, политически експерименти и обещания, голяма част от които останаха неизпълнени. Цели поколения израснаха с очакването, че преходът някога ще приключи и че ще заживеем в държава, в която справедливостта, почтеността и достойнството не са просто красиви думи.
Именно затова днес виждам в Румен Радев една историческа фигура на промяната, която България толкова дълго очаква. Ще си позволя сравнението с Мойсей – човекът, който повежда своя народ след десетилетия робство, изпитания и лутане, за да му покаже пътя към свободата и развитието.
Не казвам, че пътят ще бъде лесен. Не казвам, че няма да има съпротива, грешки и разочарования. Напротив, предстои ни много работа. Но след 37 години България има своя исторически момент, има лидер, който даде посока, и хора, които имат смелостта да скъсат с порочните практики на миналото.
Мойсей не е извел народа си от робството за един ден. Не е извървял пътя вместо него. Той му е показал посоката и е повел хората към свободата.
Румен Радев прави именно това за България – да ни изведе от омагьосания кръг на прехода, от зависимостите, от несправедливостта и от усещането, че нищо не може да се промени.
Защото България не се нуждае от поредното обещание за спасение, каквито имахме през годините. Нуждае се от идеал, от смелост и от обща воля за промяна.
А Обетованата земя не е някъде далеч. Тя е една справедлива, достойна и просперираща България, която ще изградим тук, заедно!
