Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Най-често децата, особено в гимназиален етап, се затрудняват в задачите, които изискват аргументация, анализ и самостоятелно формулиране на позиция. Обикновено те възпроизвеждат информацията по-лесно, отколкото я осмислят и защитават. Според мен това е сериозен проблем, на който трябва да се намери решение, защото в противен случай тенденцията ще се задълбочи. А това няма да доведе до добри последици за обществото ни. Това каза пред ФОКУС учителят по български език и литература Василена Джамбазова.

Тя коментира и резултатите от тазгодишната матура.

"Не бива автоматично и с лека ръка да обезценяваме труда на децата с аргумента, че изпитът е бил по-лесен. Да, действително, той беше по-лесен от преди години, но истината е, че всяка година децата се подготвят при различни условия и пред различни предизвикателства. Когато има по-добри резултати, редно е поне да оценим усилията на учениците“, категорична е учителката.

По думите ѝ изкуственият интелект също оказва влияние.

"Той е инструмент, но в същото време употребата му често е неправилна. Изкуственият интелект може да даде насока, но не и готово решение. Дори когато предостави готово решение, би следвало да се замислим дали то е валидно за ситуацията, в която се намираме. Ако ученикът разчита изцяло на готовите текстове, които изкуственият интелект генерира, това, разбира се, може да отслаби способността му да мисли самостоятелно, да анализира и да пише“, каза Василена Джамбазова.

"Но, от друга страна, ако се използва разумно, смятам, че изкуственият интелект може и да подпомогне обучението. Може да даде идеи, да помогне за структурата на текста, да даде насоки, да. Но не подкрепям използването му за получаване на готов текст“, признава тя.

На въпрос какво се случва, когато на матура или в друга ситуация ученикът няма достъп до идеите, които му предлага изкуственият интелект, Джамбазова обяснява:

"Спира да мисли рационално и се плаши, защото е свикнал да има под ръка инструмент, който винаги да му помага. В изпитна ситуация той няма този инструмент и това съответно му създава повече трудности и води до по-слаб резултат. Затова винаги много се старая да повтарям, че е важно децата да развиват своите способности и умения, както и естествения си интелект, и да се осланят на изкуствения само в краен случай и само ако имат нужда от насока, но не и да го използват за готово решение.“

Учителят по БЕЛ заяви, че частта от матурата, която проверява знанията по литература, затруднява зрелостниците повече именно защото изисква аргументация, анализ и самостоятелно формулиране на позиция.

Въпреки че резултатите по БЕЛ са добри, след изпита възникна прецедентът, че множество ученици са писали есе на тема "Авторите днес“, въпреки че темата е била "Авторитетите днес“. Това поражда много въпроси, на които Василена отговаря:

"До голяма степен си го обяснявам с функционалната неграмотност. Не дочитаме текста пред себе си и не разбираме това, което четем. Това е наистина много голям проблем, който засяга цялото ни общество. Няма да игнорирам и притеснението. Всички сме били в обувките на зрелостниците, всички знаем какво е било и какво е, и всички малко или много сме се притеснявали, защото знаем, че оттук нататък изборите, които правим, и решенията, които взимаме, изграждат цялото ни бъдеще и живота ни. Така че до голяма степен за мен проблемът се дължи на функционална неграмотност, защото децата са свикнали да получават готовото решение. Както вече казахме, свикнали са всичко да е бързо, веднага, визуализирано. Нямат търпението да изчакат, да помислят, да дочетат. И този проблем, съчетан с притеснението, води до подобни казуси“, каза тя.

Учителката по български определя регионалните различия, които показват резултатите от матурите по области, като дългогодишен проблем.

"Няма едно единствено решение, защото разликите много често са свързани с достъпа до качествено образование, до квалифицирани преподаватели, извънкласни дейности и подходяща образователна среда“, каза тя.

"Лично аз съм от малък град и, честно да си призная, много ми е липсвало разнообразието в извънкласните дейности. Необходимо е, според мен, повече внимание към малките населени места, да се инвестира повече в училищната инфраструктура, да се стимулират и привличат повече учители и съответно да се осигурява повече допълнителна подкрепа за учениците. Мисля си, че технологиите също биха могли да помогнат, като осигурят достъп до качествени образователни ресурси, независимо от местоположението. Важно е всяко дете да има равен шанс за развитие, без значение къде живее“, споделя Василена.

Учителката по БЕЛ съветва кандидат-студентите да избират специалност според собствените си интереси, а не според моментни тенденции или чужди очаквания. Важно е да проучат внимателно университетите, програмите и възможностите за реализация след завършване, както и да мислят дългосрочно за развитието си.

"Смятам, че професионалният път рядко е права линия, по която вървиш без никакви препятствия пред себе си. Успешните хора всъщност са тези, които продължават да учат и да се развиват през целия си живот. Така че, деца, дерзайте, не се страхувайте и правете това, което обичате“, каза още тя.