Интервю с политолога Теодора Йовчева в предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус"

Как ще коментирате изминалата седмица в Народното събрание?
 

Това може би е една от най-интересните седмици, за съжаление казвам, които сме имали в българския политически живот, защото народните представители успяха да сътворят парламентарна криза още в самото начало на откриването на Народното събрание, която беше на ръба да прерасне в конституционна криза. Сега, за кратките 3 дни бяхме свидетели само една точка в дневния ред, можем да кажем, че забелязахме разместване в блоковете или не точно разместване, да кажем по-точно неединност на блоковете, които се бяха формирали около различните политически партии.  

 

Това изненада ли ви?  

Донякъде да. Всъщност, два факта ни говорят, че между бившите управляващи е назряло напрежение. Първият е издигането, необединяването около обща кандидатура за председател на парламента, а издигането на Кристиан Вигенин като самостоятелна кандидатура на БСП. Вторият е не просто гласуването на БСП в полза на друг кандидат, а ставането на лидера на левицата в позиция да издигне друг кандидат. Да, бяха наистина екстремални условията, при които това се случи, но би могло да бъде издигнат от друг, а пък БСП да го подкрепи. И тук по-скоро не говоря, че това е индикатор за сформиране на някакво мнозинство, в никакъв случай, по-скоро искам да подчертая, че сериозната разнородност на коалицията на бившите управляващи е предпоставка и за трудни взаимоотношения за тях оттук нататък.  

 

Дали ще се намери някакъв изход от тази политическа криза? Има ли лъч надежда, светлина в тунела?  

Силно препоръчително е, но не виждам засега лъч в тунела и да се намери изход в рамките на това Народно събрание, просто защото на този етап противопоставянето е прекалено изострено и поставя партиите в патова ситуация – каквото и да предприемат, те губят, като ситуацията е lose-lose. Ако се съгласят на сътрудничество, което виждаме от социологическите проучвания, че масово хората искат да има редовно правителство, партиите рискуват електорално, защото беше на много силна предизборна реторика. Не се знае какъв ще е хоризонтът на едно такова управление, дори да не се направят компромиси. При отказ обаче да се взаимодейства, също не е сигурно каква подкрепа ще получат на поредните предсрочни избори, защото на първо място структурите им са изтощени, финансите също. Никоя от партиите, да подчертая, не е в момента на управлението. Тоест, използването на ресурсите на изпълнителната власт също са ограничени за партиите. От друга гледна точка, мотивите за подкрепа от страна на гражданите много сериозно намаляват след така да го наречем действията, които виждаме в последните 4 или 5 дни.  

 

Според вас, какво следва на политическата сцена? Можете ли да дадете своето мнение или прогноза?  

По-скоро мога да изразя едно опасение, че на фона на тези неуредици, които се случват, има шанс за възраждане на тоталитарни тенденции. Тоест, когато се вижда, че представителната демокрация не работи, е много лесно да се започнат тенденции към намиране на силна фигура, която с юмрук по масата да разреши политическата криза. Това в исторически план сме го виждали като феномен. И се притеснявам по-скоро има шанс такива тенденции да почнат да си прокарват почва н нашето общество.  

 

Което ще окаже негативно влияние?  

Със сигурност върху качеството на демокрацията. Ние виждаме подобни тенденции в други европейски държави, в които силното лидерство започва да възприема някои недотам демократични норми, като в Унгария например.