12:03 / 16.10.2026
272
Знаехте ли, че ако се млад човек, който за първи път подписва трудов договор, нямате право да се разболеете? Това е абстрактно казано, защото болестите не идват по поръчка, но със сигурност според Кодекса на труда, дори лекарят да ви издаде болничен за 10 дни, ще получите плащане само първите два от работодателя, в най-добрия случай.
ФОКУС разяснява казуса, позовавайки се на Закона, а именно:
Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия:
– към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;
– лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;
– да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза. (чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от КСО, чл. 162 от КТ)
В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при временна неработоспособност се включва:
– времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
– времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
– времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
– времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по 4а, ал. 1 от КСО;
– времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата
– времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
– времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – до 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. – до 90 работни дни);
– времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение. (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)
