10:12 / 16.10.2026
540
Кораби вече отказаха да дойдат до нашите пристанища за износ на зърно, а България има за изнасяне 5 млн. тона пшеница. Това каза пред БНТ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.
"Ситуацията е много динамична. Може би допреди няколко дни, ако бях гостувал, щях да кажа, че нямаме проблем с износа на българското зърно. От вчера насам обаче ситуацията е коренно различна. Вече имаме кораби, които отказаха да дойдат на българските пристанища. Други просто забавят самото си идване и стоят в южната част на Черно море. Това започва да ескалира като проблем и наистина Черно море започва да става опасно за износа на пшеница, а черноморската пшеница е ключова за световния баланс на зърното. За да обясним на зрителите, световното производство на пшеница е около 800 милиона тона. От тях обаче едва 200 милиона тона са предмет на реална търговия. Всичко останало се задържа в държавите, които го произвеждат, и се потребява там. Тоест 200 милиона тона е целият обем на международната търговия с пшеница. От тях 50 милиона тона са от Русия, 20 милиона — от Украйна, приблизително 10 милиона — от Румъния, 5 милиона — от България и 10 милиона — от Казахстан. Има години, в които от нашия Черноморски регион идва почти 50% от световната търговия с пшеница", заяви той.
Преходните остатъци от миналогодишната реколта вече са реализирани.
"България имаше преходни остатъци, които успя да изнесе през юли и след края на жътвата. Може би от август започнахме да изнасяме новата реколта. Ако положението не се нормализира и корабите не започнат да идват нормално, има риск България да не успее да изнесе наличната пшеница", посочи Проданов.
Застраховките са поскъпнали многократно. От началото на войната в Украйна цената на транспорта на зърно от Черноморския басейн е скочила пет-шест пъти, уточни той.
България трябва спешно да гарантира безопасността на корабоплаването в Черно море, настоя председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
"България трябва по някакъв начин да гарантира, че териториалните ѝ води са безопасни, за да могат българските пристанища да останат атрактивни за корабите, както бяха допреди няколко дни. Иначе със сигурност губим пазари. Тук въпросът вече е кой ще замести тези пазари, защото, ако няма откъде да дойде тази пшеница, проблемът става международен. Ще има недостиг на пшеница. Преди малко предходният събеседник изрази много добра теза, която е вярна — че всъщност на световните пазари цената на пшеницата може да се повиши, но в Черноморския басейн да се случи точно обратното заради това, че пшеницата остава тук и на вътрешния пазар няма как да я реализираме", посочи Проданов.
Няма алтернативни варианти за износ на зърно от страната ни, освен чрез кораби, подчерта председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
"Точно това е най-големият проблем. България няма алтернатива на черноморските си пристанища. Още от 2021 г. Европейската комисия подхожда към този въпрос и говори за необходимостта да се създадат алтернативни маршрути към гръцките пристанища — както от Румъния, така и от България. България трябва да изнесе 5 милиона тона пшеница, обобщи Проданов.
"Единственият вариант е железопътният транспорт. Само че железопътната ни свързаност с Гърция е на окаяно ниво. Местата, през които може да се премине границата, са едно или две. Инфраструктурата там е просто в ужасяващо състояние. Към момента България няма необходимата инфраструктура, за да изнесе тези количества зърно с железопътен транспорт. Затова казвам, че нямаме алтернатива. Тук трябва да разделим ситуацията на две. Първо, България трябва краткосрочно да намери решение за безопасността на корабоплаването до нашите пристанища, за да можем да изнасяме. И второ, трябва да работим дългосрочно, така че, ако в бъдеще отново възникне подобен проблем, България да е гарантирала възможността си да изнася през Гърция. Защото иначе просто сме с вързани ръце. България няма друг вариант", каза той.
България консумира около 1,2–1,3 милиона тона пшеница.
"Останалото ще се натрупа като излишък. Ако не изнасяме през черноморските пристанища — нещо, което към момента дори не искам да си представям, че е възможно да се случи — България ще посрещне новата реколта с огромни преходни остатъци. Това ще има пагубно отражение както върху цената, така и върху възможността да се съхранява тази пшеница. Въпросът е, че няма достатъчно складове, в които да приберем продукцията от две реколти. България не произвежда само пшеница. Имаме слънчоглед, царевица, ечемик...", посочи той.
Корабите "Челси 3" и "Дигнити" бяха ударени в нощта срещу 13 октомври в прилежащата ни зона в Черно море, на около 17 и 15 мили от брега. Това се случи точно седмица след ударените кораби в икономическата ни зона "Ейбъл" и "Алфа Ватан".
Миналият петък военните обследваха опожарения "Ейбъл", който все още е на вода. Бе установено, че корабът е превозал жито. Бе съобщено, че на него не са открити никакви останки от дронове. Очаква се да бъде извършен оглед с подводен дрон на потъналия при първата атака "Алфа Ватан".
В четвъртък бяха ударени и два кораба в териториалните води на Румъния. Ударите съвпаднаха с Европейския съвет в Брюксел, на който румънският президент Никушор Дан се срещна с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и българския премиер.
След срещата стана ясно, че НАТО се събира на специален съвет заради атаките срещу търговски кораби край бреговете на България и Румъния.
