Как културата помага на местната икономика? Равносметката в големите градове - всеки лев, вложен в култура, се възвръща трикратно.

Фестивалните градове в страната все повече работят за това събитията в тях да станат видими по света, а туристическите агенции да ги превърнат в задължителна част от продукта, който предлагат. Ето и кой какъв подход е намерил.

Градовете личат по хората, а събитията на открито променят и двете.

"Ние мислим за общинските разходи за култура като инвестиция в икономическото развитие на града, но и в качеството на живот", заяви Яна Генова, заместник-кмет по култура на София пред БНТ.

"Тази атмосфера е стимул бургазлии да излизат, да се разхождат в центъра на града. Винаги това е свързано с някаква покупка, да седнеш в заведение", допълни Дияна Саватева, зам.-кмет по култура на Бургас.

"Всеки лев, който ние инвестираме в културно съдържание, се връща може би почти тройно в икономиката на града", коментира Павел Панов, зам.-кмет по култура на Пловдив.

Програмата на Столичната община за финансиране на културни проекти подкрепя хиляди творци, за да достигнат до публиката. Културата и творческите индустрии заемат челно място в създаването на приходите в града.

"A to Jazz" промени София по няколко основни линии - ние променихме звученето на града. Ние вече имаме над 60 хил. публика, много млади хора. Почти 2-3 млн. лв. са приходите в местната икономика, в съпътстващите бизнеси. В средносрочен и дългосрочен план вече имаме влияние върху публиката, върху образованието на публиката, в промяна на нейните навици за потребление на култура", заяви Петър Димитров, директор на фестивала "А to Jazz".

10% от туристите посочват, че идват в София заради културните събития и забележителностите. Нова стратегия предвижда мерки за увеличаването им, както и поставянето на акцент и върху съвременното изкуство и привличането на повече чужденци в града.

"Вече работим от последните 3 седмици с летище "София" за повече реклама за култура и културно наследство за момента, в който гостите кацнат на летището, важно е и как ги изпращаме", добави Яна Генова, зам.-кмет по културата на София.

Обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година обърна тенденциите в избора на място за културни събития.

Наред с това Античният театър предостави още по-големи възможности за преодоляване на ограниченията, въведени след COVID пандемията. Така до септември 2023 г. приходите от хотелите в града са достигнали 33 млн. лв. или толкова, колкото са били за цялата 2022 година.

"Днес светът идва да гледа опера в Пловдив. Имаме голямо самочувствие след Европейска столица на културата, международните продукции, които реализирахме и световните звезди", коментира Нина Найденова, директор на Пловдивската опера.

"В пловдивския случай има нещо, което го няма в другите градове - общината не иска в края на всеки месец общинските културни институти да връщат приходите в бюджета на общината, напротив - ние сме дали възможност на директорите постоянно да инвестират тези средства в обновяване на фондовете и нови технологии. Това прави нашите музеи много добри, защото всяка година те мислят нови неща", заяви Павел Панов, зам.-кмет по култура на Пловдив.

А в Бургас новите фестивали и тематични изложения вървят ръка за ръка с конкурси, които са емблема на града. В този град със забавлението идва и резултатът. Не е чак толкова важно да мерят и да режат.

"Възвръщаемостта не е директна. Общината не прави такива събития, за да печели самата тя. Това променя облика на града, това променя атмосферата и е кислород за местния бизнес", допълни Дияна Саватева.

"Градът става по-атрактивен - рекламата, която също е много важна, ни помага за заетостта и разбира се отношението и гостоприемството, с което бургазлии можем да се похвалим", каза още Румяна Гюркан, хотелиер.

А пътят към по-големи успехи е ясен - всички градове искат да станат още по-видими пред света.